Д-р Иван Сираков е ръководител на Гастроентерологично отделение в Болница "Тракия" в Стара Загора от началото на март 2017 г. От 2001 година, до момента, в който приема тази длъжност, е бил част от екипа на Клиниката по Гастроентерология и Хепатология на Военно-медицинска академия в София.
Д-р Иван Сираков е един от утвърдените гастроентеролози не само в България, но и зад граница. С идването си в Болница „Тракия“ въвежда и развива всички направления на инвазивната гастроентерология.
Интервю на Татяна Байкушева
- Д-р Сираков, какви възможности за съвременно лечение дава инвазивната гастроентерология?
- Тя е тази част от гастроентерологията, която е свързана с извършване на някакво инвазивно изследване чрез въвеждане на ендоскопски апарат - например в дебелото черво, стомаха, дванадесетопръстника, жлъчните пътища и т.н. Съвременните ендоскопски апарати разполагат с огромни възможности за изследване и лечение на много и различни заболявания на гастроинтестиналния тракт. По време на тези изследвания има възможност да се направи оглед на промените в лигавицата на изследваните органи, вземане на биопсия чрез биопсична щипка, отстраняване на доброкачествени тумори и ред други минихирургични интеревенции през работния канал на апарата като изваждане на камъни от жлъчните пътища, поставяне на стентове в тях, стентове при заболяване на хранопровода, разширяване на стеснени участъци, напр.в хранопровод, ректум, кръвоспиране при пациенти с остро кървене на стомашно-чревния тракт и много други.
- В каква степен инвазивната гастроентерология може да измести отворената хирургия?
- Преди, когато много назад във времето не е имало ендоскопски апарати и после, когато е имало такива апарати, на мода са били рентгеновите изследвания. При откриване на някакви изменения, голяма част от пациентите са били подлагани на хирургична интервенция, т.е. на „отворена операция“. През последните 15-20 години и поради напредъка на технологиите, пациентът само по изключение отива на отворена хирургия и то ако има доказано злокачествено заболяване над определен стадий. Хирургично понякога се налага да се лекуват и усложненията при някои манипулации, за които споменах. Защото риск винаги съществува, дори и в най-добрите клиники в света. Гастроентеролозите, за щастие, вече разполагаме с много пособия, чрез които можем да елиминираме тези усложнения неоперативно. В Болница „Тракия“ разполагаме с най-модерни апарати и консумативи, с които имаме удоволствието да работим и лекуваме. Така в много области гастроентерологията вече се явява алтернатива на класическата хирургия, която също е много напреднала и в нашата болница се извършва включително и лапароскопски, по безкръвен път.
- До каква степен българският пациент може да разчита на най-модерно лечение тук, в България?
- Медицината в България се доближава до стандартите в западноевропейските страни. Работи се с най-високотехнологична апаратура. И все пак България бавно се отдалечава от най-добрите медицински практики заради икономическия фактор. И това много затруднява нашата работа. При тази система на здравно осигуряване в България и при условие, че много от хората работят в сивия сектор, не плащат здравни осигуровки, няма как да достигнем стандарта, за който говорим. Голяма част от леченията, които могат да се правят в най-модерните и качествени болници в България, сред които е и Болница „Тракия“, не се покриват изцяло от клиничните пътеки на Здравната каса. Това е така за скъпоструващите консумативи, например. Проблемът е не само за нашата специалност, но и за цялата здравно-осигурителна система. Защото здравноосигурените пациенти очакват напълно безплатно здравеопазване на най-високо ниво, което здравната система не може да им осигури. А за всеки модерен консуматив, за всяка модерна апаратура, за всяко оборудване, квалификация, развиване на лекарските компетенции и умения, са нужни средства. За съжаление, на много от здравноосигурените пациенти се налага да доплащат за част от лечението си. По този начин ние се отдалечаваме от модерната медицина, която в света се развива стремглаво.
- Кажете ни повече за ендоскопската ехография и за другите високотехнологични методики, които практикувате в Болница „Тракия“?
