„Принцът на мрака“ съчетава фентъзи с исторически факти
Коя е Габриела Плочева? Родена е през 1995-та година в гр. Ямбол. Въпреки отдалеченото ѝ от сферата на изкуството образование на икономист, Габриела е артист по душа, а отскоро и обещаващ млад автор на увлекателна фентъзи поредица. Първата част „Предсказанието“ се появява като отражение на вътрешния ѝ свят и показва на българските читатели нещо ново и рядко срещано. Книгоиздаването не е лека задача, казва тя, но „ако няма трудности, би било твърде лесно и безинтересно“. Срещаме Ви с един автор, който сплита историческото с фантазното; автор, за когото да пише означава много. Интервю с Габриела Плочева, по повод книга втора от поредицата „Огън и злато“ – „Принцът на мрака“:
Откъде възникна цялостната идея да напишете фентъзи поредица? Звучи трудно да се захванеш с такава задача.
Идеята за поредицата се зароди много отдавна. Бях първа или втора година в гимназията, когато започнах да пиша първите разкази за Габи и Ели. „Предсказанието“ имаше толкова много редакции и варианти, дори аз забравих за какво се разказваше в първата версия (смее се).
И така десет години редактирах „Предсказанието“, което тогава беше с работно заглавие „Да обичаш вампир“ и пишех „Принцът на мрака“ с работното заглавие „Лилит“. В даден момент дори бях забравила, че изобщо имам две книги, местих ги от флашка на флашка, от лаптоп на лаптоп, докато през 2019 не ми изгоря харддискът на лаптопа и не ги изгубих безвъзвратно. Лошото бе, че и флашките не успях да открия, но открих някаква стара версия на „Да обичаш вампир“, която си бях изпратила на имейла.
В мига, в който изгубих книгите реших, че открия ли ги, ще завърша поредицата и ще я издам. Пренаписах „Да обичаш вампир“ и смених заглавието. Останалото е история.
Действието се развива в приказната страна Фанагория, която всъщност е реалносъществуващо прабългарско селище. До каква степен е запазена историческата достоверност на споменатите в книгата места и събития?
Запазила съм историческата достоверност на всяко споменато място, освен на Фанагория. Всеки българин знае историята как хан Аспарух тръгва от Фанагория към тогавашна Източна Римска империя, за да създаде Дунавска България. Как траки, славяни и прабългари стават едно – българи. Е, аз поизмених малко тази история. Пътуването на фанагорийците започва от Източна Римска империя до Фанагория, която не се намира в днешна Русия, а в днешен Иран (тогавашна Персийска империя, а няколко века по-рано Вавилон).
Когато създавах фанагорийският народ смесих обичаите, историята и религията на прабългарите и нашите предшественици тракийците.
А къде е границата между фентъзито и историята?
Границата е там, където започва въображението.
Двойничките Гейбриъл и Ели са централните персонажи в „Предсказанието“. От пророчеството знаем, че в даден момент пътищата им ще се разделят. Можете ли да ни разкриете дали това ще се случи в „Принцът на мрака“? Какво им е подготвила съдбата в книга номер две?
Колкото и да ми е мъчно за Габи и Ели, в даден момент всяка ще поеме по своя път и ще им се наложи да се изправят една срещу друга въпреки привързаността, която изпитват една към друга.
В „Принцът на мрака“ и двете героини показват голямо израстване от първата книга. На Габи ще ѝ се наложи да се сблъска с много препятствия, за да се превърне в могъща вещица като двойницата си. Ако в „Предсказанието“ бе галеница на съдбата, то в „Принцът на мрака“ няма пощада за нея.
Ели ще се сблъска както с нови, така и със стари врагове, ще открие съюзници в лицето на същества, за чието съществуване дори не е подозирала. Ще трябва да се изправи срещу страховете си и да се бие със зъби и нокти, за да опази живота си.
В едно интервю споменавате, че освен с Материалния и Подземния свят, в следващите части ще се срещнем и с още два свята. Можете ли да ни загатнете нещо от тях?
