Днес две много специални за нас жени празнуват рождените си дни. Две дами, които разкриха страстите си, мечтите и страховете си чисто по женски пред е-Бургас. Това са Дарина Стоянова и Йордана Димитрова. Дарина е наша скъпа колежка и съвсем наскоро сподели,че се гордее със себе си и всичко, което е постигнала сама. Ние й пожелаваме да бъде здрава и попътен вятър в посоката, в която се е устремила. Разбира се и много късмет в личен план. Йордана Димитрова е дамата, която ни изуми с перфектното съчетание от  интелект и красота. Искрено й благодарим, че ни позволи да разберем, макар и в едно интервю що е то  усещане за истинска жена. Пожелаваме й здраве и любовта да е вечен спътник в живота й. И скоро цялото й семейство да се радва на малката принцеска, която очакват с огромно нетърпение. Е-Бургас пожелава и на двете успех и всичко да вършат с финес и  по женски! И един незабравим празник, разбира се! Нека днес си припомни интервютата на Дарина Стоянова и Йордана Димитрова!  

Усещане за жена с красивата и успяла Йордана Димитрова

/14.08.2014/

Днес ще ви представя една изумителна жена. Тя е съвършеното съчетание от изключителна  красота, интелект, доказваща се и успяваща в  бизнеса  дама, любяща съпруга, майка на  4 годишно момченце,а на есен чака втората си рожба-момиченце.  Иначе детските си години прекарва в Ямбол. Завършва висшето си образование -финанси в  Икономически университет Варна , след което се дипломира „Маркетинг и Мениджмънт“ към Лондонски университет. Работи от 20 годишна и гради кариерата си в сферата на Недвижимите имоти и Инвестиционните проекти, където постепенно изкачва йерархичната стълбица – консултант, мениджър, регионален директор, директор развитие, изпълнителен директор.Живее в София. Но ние от Бургас се гордеем с нея, по простата причина,че преди години един мъж , който е родом от тук краде сърцето й и я прави бургаска снаха. И през летните месеци тя живее тук, в Бургас. И както сама казва-”Имам щастието да прекарвам голяма част от времето си в най-добрия град за живеене”. Поддържа дух и тяло с шоколад и йога. А заедно със съпруга си, съхраняват огъня на любовта  от години ,  а страстта един към друг ….с уроци по танго и не само… Представям ви Йордана Димитрова. Да, точно тя, която  през 2012 година грабна  титлата “Мисис България” . Тя няма имиджа на куклата Барби или на силиконова красавица със съмнителен морал. Тя е в пълния смисъл успяваща и хубава жена. Тя отдели от времето си, за да бъде в тези горещи дни с вас, читателите на е-Бургас и рубриката ”По женски” и да раберем що е то усещане за жена, красива и успяваща жена….   -Как сте, Йордана? -Много добре, обожавам морето и съм щастлива, че мога да живея всяко лято в Бургас. -Имате много хубаво име, на кого сте кръстена? -Благодаря Ви, като първородна внучка съм кръстена на моя дядо Йордан. -Виждам, че името Ви е истинско, българско.Вие спазвате ли българските традиции, уважавате ли българската история? -Изпитвам респект и уважение към нашето минало и корени и съм горда, че произлизаме от древна нация с богата история. В моето семейство харесваме българските традиции и отбелязваме всички празници. Споделям мисълта на Ходинг, че има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си: „Едното са корени, а другото – криле.“ -Разкажете ми малко повече за конкурса и спечелването на титлата “Мисис”! -Спечелването на титлата за омъжени дами „Мисис България“ е един голям комплимент към мен като жена и дама. Беше изключително вълнуващо и много интересно преживяване за мен, в което на преден план е женствеността, красотата, модата и социалната ангажираност. Цял живот съм акцентирала на работата, успехите, кариерата и ми беше много приятно да изразя и очарованието на моята женска природа. -Как се поддържате? -Никога не съм правила диети и не мога да си представя вечерята без десерт. Обичам да си хапвам, но спазвам култура на хранене – на често и по малко. Имам си любимо занимание и това е йогата – помага ми да съм в хармония със себе си и света около мен. През зимата карам ски, лятото плувам, а със съпруга ми посещаваме уроци по танго – страстен и много вдъхновяващ танц. -Какво е да носиш короната и призванието-”най-красивата жена в България”? -Като „Мисис България“ животът ми стана още по-динамичен, интересен, бляскав, забавен, но и много отговорен – короната е символ на социална ангажираност и благотворителност, което изисква да посветиш време и усилия.  