- През последните 12-13 години ендоскопската ехография е един от водещите методи за изследване, оценка и стадиране на туморите на стомашно-чревния тракт. Под ендоскопски контрол се извършват биопсии, дренажи на жлъчните канали и други изследвания и интервенции. В гастроентерологичното отделение на Болница „Тракия“ разполагаме с два чисто нови ехоендоскопа. Ендоскопската ехография е иновативаен метод, който дава много големи възможности – например, за оценка на някаква лезия, която пациентът може да има в стомаха или в панкреаса. Чрез тази техника се преценява вида й, размер, ангажираност на околните структури и т.н. Имаме възможност неопиративно да вземем биопсия дори от структури, които са в свободната коремна кухина,което иначе трябва да бъде направено лапароскопски, т.е. хирургично. Тази техника дава много големи възможности.
Друга инвазивна методика прилагаме при пациенти, които имат проблеми с преглъщането и проходимостта на хранопровода. Когато става дума за доброкачествено стеснение на хранопровода, ние можем да го разширяваме, отново под рентгенов контрол. При пациентите с неоперабилно стеснение на хранопровода, вследствие на някакво злокачествено заболяване - например рак на хранопровода или прорастрване от рак на белия дроб, поставяме саморазширяващи се стентове на хранопровода. Такива пациенти иначе биха загинали от глад и жажда. Саморазширяващите се стентове позволяват на колегите онколози да ги лекуват колкото време е нужно чрез химиотерапия, лъчетерапия. Така болният възстановява част от теглото си и възвръща физическия си комфорт. По този начин помагаме и на пациенти, които са с невъзможност за преглъщане, поради неврологични заболявания - след прекаран инсулт например. В тези случаи се поставя гастростома под ендоскопски контрол. Какво представлява процедурата - извежда се една тръбичка на коремната стена на пациента, без да се налага да му се прави операция. Това дава възможност пациентът да елиминира нормалния начин на преглъщане, който му е временно невъзможен и докато се възстанови от инсулта, през тази тръбичка той може да бъде хранен с фабрично направена или пасирана храна. Така неговото състояние се подобрява. Когато той започне да преглъща спокойно, ние изваждаме тази гастростома и той започва да се храни нормално. На всички пациенти, които са обект на реанимационно лечение и по някаква причина са в медикаментозна кома, може да се помогне по този начин. По света това е стандартна методика. За съжаление в повечето здравни заведения у нас тази процедура не се работи по различни причини.
Друг високотехнологичен метод е ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ). Това е метод за изследване и лечение на различни заболявания на жлъчните канали и на панкреатичния канал под рентгенов контрол. Прилага се, например, при пациенти, които имат поради някаква причина запушване на жлъчните пътища. Има една или две болници в Пловдив, които работят по тази методика, но в по-малък обем от нас, а останалите центрове за това изследване са в София. Методиката не се прилага в нито един център в Казанлък, Сливен, Ямбол или Бургас. Основната причина е в малкия брой специалисти, които я владеят. От друга страна тя изисква истинска екипност - обучени лекари, ендоскопски сестри, анестезиологичен екип. Необходима е и скъпоструваща апаратура, високотехнологична операционна зала с оловно покритие и модерен рентгенов апарат тип „С-рамо“.
Обикновено пациентите постъпват в тежко състояние. За да се заеме с лечението им гастроентеролог, той трябва да владее описаната методика - ЕРХПГ. Макар и рядко, тези пациенти може да получат усложнения и възниква нужда от спешната намеса на хирург. Понякога след извършването на ЕРХПГ и подобряване състоянието на пациента, на втори етап той се нуждае от хирургично лечение. Така е например с пациентите, имащи злокачествени тумори на жлъчните пътища - в нашето отделение ние им поставяме временен стент и след подобряване на състоянието им, на втори етап операбилните от тях биват оперирани.
Затова инвазивният гастроентеролог трябва да има зад гърба си опитен хирург, който да работи жлъчно-чернодробно-панкреатична хирургия. В Болница Тракия аз работя с проф. Александър Юлиянов, който е специалист от най-висока класа, както и с неговия екип, разбира се. В България има само няколко хирурзи като проф. Юлиянов. Тази колаборация между хирургия и гастроентерология дава възможност да бъде направено най-доброто за пациента. Подобен модел на работа в България съществува в твърде малко болници. Аз имах щастието да живея и работя в такава колаборация във ВМА, в клиниката на моя учител, проф. Кацаров. Колаборацията на екипа му с хирурзите от екипа на проф. Владов и до днес дава страхотни резултати. Пренесох тази практика в Болница „Тракия“ - неслучайно човекът, който ме покани да бъдем екип и да работим заедно, е проф. д-р Александър Юлиянов.