В „Принцът на мрака“ ще се запознаем с третия свят – Ада и неговите обитатели – падналите ангели. На Ада съм вдъхнала съвсем различен живот от Дантевия „Ад“ и този, с който разни свещеници са ни плашили в миналото, за да си напълнят кесиите. Както виждаме от картата, има приказни замъци, където живеят падналите, техните съпруги и многобройни слуги-демони, има остров на съкровищата – наречен Златният остров, красиви горещи езера, вдъхновени от пътуването ми до Йелоустоун, Казарма, в която се обучават новопостъпилите демони.
С четвъртия свят ще се запознаем в третата книга „Четирите конника“, но засега няма да разкривам нищо.
За какви митологични създания ще прочетем в „Принцът на мрака“?
В Подземния свят ще се срещнем с Кракен, а в Ада ще се срещнем с множество такива, които съм създала на базата на гръцката митология, смеска между няколко животни, но любимото ми чудовище е Пазителят на Златния остров и Огнена река – Сирузу.
Сирузу - едно от страховитите същества в новия роман
В първата част сте измислили някои заклинания на гръцки, а и на добре познатата за идентичността ни глаголица. Ще открием ли отново подобни вълшебства в продължението? На същите или пък на други интересени езици ще бъдат те и защо?
Понеже исках да има ясно разграничение между бялата и черната магия реших заклинанията да бъдат на чуждестранен език. Исках да звучат екзотично и интересно. Никак не са ми по вкуса „каза тя на неразбираем език и накрая написан на напълно разбираем“.
Тъй като в „Предсказанието“ сме се срещали само с фанагорийското Сборище, когато правят заклинания, те звучат на гръцки. Както обясних по-рано фанагорийският народ е базиран на траки и прабългари, а те са използвали гръцката азбука. Но и самата аз съм много привързана към Гърция, тъй като в продължение на 10 години прекарвах там летата си. Имам толкова хубави спомени там, които винаги изплуват, когато създавам заклинанията.
Заклинанията, които са свързани с тъмна магия, отново ще са изписани на глаголица. Макар че първоначалната ми идея беше да са изписани на ангелския език, създаден от Агрипа – автор на „Окултна философия“, но не успях да открия азбуката и да я инсталирам. Азбуката, също като глаголицата, е много красива и екзотична. Много малко бяха читателите, които разбраха, че „екзотичните символи“ всъщност са глаголица (смее се).
Трейлърите на двете части на поредицата без съмнение са оригинална идея, която привлича вниманието. Кажете ни как Ви хрумна да ги заснемете и как протече снимачният процес? (вижте най-долу)
Аз съм много целеустремен човек и поставя ли си нещо за цел, го преследвам като хрътка. А целта ми е да покажа на обезверените български читатели, че българските автори също имат какво да покажат и не отстъпват по нищо на световните писатели, които за разлика от нас, работят със стотици души екип. С ръка на сърцето мога да кажа, че трейлърите ми са на световно ниво.
Снимките на трейлъра на „Предсказанието“ бяха не повече от три часа, работата по монтажа беше около седмица, защото трябваше да се отделят най-добрите кадри, да се съберат, да се избере подходяща музика, да запишем гласа…
Виж, снимките на „Принцът на мрака“ са друга работа. Работим по него почти половин година. Но той е нещо, което никога не се е правило в България. Досега. Изключително съм щастлива и горда, че аз съм първият човек, който снима фентъзи в България!
Снимачният процес беше доста дълъг, снимахме месец и половина. Актьорският състав този път се състоеше от 16 актьора и още 30 статисти. Много съм благодарна на Историческия музей и хотел Империя в град Варна, че ни разрешиха да снимаме там!
На кадрите наблюдаваме тайнствена среща в гората, едно пророчество и още много вълнуващи тайни. Как се спряхте на подобен замисъл – в диалога, дрехите на участниците, музиката?
Когато писах сценария, наблегнах на по-важните събития в романа. В трейлъра е пресъздадена както атмосферата и бакграунда от книгата, така и облеклото и диалозите. Единственото, което се различава от романа, е една реплика на Елинор, която в романа я казва в Атон, където се събират всички водачи на сборищата по света, а в трейлъра я казва на Сборището. Музиката и в двата трейлъра е подбрана от режисьора – Данил Кираджиев.
Карта на един от световете във фентъзи романа
Кои са хората, замесени в процеса на създаване на една такава поредица?