Активно участвам и подкрепих над 30 каузи и прояви с идеална цел и благотворителен характер. Даже в една от тях се включи и моето малко момченце и дари свои играчки на семейства в нужда. -Как успявате- бизнес -дама, майка, съпруга? Не Ви ли е тудно? -Рабира се, че е трудно. Но ролята на съвременната жена е да е мултифункционална! Някои казват “не може, не става”, а аз казвам – защо не? Всекидневно търся баланса и внимавам да не избягам от основната цел – щастието! -Разкажете ни малко повече за бизнеса си? -Човек трябва да следва мечтите си, а създаването на собствен бизнес беше поредното предизвикателство в моя живот. От години съм ценител на хубавото кафе  и ето, че то зае своето място не само в сърцето ми, но и в работата. Основах и развивам компания „ЕСТО Трейд“ – за бутиково кафе, висококачествен чай, кафемашини и иновационен проект „Кафе на Колела“. Много хора в България пият кафе и чай всекидневно, но малко знаят какви са критериите за хубаво кафе и чай и как да ги приготвят правилно. Затова и основната мисия на моята компания е повишаване кафе и чай културата на обществото ни. Успоредно с това заемам поста Директор развитие в семейната строителна компания на моя съпруг „Манов и синове“, която през тази година отбелязва своята 20 годишнина от първата си построена сграда в Бургас. -Красивите жени отчайват ли се? Вас какво може да ви отчае, разочарова, натъжи? -Отчайва ме липсата на морал, принципност и безхаберието. Натъжава ме мъката на хората, разрушителната сила на отчаянието и агресията. А относно разочарованията смятам, че често са изкуствено породени от нашите предварително формирани очаквания. Затова и малко неща могат да ме разочароват, може би само най-близките ми хора. В трудни за мен моменти препрочитам една любима книга на Дейл Карнеги „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“. -Какво най-много Ви радва? -Радва ме многообразието на живота и възможността сами да градим живота си и да бъдем себе си. Радват ме духовните ценности, позитивното мислене, вътрешната хармония и всички малки неща, които всекидневно ме правят щастлива … Радват ме успехите и преодолените препятствия. -Какво искате да постигнете още в живота си? -Не спирам да мечтая! Сбъдвам желания и веднага формулирам нови предизвикателства. Харесвам мисълта на Елеонор Рузвелт: „Моите мечти нямат граници, защото бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си!”  Пожелавам си голямо семейство, нови професионални върхове, околосветско пътешествие… -Коя е най-голямата безумица, която сте чула по Ваш адрес? -Аз не съм скандална личност, и винаги съм подбирала местата, които посещавам и хората, с които общувам. Въпреки това понякога дочувам разни безумици – че не работя, че имам пластични корекции, че мъжът ми е мутра… -Смятате ли ,че сте от българския хайлайф и има ли изобщо такъв? -Дефиницията за Хайлайф е – Висшето общество и животът, който то води. За разлика от други европейски страни, в България все още нямаме обособено висше общество, където акцент е образованието, културния живот, етикецията и успешния бизнес модел. У нас под „Хайлайф“ най-често се дефинират хората които посещават светски събития, балове и благотворителни мероприятия – и в този аспект аз често присъствам в медийното им отразяване. Има и криворазбрана страна на това да си Хайлайф – умишлена скандалност, парадиране с безразсъдни харчове, натрапчива показност. -Говори се усилено,че миските в България и манекенките са компаньонки, това вярно ли е ? -Има голяма разлика в това да си „Мис“ или „Мисис“. Като омъжена дама аз почти винаги съм придружена от съпруга си. Чувала съм слухове за миски компаньонки, но смятам, че са силно преувеличени. Какво ли не се говори за красивите жени, някои медии дори си позволяват да правят съчинение по снимка. -Йордана Димитрова домакинства ли у дома? -Разбира се, че домакинствам. Като представител на зодия „Дева“ – обожавам да подреждам и преподреждам. Държа на семейния уют и красотата на дома.  