- Какъв е начинът Ваши колеги да научат повече за работата Ви на място?
- Всеки лекар, който иска да дойде и да присъства в операционните по време на нашата работа, е добре дошъл. Не е нужно да се записва никъде за това, не е нужно нищо да заплаща. Аз приемам обучението им като лично предизвикателство. 17 години съм бил асистент на проф. Кацаров. Научили сме много студенти, специализанти. За мен е истинско удоволствие да споделям опита си. Аз съм възпитаник на Военно-медицинска академия и личен възпитаник на проф. Кацаров, който е шеф на Гастроентерологичното дружество в България в момента - моят Учител, който ме научи на всичко, доказан авторитет и светило в българската медицина. Харизмтичен лидер и човек, който промени живота ми! Когато дойдох през март тази година в Болница „Тракия“, аз донесох бранда на Военномедицинска Академия в най-добрия и човешки смисъл. Сега тук в пълен обем правим всичко, което се прави и във ВМА. Включили сме и нови неща. Работим всяка една процедура, което се работи в областта на инвазивната гастроентерология в България. Нека колегите да дойдат и да вземат ноу хау-то на това, което правим. Някои ден, надявам се много скоро, защото отговаряме на всички критерии за това, ще станем университетска болница и тогава тази дейност много ще се разрасне. Защото познанието и любовта са двете неща, които ще спасят света.
- Споменавате често за екипността в работата си. Как на фона на недостига от медици в България успявате да поддържате своя екип на нивото, за което говорите?
- Половината от хората в екипа, с който работя в момента, аз заварих тук при идването ми - д-р Иванова, д-р Симова, д-р Трандев. Едни чудесни професионалисти, които се справят много добре и които имат нужда от подкрепата ми, за да развиват познанията и уменията си. Това се случва всеки ден. Доведох със себе си двама млади колеги - д-р Ана Маринков, която беше най-силната ми специализантка от последното поколение специализанти в Гастроентерологията на ВМА и най-младият ми лекар - д-р Йорданов, когото обучавам от студент и който завърши Медицинския факултет на Тракийския университет преди година. Те са млади и са истинска инвестиция в бъдещето, защото то е в техни ръце. Дал съм възможност на всичките в екипа да се учат чрез курсове и специализации. За изминалите повече от 8 месеца ние постигнахме пълен синхрон. Разполагам и със страхотно справящи се медицински сестри - работливи, умни и възпитани. Идвайки на работа, аз всеки ден виждам усмихнати хора, полагащи истинска компетентна медицинска грижа за пациентите ни - от санитарите, сестрите и лекарите. Това ме прави истински щастлив!
Благодарен съм на цялото ръководство на МБАЛ „Тракия“, че ми гласуваха пълно доверие и ми дадоха пълна свобода да си сформирам екип и да давам най-доброто от себе си и че ме подкрепят всеки миг, откакто съм тук. Без подкрепата им това нямаше да се случи.
- Сигурно сте имал не една покана за работа в чужбина. Какво Ви е накарало да останете в България?
- Имал съм много предложения. Последното беше за работа в една модерна болница в Германия. Предложението беше много привлекателно. Но аз нямам психиката на човек, който има желание да емигрира. Много мои колеги отидоха в чужбина,някои се върнаха. Голяма част останаха.
Харесвам си приятелите тук, роднините, харесва ми, че имам свободата да работя така както искам. Сметнах, че на 45 години е късно да променям живота си и да започвам в чужбина. В болницата, от която идвам, бях достигнал ниво, което абсолютно е съпоставимо с нивото на колеги, които работят в най-големите и престижни болници в Европа. Може да прозвучи като хвалба, но е факт. От друга страна предизвикателството да създадеш нещо, което да се развива в годините, да направиш школа на място като Стара Загора, е голямо. Градът е страхотен, с работеща икономика, с много млади хора. Аз знаех, че ако отида в чужбина, дори и в много голяма болница, при всички положения ще започна някъде отдолу и ще стигна най-много донякъде. Но не и до нивото, на което съм сега - началник на отделение, което скоро ще стане клиника. И най-вече - да работя всичко, включително и най-новото и иновативно лечение и то в пълен обем. Тук мога да дам всичко от себе си, да прилагам всички свои умения. Не ми липсва нищо и се чувствам истински щастлив човек.