Макар и различни в своята същина, както при романа, така и при трейлъра, екипът, стоящ зад създаването му, е голям. Ако при трейлъра имаме сценарист, режисьор, монтажист, озвучител, композитор, актьорски състав, статисти, отговорник реквизит, осветители, оператор, озвучител, гримьор и фризьор, то при романа са коренно различни. Екипът, който работи по романа, включва автор, редактор, коректор, художник на илюстрациите, включени в книгата, илюстратор на корица, страньор, печатари, книжари…
За тези, които тепърва се запознават с творчеството Ви – защо хората трябва да прочетат „Огън и злато“?
Защото се различава от всяко едно българско фентъзи, което са чели. На първо място, аз съм единственият български автор, който пише портално фентъзи. А, ако обичат динамичните романи, изпълнени с приключения, неочаквани обрати и изненадващ финал, то поредицата „Огън и злато“ е точно за тях.
Габриела в Националния парк "Йелоустоун", САЩ - вдъхновение за горещите езера в книгата
Като икономист по образование, служител в IT компания, но и народна певица и музикант, сте избрали на преден план в живота Ви да е литературата. Любопитно ни е, винаги ли вътрешно сте усещали писането като Вашето призвание измежду всички тези разностранни интереси?
По-скоро – не. До осми клас си бях изцяло посветена на музиката, докато не дойде момента, в който една музикална компания почука на вратата ми. Написаха ми текста, музиката, записахме ги, започнахме да говорим за клип и аз дадох рязко назад. Замислих се дали наистина искам да правя това цял живот да пея по кръчми и дискотеки, да се правя на скандална пачавра за повече известност и дали изобщо ще мога да се справя с това. Аз съм много горделива и честолюбива и в никакъв случай не бих искала името ми да се свързва с проституция. И във всеки втори вестник да пише с кого спя и как спя. Към този момент вече имах написани вече два романа на хвърчащи листи, които към днешна дата нямам представа къде са и се отказах от музиката.
Писането дойде като гръм от ясно небе, в една прохладна нощ в Гърция. Когато видях сцена в главата си между две двойнички, просто седнах да пиша. Интересното е, че каквото и да съм писала досега, като изключим разказите, винаги съм писала или за близначки, или за двойнички. Явно имам някакъв афинитет към тях (смее се).
Разкажете ни за блога си. Към каква аудитория е насочен той? В него пишете хорър разкази и кратки истории за „най-тъмните кътчета на съзнанието ни“.
В блога си пиша за съвсем различна аудитория. Ако романите ми са насочени предимно към жени от 16 до 40-годишна възраст, то разказите ми са насочени към мъжката аудитория, поради естеството на повествованието. Повечето жени не обичат да четат за кървища, рязане на крайници и продаване на органи, но мъжете от друга страна нямат проблем с подобни текстове.
Има ли автор, чийто стил особено Ви допада или някого, на когото се възхищавате?
В интерес на истината, нямам любим автор, имам любими книги. Може би, всички се възхищаваме на Дж. К. Роулинг. Всеки писател тайно си мечтае да стане милиардер чрез писане, но тя е хванала правилната вълна. Писала е в период, в който е нямало Тик-Ток, Ютуб, смартфони. Тогава децата са чели много повече, а и да не говорим, че успехът ѝ не се дължи само на нея, а на стотици души екип. Като започнем от агента ѝ, редактори, коректори, илюстратори, печатари, издатели, книжари, маркетолози и стигнем до хората, които имат най-голям принос за успеха ѝ – Холивуд. Факт е, че този успех не се е повтарял от друг автор, което за нея си е наистина голямо постижение. Но тя е единица.
Специално за читателите на e-burgas, споделете ни каква е причината да се преместите в Бургас, освен че е по-топъл и по-хубав от Варна?
Защото през тази година семейството ни ще се увеличи с още един член.
Очакванията Ви за 2022-ра година?
Очакванията ми за 2022 г. са много големи както в личен, така и в професионален план. Надявам се тази година да успея да направя турне, което бях планувала още миналата година, но заради епидемичната обстановка и локдауните нямаше как да се случи. Очаквам тази година да се сбогуваме с вируса и отново да се радваме на свободата, която допреди 2020г. бяхме приели за даденост.
Можете да последвате Габриела Плочева в социалните мрежи:
Фейсбук: https://www.facebook.com/Gabriela-Plocheva-Fire-and-Gold-778548358912015
