От деца израстваме с безброй чудни приказки и истории, които изпълват нашия крехък свят с добродетели като справедливост, надежда, любов и безспирно въображение. Пораствайки, забравяме за малките книжки, които правеха времето ни толкова интересно и красиво. Днес решихме да ви върнем назад и да ви припомним някои от редовете на детството, които освен че правеха дните ни вълнуващи, ни учеха на много мъдри неща.
1. „Хари Потър и даровете на смъртта“ – Дж. К. Роулинг
Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов. Като се върнеш там, можеш да направиш така, че по-малко души да бъдат осакатени и по-малко семейства да бъдат разделени. Ако това ти се струва достойна цел, засега ще си кажем довиждане.
Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.
О, прекрасно е да имаш амбиции. Радвам се, че ги имам толкова много. И те като че ли никога няма да имат край. Тъкмо постигнеш една цел, и виждаш друга, блеснала още по-високо. Това прави живота толкова интересен.
Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
6. „Алиса в Огледалния свят“ – Луис Карол
– Човек не може да вярва в невъзможни неща.
Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.
Хемулът бавно се събуди, осъзна, че това е самият той и му се прииска да бе някой, когото не познава.
10. „Питър Пан“ – Джеймз М. Бари
– Защо сега не можеш да летиш, мамо?