Доживяхме и това - да се молим при всеки обикновен дъжд да не дадем жертва. Два месеца след наводненията в началото на септември, отнели живота на трима души, трагедията в Бургаско се повтори със същата методичност. Жена от созополското село Росен бе удавена на пътя от приливна вълна, но този път при далеч по-малко паднало количество - 70 литра на км.метър. Такива дъждове са нормални за умерените географски ширини по всяко време на годината и не би трябвало да се възприемат като необичайно явление. С пораженията, които нанасят на България, обаче тези цифри вече се съизмерват с мащабите на ураган. След всеки малко по сериозен дъжд започват апокалиптични картини за отнесени къщи, мостове, жп.релси, градове и села без ток и най лошото - удавени. А уж се развиваме и постоянно модернизираме инфраструктурата, която глътна милиарди евро по различни европейски проекти през последните години. Изведнъж обаче мостовете станаха чупливи, асфалтът по-ронлив, а прясно подменените канализации не могат да поемат един нормален дъжд. Малките селски ручеи пък изведнъж се превърнаха в пълноводни реки, а язовирите започнаха да се пълнят много бързо. И всичко това след като метеоролозите са предупреждавали от седмица насам какво се задава. Явно обаче никой не изпуска язовирите, а за речни корита да се чистят никой и не помисля. В същото време регулярно се правят комисии, които да проверяват състоянието на водоемите, но досега преди наводнение някой да е чул някъде в Бургаска област да има проблеми. Разбира се, научава се, когато някой загине или хора останат без покрив. И винаги се излиза с номера, че са дадени предписания, но накрая санкциониран няма. Така превърнахме във враг природата си, с която най-много се горедеем и се тупаме в гърдите, че сме райско кътче на земята. Иначе сме народни артисти - след наводненията кметове, областни управители и шефове на служби слагат най-угрижената маска на лицето, надяват спортни дрехи и тръгват да броят пораженията, за да искат пари от държавата. И всички зоват - да не се политизират трагедиите. Но както е тръгнало, май вече няма и да има нужда, защото жертвите започнат да стават статистика.
Велко Тасев Дъждовете ни станаха урагани, ручеите – пълноводни реки
Доживяхме и това - да се молим при всеки обикновен дъжд да не дадем жертва. Два месеца след наводненията в началото на септември, отнели живота на трима души, трагедията в Бургаско се повтори със същата методичност. Жена от созополското село Росен бе удавена на пътя от приливна вълна, но този път при далеч по-малко паднало количество - 70 литра на км.метър. Такива дъждове са нормални за умерените географски ширини по всяко време на годината и не би трябвало да се възприемат като необичайно явление. С пораженията, които нанасят на България, обаче тези цифри вече се съизмерват с мащабите на ураган. След всеки малко по сериозен дъжд започват апокалиптични картини за отнесени къщи, мостове, жп.релси, градове и села без ток и най лошото - удавени. А уж се развиваме и постоянно модернизираме инфраструктурата, която глътна милиарди евро по различни европейски проекти през последните години. Изведнъж обаче мостовете станаха чупливи, асфалтът по-ронлив, а прясно подменените канализации не могат да поемат един нормален дъжд. Малките селски ручеи пък изведнъж се превърнаха в пълноводни реки, а язовирите започнаха да се пълнят много бързо. И всичко това след като метеоролозите са предупреждавали от седмица насам какво се задава. Явно обаче никой не изпуска язовирите, а за речни корита да се чистят никой и не помисля. В същото време регулярно се правят комисии, които да проверяват състоянието на водоемите, но досега преди наводнение някой да е чул някъде в Бургаска област да има проблеми. Разбира се, научава се, когато някой загине или хора останат без покрив. И винаги се излиза с номера, че са дадени предписания, но накрая санкциониран няма. Така превърнахме във враг природата си, с която най-много се горедеем и се тупаме в гърдите, че сме райско кътче на земята. Иначе сме народни артисти - след наводненията кметове, областни управители и шефове на служби слагат най-угрижената маска на лицето, надяват спортни дрехи и тръгват да броят пораженията, за да искат пари от държавата. И всички зоват - да не се политизират трагедиите. Но както е тръгнало, май вече няма и да има нужда, защото жертвите започнат да стават статистика.
Велко Тасев 
