Експерт: Горивото от кораба "Мопанг" не може да бъде източено!

Експерт: Горивото от кораба

Ивайло Душков е експерт по извършването на високотехнологични дълбочинни дейности в морето и в други водоеми. Специалист е по вадене на потънали кораби. Преди няколко години той и екипът му изпълниха сложната операция по изваждане останките на кораба "Олга джи", потънал край Бургас през 2001 година. Има документирани над 20 извадени кораба. Сред големите проекти са  "Лебедът на Средиземно море" - осем палубният "Трансилвания", с тегло над 5000 тона и товарният кораб "Слатина" с тегло 2500 тона.

Потърсихме Ивайло Душков, за да коментира какви според него са възможностите да бъде разрешен проблема с потъналия кораб  "Мопанг", гориво от който замърсява морето. 

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

- Г-н Душков, как според Вас най-безопасно може да бъде разрешен проблемът с потъналия кораб  "Мопанг"?

-Нека първо да уточним, че колкото повече време един кораб е стоял на дъното, толкова повече изменения в конструкцията е претърпял. Подложен е на такъв натиск, на такива усуквания и изкривявания, че вече нищо в него не е достатъчно здраво, за да гарантира някакви параметри, на които може да се разчита. Още повече, задачата на кораби от този клас „Либърти“, някога е била само да могат да преминат през Атлантическия океан. Ако успеят да прекарат някаква стока, добре. Те са правени за един курс. Оцелее ли, значи си е свършил работата. Това са най-евтините и най-елементарно построени за времето си кораби. Нищо качествено и нищо заслужаващо внимание конструкционно не е заложено в тях. 

В нашия случай какво се получава? Тези кораби са захранвани с мазут. Ако горивото беше течно, до сега да е изтекло. Но в случая, за който говорим, това е тежко котелно гориво. Мазутът се е съхранявал в горивни танкове. За да може да се подаде към двигателя, той трябва да се втечни. Втечняването му става посредством нагряване. Нагряването е с пара. Връщайки се в сегашния момент, тези танкове, горивните цистерни, в които се съдържа този мазут, са силно деформирани. Явно някъде се е получила пукнатина. Пробойната е открита и се знае къде е. И това е най-важното, което трябваше да се направи.

- А как да се действа от сега нататък, след като е открита пробойната, от която изтича гориво?

- От тук нататък, те не трябва да се прави нищо. Защо? За да може да се изкара това гориво, то трябва да се втечни. Явно малки количества излизат от него и ще продължат да излизат под някаква форма. Но в момента, в който се реши да бъде извадено, което означава, че то трябва да се втечни, тоест трябва да му се подаде пара под налягане в резервоара, какво ще стане? Представете си един резервоар, пълен с нещо подобно на каша. Пуска се от едната страна или гореща вода или пара под налягане. От другата страна, от където трябва да излезе веществото, е нужно да има направен тръбопровод. Технологията за ваденето на това гориво се нарича Hot tapping. Монтира се тръбопровод и от едната страна се инжектира парата или горещата вода, а от другата страна, вече след като се е размекнало горивото, се изпомпва в друг танк, където се съхранява. При положение, че потъналият кораб е стоял толкова години под вода, претърпял е корабокрушение, означава, че има нарушения в конструкцията и пробойни. Представете си как ще вкарате пара или гореща вода в този танк и как ще предизвикате размекване? Нефтопродуктът ще тръгне навсякъде, а не натам, на където искате, защото е нужно да се създаде налягане. 

Не е това начина, по който да бъде решен проблема. Всъщност, описания начин е единствения, по който такъв тип гориво може да бъде извадено. Но, след като очевидно той не може да бъде използван, трябва да бъде изваден целият кораб. 

- Как може да стане това?

- Трябва корабът да се среже на съответните парчета. Да се сметнат размерите им. Нужно е да се среже, но не по механичен начин с електроди. Това би могло да стане чрез използването на голямо диамантено въже, което да се прекара под кораба и да се среже корпуса. Диамантените въжета, които се използват за тази цел са специални. Такива бяха използвани при изваждането на атомната подводница „Курск“ от дъното на Баренцово море. Технологията е една. След като е нарязан кораба, като зоната, където са горивните танкове не се реже и те остават здрави, се сапанира и те се вадят. Кран, 1000 тона, който би могъл да се използва за тази цел има базиран в Констанца, Румъния. Той няма да усети такъв товар. Само че подобна операция се извършва за месеци. И не струва малко. Всичко друго, каквото и да решат да правят, няма как да даде съществен резултат. 

- Има ли опасност, ако все пак бъде направен опит за изваждането на кораба по друг начин, различен от този, за който говорите, това да доведе до сериозно екологично замърсяване?

- Не, голямо екологично замърсяване не може да има, защото това гориво представлява една каша. На тази дълбочина температурата е най-вероятно седем до десет градуса и горивото е стояло при тези условия много време. То не е течно, за да тръгне да замърсява. 

-Какво според Вас е най-добре да се извърши на този етап?

- Според мен е най-добре да се запечатат пробойните и нищо да не се прави, докато се изготви план, и се вземе отговорно решение. Аз слушах кой какво говори по телевизията и единствено адекватни бяха коментарите на капитан Живко Петров от Изпълнителна агенция "Морска администрация". Той е морски човек и каза, че такова нещо досега в България не е правено. Това, че са източили гориво от някое катерче, потопено на пет-десет метра, няма нищо общо с извършване на една такава толкова сериозна операция. Тя трябва да бъде координирана на много високо ниво. Още повече, че бившият "Нефтохим" е до Бургас и там има специалисти, които знаят как да неутрализират тези въглеводороди. Те могат да предложат най-добрата технология за това неутрализиране, запечатване и за каквото и да е друго. Това не е толкова сложно. Но горивото не може просто така да се изкара. 

- Колко може да струва евентуалното вадене на кораба "Мопанг"?

- Много! Мога да направя само груба сметка, разбира се. Ако потъналият кораб е в пристанище, т.е. има наоколо инфраструктура, която може да се използва - кей, кранове, съоръжения и комуникации, които да са ти под ръка, цената варира между 500 и 1000 евро на тон. Но за ваденето на кораб от дъното навътре в морето, цената може да е и двойна. Този кораб ще е не по-малко от две хиляди тона. Грубо ако сметнем по хиляда евро, ще излезе около два милиона. Въпреки че в крайна сметка, аз мисля, че ще струва около пет милиона евро. Трудно би могло да стане с по-малко пари. Най-вероятно държавата ще определи търг, в който ще участват големите Salvage компании /Mammoet, Smit, Multraship, Aras/, занимаващи се с вадене на такива потънали плавателни съдове, представля-ващи опасност. И по този начин ще стане, защото в случая изпълнителят няма право да прилага варианта проба-грешка. Корабът не е на няколко метра и близо до брега. Изваждането му е изключително сложно мероприятие, което няма да продължи по-малко от месец-два и то в хубаво време. Но да правим офанзива по източване на горивото...

А ако някой обяви, че в рамките на сто или двеста хиляди лева може да извади кораба, значи той въобще не е наясно с тази работа. 

Така че, в случая запечатването на пробойните е най-верния подход. Същевременно Морска администрация ще наблюдава района, за да се следи дали има течове. Това ще бъде най-лесното и безболезнено за момента решение. 

Коментари

Още от последните новини