Вержиния Иванова е носителка на титлата "Мисис Бургас 2018". Тя е на 42 години, зодия риби, родена е на 02.03.1976 година. Съпругът й - д-р Спасимир Иванов е педиатър, собственик на Многопрофилна болница за активно лечение "Лайф Хоспитал" в Бургас. Имат две деца - Росимира, на 11 години и Спасимир, на 2 години. Веджиния Иванова е икономист, магистър по финанси, от единадесет години е финансов директор на МБАЛ "Лайф Хоспитал".
Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА
- Госпожо Иванова, как преминава един обикновен Ваш ден?
- Всеки ден е различен. И тъй като съм майка, съпруга и работеща жена, работният ми ден не е осем часа, а е двадесет и четири часа. Задължително имам съставен план за деня и се опитвам да го изпълня. Но, разбира се, не винаги успявам. По принцип обичам да планирам нещата за дълъг период от време. Но тъй като все пак работя в болница, понякога редът се преобръща и често, по една или друга причина, се налага да се правят промени.
- Как поддържате очевидно перфектната си форма?
- Освен че спортувам редовно и се придържам към всички основни правила за здравословно хранене и здравословен начин на живот, аз редовно провеждам процедури в барокамерата, с която МБАЛ "Лайф Хоспитал" разполага. В нея чрез въздействието на чист кислород, лесно възстановявам формата си, след като съм имала тежък работен ден например. Много добро въздействие се получава и след спортни натоварвания. Тази терапия е с доказан подмладяващ ефект, помага за детоксикацията на организма и за справяне с излишните килограми, ако това се налага. Вместо да използвам ботокс например, мога да направя серия от процедури в барокамера и резултатът е уникален.
Моята основана кауза е здравето. И за това обръщам специално внимание на начина на живот. Старая се да съм на ясно със себе си. Когато познаваш себе си е много по-лесно да се справиш със здравословните си проблеми.
-Много от жените прибягват до методите на пластичната хирургия, за да бъдат в желаната от тях форма. Какво е мнението Ви за това?
- Аз нямам интервенции по тялото и лицето си. Въпреки че в болницата, където работя имаме изключително добър пластичен хирург. На този етап се стремя да поддържам формата си по естествен начин. Считам, че преди човек да се насочи към прилагане на хирургични интервенции, трябва да се опита да влезе във форма чрез диета, здравословно хранене и спорт. И едва тогава, ако се налага, да се стигне до намесата на пластичен хирург.
- Какво Ви накара да участвате в конкурса "Мисис Бургас"?
- Основната причина, поради която се явих на конкурса Мисис Бургас, е свързана с желанието ми да покажа как една жена на 42 години може да изглежда добре и да се чувства добре. Факт е, че много млади момичета са с наднормено тегло. И това е проблем. Опитват да го разрешат, но често не по правилния начин. Истината е, че много от хората не спортуват изобщо. Има доста жени, които са раждали и търсят оправдание за това, че са качили килограми-казват, че нямат време, за да се поддържат. Според мен това, че си родила едно или две деца не може да е оправдание да си с наднормено тегло. Защото децата правят това, което виждат от своите родители. Така че ние сме тези, които е нужно да им дадем пример - с поведението си, с навиците си, с живота, който водим. Те копират всичко от нас. А децата са най-важното, те са бъдещето. За тях няма значение толкова това какво им говорим. По-важно е какво им показваме. Те гледат какво правят мама и татко - дали спортуват, дали се хранят здравословно, дали работят. Не може аз примерно цял ден днес да съм пред телевизора и да искам детето ми да учи, да се занимава с важни за него неща. Няма как да стане.
Искам да покажа на жените, че на 42 години могат да имат семейството, кариерата и да са в добра физическа форма, стига да имат желание. Самата аз, сега, след като бях избрана за Мисис Бургас, имам още по-голяма отговорност да изглеждам добре. Защото след като говоря за всичко това, си давам сметка, че трябва да бъда за пример. За да изглежда човек добре, той трябва да е здрав и да е в хармония със себе си. А това се постига, ако не допускаш компромиси. Една жена трябва да полага грижи за външния си вид непрестанно, да не бъде небрежна към облеклото си, към прическата си, към грима. Това за мен са много важни неща.
