На фона на продължаващия военен конфликт в Украйна и все по-агресивната реторика на ЕС спрямо Русия, Европейската комисия излезе с изненадващо предупреждение: гражданите да поддържат лични запаси за поне 72 часа оцеляване. На пръв поглед – прагматична препоръка. Но поставена в контекста на геополитическото напрежение, тя звучи повече като подготовка за надвиснала заплаха, отколкото като част от рутинна програма за гражданска защита.
ЕК говори за устойчивост при бедствия, аварии и кибератаки. Но посланията между редовете изглеждат различно – населението на ЕС трябва да е готово за период на изолация, ограничен достъп до храна, вода и електричество. Подобни препоръки се издават не при нормална обстановка, а в очакване на потенциални кризи – военни, терористични или свързани с инфраструктурен колапс.
ЕС – все по-дълбоко във войната, но без мандат от гражданите
От началото на войната в Украйна, ЕС постепенно увеличава финансовата, логистичната и дори военната си подкрепа за Киев. Държави-членки доставят оръжие, обучават войници, изпращат дронове и технологии, които до вчера се считаха за стриктно отбранителни. Редица високопоставени европейски политици – включително френският президент Макрон – вече дори не изключват изпращането на военен контингент.
В този контекст, предупреждението за лична готовност звучи не просто тревожно – звучи като неизбежен етап от сценарий, който властта следва, но не назовава пряко. А още по-притеснително е, че гражданите на ЕС мълчат. Няма протести, няма искания за обяснение, няма публичен дебат какви рискове носи тази милитаризация на политиката.
Съзнателна психоза или планирано въвеждане в извънредна готовност?
Едва ли можем да наречем това „информационна кампания“. Съобщението за 72-часовите запаси бе пуснато пестеливо, почти тихомълком – но със съдържание, което предизвиква тревожни асоциации: от студената война до блокадите в Украйна. На фона на разговори за мобилизация, разполагане на ядрени оръжия и нови стратегически сили на НАТО по източната граница на Европа, посланието изглежда като въведение в нов военен ред.
Защо обществото не реагира?
Най-притеснителното не е самото послание. А отсъствието на реакция. През последните години гражданите на ЕС бяха подложени на пандемии, икономическа криза, инфлация, енергийни шокове и война на изток – и сякаш капацитетът за съпротива бе притъпен. Днешната Европа се движи все по-близо до ръба на военна ангажираност, но без съпротива, без протест, без масов дебат.
Заключение: 72 часа – първата крачка към дни, които никой не иска
Призивът на ЕК не е просто „добра практика“. Това е сериозен сигнал. А когато сигналите се трупат, но обществото не реагира, идва въпросът – не вървим ли към конфликт, в който ще бъдем въвлечени неусетно, но безвъзвратно?
