След дългоочакваната тържествена церемония по посрещането на първия изтребител F-16, еуфорията в авиобазата беше осезаема. Всички присъстващи – от висши офицери до обикновени граждани – се гордееха с новата придобивка на Военновъздушните сили на България.
Веднага след церемонията обаче, капитан Иванов – пилотът, на когото бе поверена честта да управлява новия самолет – беше привикан в щаба на Военновъздушните сили. Там, сред сериозна обстановка и високопоставени офицери, той трябваше да отговори на няколко важни въпроса, свързани със сигурността на страната.
– Капитан Иванов, ако врагът премине нашата въздушна граница, ще се биете ли? – попита генералът с твърд и категоричен тон.
– Тъй вярно! – отвърна без колебание капитанът, с поглед изпълнен с решителност.
Генералът продължи:
– Капитан Иванов, ако врагът е с два самолета, ще се биете ли?
– Тъй вярно!
Мълчание настъпи в залата, но въпросите продължиха:
– Капитан Иванов, ако врагът ни нападне с цяла ескадрила самолети, ще се биете ли?
– Тъй вярно! – отговори отново капитан Иванов с увереност. След миг обаче той се осмели да зададе и свой въпрос:
– А може ли и аз да задам един въпрос!?
– Да слушаме ви! – отговори генералът с интерес.
– Аз сам ли се очертава да я водя тази война!?
Залата избухна в смях, но зад шегата на капитан Иванов прозираше сериозна истина – защитата на въздушното пространство на България не може да лежи на плещите на един пилот и един изтребител. Въпреки гордостта от придобиването на модерната машина, реалността налага въпроса за усилване на военновъздушните ни сили и модернизация на цялата система за отбрана.
Героизмът на един пилот е важен, но в съвременната война успехът се гради на колективни усилия, модерна техника и стратегическо планиране. Капитан Иванов със своята смелост и самоирония подчерта именно това – че един самолет и един пилот не са достатъчни за гарантиране на националната сигурност.