Предвид многото ми ангажименти, имам жена, която ми помага с чистенето. -Как релаксирате? -Релаксирам с шоколад, хубава книга, йога практика, на чаша вино с приятели, пътешествайки по света… -Имате ли си максима, която си повтаряте всеки ден, за да продължавате смело напред? “Най-голямото предизвикателство, което може да предприеме човек в своя живот, това е да живее живота на мечтите си.” Опра Уинфри -Според Вас българският мъж какъв е , цени ли жената до себе си? -Харесвам българския мъж, а това дали цени жената до себе си зависи до голяма степен от самата жена. Най-прекрасния за мен мъж е от Вашия красив град Бургас – инж.Галин Димитров. Щастлива съм, че до мен стои силен мъж, който не ме ограничава, а ми дава възможност да следвам мечтите си и да развивам способностите си. -А любовта според Вас какво е ? -Любовта е чувството, което осмисля нашия живот. Любовта е многопластова и не се измерва само с любовта към партньора и детето, това е нашия емоционален отговор към заобикалящия ни свят. Човек е щастлив когато обича! -В очите на мисис България какво е грехът? -Усещането за грях е в пряка зависимост от моралната и ценностна система на всеки човек. За мен грях е да изневериш на себе си, да предадеш приятел, умишлено да навредиш, да желаеш зло на някого. -Коя е най-голямата гордост в живота Ви? -Гордея се със семейството си, което е моя приоритет на този етап от живота ми. Гордея се, че имам смелостта и желанието сама да подреждам пъзела на своя живот. -Съжалявате ли за нещо в живота си? -Глупаво е да се връщам назад и да съжалявам. Всяка трудност, препятствие или грешно решение са ме направили впоследствие по-силна и по-мъдра. Животът е шарен – понякога хубав, понякога лош. Важното е да изберем да се  фокусираме върху хубавото. А и през призмата на времето все се оказва, че „Всяко зло е за добро!“ -Какъв съвет ще дадете на бургаските жени/ и не само/! -Дами бъдете като цветята – нежни, красиви, силни, многообразни, желани! Усмихнете се на света и бъдете „Жени“ с главно Ж –  уникални, неповторими, тайнствени! -Как бихте продължили фразата”По женски…..” „По женски винаги си изкарваме чудесно!“  

Широката усмивка на бургаската журналистика

/27.08.2014/

  Днес ще ви представя една усмихната и енергична жена. Приятелите казват за нея, че е невероятно добър човек, трудно някой  може да я разгневи. Тя е мой колега. И няма човек от гилдията, който да не я познава. Рядко можете да  я видите  тъжна. Ако искате да я срещнете, можете да го направите  сутрин. Всеки ден изминава пеш разстоянието квартал” Зорница”- Морската градина/до офиса, в който работи/. Обожава семейството и приятелите си. Знае как да се забавлява. Но и знае и как да работи. Изпитва погнуса от мокри вилици. Мрази да се снима. Тя е родена  родена на 4 септември 1971 г. в Бургас. по образование  е юрист, но по призвание е журналист. Сега в последните години обаче, омерзена от платените и зависими медии, обръща поглед към правото. Още като студентка започва работа  във вестник “Черно море- юг”,  с главен редактор  Евдокия Симеонова. Там работи до самото му закриване. След това ставен главен редактор на телевизия ТВ Микс. През 1999 г.  е кореспондент на вестник “Дума”, “Земя” и “Русия днес от Бургас”. Междувременно работи и във вестник “Морски труд”с главен редактор Мария Кехайова. През същата година е избрана  за пресаташе на БСП Бургас. През мандата на Тройната коалиция 2005 – 2009 г. работи в Областна администрация- Бургас като специалист “Връзки с обществеността”. От март 2011 година е главен редактор на вестник” Компас”. В момента се занимавам с това, за което е учила- правото. Изкушена е от политиката  от много отдавна и сега е кандидат за депутат от листата на БСП. Казва се Дарина Стоянова или иначе- тя е широката усмивка на бургаската журналистика и разговаряхме чисто  по – женски. - Здравей, Дарина, как си? - Обзел ме е един работнически ентусиазъм и се трудя активно в летния сезон. - В какво настроение те заварвам? - Лудо, напрегнато, ядосано, леко смешно и… нещо такова объркано. -Човек като те гледа , ти си все усмихната, имаш позитивно излъчване. Кажи ми, що за човек си същност? - Весел, щастлив, доволен от живота. Харесвам това, което правя, чувствам се добре в кожата си. Харесвам се и се опитвам се харесвам и хората около мен. Стремя се да участвам в живота, а не да го оставя да минава през мен и покрай мен. Правя това което искам и смятам за правилно. -Как ти преминава денят? - Ставане рано и излизане рано. Пиене на кафе. Работа. Обедна почивка и разходки. Край на работния ден. Питие след работа. И…..