- Може ли да се каже, че сте изпълнили това, за което сте мечтала?
- Не съм мечтала за кариера, въпреки че имам такава. Не съм мечтала и за сцена, въпреки че съм била под прожекторите. Под една или друга форма. Винаги съм мечтала да създам едно прекрасно и стабилно семейство. И съм много щастлива, че успях. Имам чудесен съпруг, който много ме подкрепя. И две прекрасни деца, с които много се гордея. Неизменна част от нашето семейство е кучето ни Роналд, който много допринася за уюта в дома ни. За мен няма по-важно нещо от семейството. Близките ми са до мен в трудни моменти. Аз съм това, което съм, благодарение на тях.
- Промени ли Ви работата в болнично заведение през годините? Повлия ли на мирогледа ви сблъсъка с проблемите на пациенти и техните близки?
- Работя в сферата на здравеопазването от 13 години. Въпреки че не съм медицинско лице, аз неминуемо се срещам с болката и трудностите на пациентите и на техните близки. И не мога да свикна с това. Това са неща, с които не може да се свикне. Изживявам всички тежки случаи, които неизбежно стигат и до мен. Може би съм чувствителна повече отколкото трябва. Лекарите и сестрите са преминали през обучение, което им позволява да взимат правилни решения в различни ситуации. За да се справят винаги с работата си. В никакъв случай не казвам, че им лесно. Но те са подготвен за тежките ситуации. За себе си мога да кажа, че наистина ми е много трудно всеки път, когато се сблъсквам с човешката мъка и страдание. Тъй като съм съпруга на собственика, 99 процента от случаите се обсъждат и в мое присъствие, търсят се начини за разрешаване на всеки един от проблемите. Професията на медиците е наистина тежка. Така че да, работата в болницата промени мирогледа ми.
- Помагате в различни инициативи и благотворителни каузи. Какво е за Вас приоритет в тази насока сега?
- Не е нужно да чакаме например Коледа, за да правим добри неща, да си поставяме цели, да реализираме каузи. Самата аз се стремя да помагам ежедневно. Това, че през следващата година аз няма да съм Мисис Бургас, не означава, че ще спра да го правя. Правила съм го и преди да ми бъде присъдена тази титла. Аз и съпругът ми не обичаме, когато направим нещо за някого, когато помогнем на някого, да афишираме това. Помагали сме на много хора, но не считам, че е нужно това да бъде коментирано. Правим го, защото имаме усещане, че така трябва.
- Предстои Ви участие в конкурса "Мисис България", с какви очаквания сте за изявата си там, на какво ще заложите?
- Участвах в конкурса "Мисис Бургас" с нагласата, че искам да спечеля. За да споделя с хората моите виждания, за да имам възможност да поставя за по-широко разискване теми, които са от значение за Бургас. В столицата ще се постарая да представя града и себе си по най-добрия начин. Но това не означава, че искам да спечеля на всяка цена. Има много красиви дами, които са доказани професионалисти и са с перфектна визия. Ще участвам в конкурса "Мисис България". За мен е наистина голяма чест да представям Бургас. И се отнасям към този ангажимент с нужната отговорност.
- Кое ще е следващото предизвикателство, пред което ще се изправите?
- Аз имам цели. И се стремя да ги постигам. Давам всичко от себе си затова. Дори когато става дума за малки неща. Опитвам се да науча и дъщеря си, че е добре да подхожда по този начин. Казвам й: "Дори когато става дума за нещо дребно, постарай се да го направиш възможно най-добре. Давай от себе си винаги всичко, което можеш, за да постигаш целите си, а да става каквото ще... "
Имам огромни амбиции и надежди за децата си. За мен много по-важни от моите лични успехи, са техните успехи. Много повече се гордея с това, че например дъщеря ми е спечелила грамота в състезание по български, отколкото за това, че съм станала "Мисис Бургас". Защото това означава, че се справям като родител. Няма по-голямо богатство от това. Семейството, децата, възпитанието им, е по-важно от всичко останало в живота на човек.
Аз много се възхищавам например на възрастни дами, които сами се грижат за внуците си и се справят. Единият родител да речем е в чужбина, а другият е неизвестен. И децата са отлични ученици благодарение на грижите на своята баба. Която ги издържа с една пенсия. Не мога да не се впечатлявам от такива жени.
