В новата рубрика на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев ще отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос: Здравейте, Доктор Бостанджиев!
Моят проблем е следния: С мъжа ми, с който сме заедно вече 10 години, вече не сме интимни. Не знам как точно и кога се случи това. Той ме избягва, спи на дивана а аз в спалнята. когато поискам интимна близост с него той ме отбягва като казва, че сега децата са у дома, още не са си легнали, ще ни видят, може да ги събудим и други подобни извинения. Когато пък децата са при баба си, е много изморен и заспива бързо или по- точно се прави на заспал отново на дивана. Не ми е дал повод да си мисля, че в живота ни има друга жена. Дори не искам и да си го мисля, но защо ме отбягва. Казва, че има много работа и прекарва часове наред в офиса, включително и събота и неделя. На семейна почивка не сме ходили повече от 5 години, отново заради работата му. Двама също не сме ходили никъде извън града, отново заради работата му. Не мога вече да издържам това положение, защото не го възприемам за нормално. Наистина мисля, че човек може да си нареди пограмата така, че да намери време за половинката си. Смятате ли, че мъжът ми си има друга жена и как да тълкувам неговото поведение - той не желае по никакъв начин да бъдем интимни. Да си потърся ли извънбрачна връзка, за да не се чувствам самотна и отблъсната. Мога ли да променя нещата между нас и отново да го върна при себе си? Да се надявам ли на добри семейни взаимоотношения или да се примиря с положението?
Доц. д-р Румен Бостанджиев: Уважаема госпожо,
Задавате ми множество въпроси, които звучат като гатанки и аз няма как да им отговоря. Същественият въпрос е как да спечелите вашия съпруг като партньор в процеса на промяна. Любопитно е как той се чувства в описаната от Вас ситуация. Твърде възможно е той също да не е щастлив от прекомерната си отдаденост на работата и отсъствието на вълнуващи преживявания с Вас и в семейството. Каквато и да е причината той да се е дистанцирал и затворил, един спокоен и добронамерен опит да надникнете в емоционалния му свят с готовност за разбиране и подкрепа, би могъл да е покана за споделяне. По всичко изглежда, че това няма да е лесно, след влизането в описаната рутина, която създава привидно спокойствие и сигурност. Ако той отказва да сподели с Вас своите преживявания, то Вие бихте могли да му разкриете Вашите. Внимавайте много това споделяне да не звучи като обвинение, което би го накарало още повече да се затвори. Поканете го в подходящ момент да си поприказвате за това какво се случва между вас. Разкажете му не само за самотата си и чувството на отхвърленост, но и за изчерпващото Ви се търпение и склонността Ви да търсите самостоятелен изход, ако той категорично отказва да търсите заедно решение.
Това, което бихте могли да му предложите, ако той все пак се съгласи да се включи в евентуален процес на промяна е съвместното участие в семейна психотерапия.
Каква точно е тази възможност?
В семейната психотерапия партньорите са подпомогнати да представят пред терапевта своята гледна точна и своите преживявания в контекста на съвместните отношения. Това улеснява и двамата да разберат по-добре не само своята позиция, но и позицията на другия. Двойката може да разбере много неосъзнати начини, по които поведението на единия провокира поведението на другия и обратно. По-същественият момент в семейната терапия е идентифицирането на неизказани общи цели и интереси, които биха могли да обединят партньорите в съвместното търсене на решения. Изключително важно е тук да се планират конкретни стъпки и от двете страни, чрез които ситуацията постепенно да се трансформира така, че да удовлетворява желанията и на двамата.
Възможно е при необходимост в хода на семейната терапия да има и индивидуални срещи с всеки от партньорите за изясняване и справяне със специфични техни проблеми и затруднения. Като цяло обаче усилието за промяна трябва да е съгласувано и конкретно. Това трудно би станало без професионално посредничество.
В случай, че съпругът Ви категорично откаже подобно съдействие, тогава отговорността за Вашия живот остава единствено във Вашите ръце. Възможностите са разнообразни варианти – от създаване на независим паралелен живот с друг партньор до прекратяване на брака. Последното е крайна стъпка, но понякога тя е единственото нещо, което може да извади пасивния партньор от окопа. Дори и да се предприеме подобно действие, пак си струва да се опита това да стане по възможно най-цивилизования и конструктивен начин чрез съвместно предоговаряне на отношенията, които биха се създали след евентуален развод. Най-адекватната процедура, която осигурява взаимно щадене и максимално запазване на ценните елементи в отношенията на развеждащите се партньори е т.н. психологична медиация при развод. Процесът е аналогичен на този при семейната терапия, но в случая се договарят условията, при които ще продължат отношенията след развода.
Както и да се развият събитията, Вие имате възможност за активен ход. На къде и как ще тръгнат нещата, зависи от изборите, които ще направи съпругът Ви. Нито една негова реакция обаче, не би могла да Ви лиши от активната позиция. Единствено така ще успеете да преодолеете тягостното усещане, че сте жертва на неговото бездействие.
Винаги бихте могли да разчитате на съдействието ми за провеждане на семейна терапия или медиация при развод. Разбира се при отказ за сътрудничество от негова страна, бихте могли да се възмолзвате от възможностите на индивидуалната психотерапия. Достатъчно е да ми се обадите на телефон 0888-92-43-69 за да уточним удобно време и място за консултация. Аз имам психотерапевтична практика в София и в Бургас, но при необходимост сесиите биха могли да се осъществяват и онлайн по Скайп.