така. -Какво е задължителното, което правиш всеки ден? - Ходя пеша. Това е нещо, което правя от дълги години. Активен пешеходец съм. Всеки ден отивам и се връщам пеша от работа, а всеки свободен час го използвам пак за ходене. Това е нещото, без което не мога. Не се чувствам добре, ако не съм навъртяла поне  10 км. Обикновено на ден ми се събира от 2 часа активно ходене. И ходя пеша не защото нямам пари, както ми заяви един мой партиен „другар“. Движа се по този начин, защото ми се отразява добре. Защото ако повече хора оставят колите си и тръгнат пеша, въздухът в града ще бъде доста по- чист. В последно време забелязвам, че много  мои съграждани също тръгнаха пеша и това е добре. Но трябва спешно да се оправи пешеходната инфраструктура. Мислим за шофьорите как да им е по- удобно да паркират и да се движат, мислим за велосипедистите, но за пешеходците още нищо не е направено. Тротоарите в голямата си част са разбити и трудно се ходи по тях. Особено с токчета.(смее се) -Как релаксираш? - Чета книги. Но само в  почивните дни. Една книга в събота, една книга в неделя. Добре ми се отразява. Ако през седмица съм имала много работа, усещам как нямам търпение да дойде събота сутринта и да грабна книгата. Чувствам почти физически глад за четене, да усетя с пръсти корицата, хартията, мириса й. Ако ме питаш какво чета- каквото ми харесва на момента, зависи от настроението, нагласа ми. Записана съм на библиотека и имам богат избор на четиво. Не пропускам и новите заглавия по книжарниците. -Има ли нещо в живота ти, от което се срамуваш? - Не, чак да се срамувам не. Не съм убила никой, не съм крала, не съм мамила. Но има моменти, когато съм се срамувала заради чужди грешки или дела. А като всеки човек, и аз съм правила глупости- някои големи, други малки, но… засега без фатален край.(смее се) -Ако можеш да промениш живота си,  какво би променила? - Може би не бих се захванала с журналистика. Не че не ми харесва професията, но нещата вече са по- различни. Мисля, че е доста по- трудно сега да пишеш свободно, отколкото преди 20 години. Няма разлика между икономическата и корпоративна зависимост и политическата зависимост, а това води до невъзможност да се изразяваш свободно. Това не ми харесва. Затова през последните години се върнах към професията, за която съм учила и сега основно се занимавам с право. -С какво най-много се гордееш? - Със себе и с това, което съм постигнала. -Страхуваш ли се от нещо и от какво? - Имам ужасно много страхове, но най- голям е страхът ми от болести. Здравето е най- важно. Всичко друго се нарежда след него. -На какво най-много се смееш, забавляваш? - На всичко. Въпрос на натура. Както казва една моя колежка – аз съм си самодостатъчна за забавления и никога не ми е скучно. -Какво мразиш? - Нищо или поне не се сещам. Омразата е много силно чувство. Не мисля, че мразя нещо или някой. Много неща не ми ми харесват, но чак до омраза не стигам. Ааа, сега се сетих. Много мразя в заведение да ми дават мокра чаша, вилица или чиния. Брррр.(прави физиономия на погнуса) -Коя е най-голямата ти слабост? - Много съм добричка и винаги прощавам на хората, които да го наречем така- създавали са ми неприятности. Затова с приятели се шегуваме, че редовно си ходя със забит нож в гърба, който не виждам. -Кажи ми кое е нещото, което все ти липсва в гардероба,а реално го имаш в изобилие? - Рокли. Никога не ми стигат, колкото и да имам. -Доставя ли ти сладост журналистиката? - Вече не. Преди години, когато започнах работа в Черно море- юг изпитвах радост и чувство на удовлетворение от свършената работа. С годините все повече не ми харесваше това, което правя, а и това което колеги пишат и което ги карат да пишат. С две думи разочарована съм. -Смяташ ли,че има фалш в нашата професия? - Да, то само това остана. Дори вече и обикновените дописки са фалшиви. Вярно е, че всеки работи за пари, но трябва да има поне мъничко морал и здрав разум. -Ко е най-безумното нещо, което си чула а себе си? - Че съм била любовница на кого ли не. -Политиката от кога те изкушава? - Много отдавна. Вътре в мен винаги съм имала усещането за социална справедливост , дразня се социалната неправда, която е около мен. А сега още повече. Лично аз смятам, че винаги има изход от всяко положение и не всичко е толкова черно и мрачно. Но трябва да се работи и то да се работи за хората, за защита на техните интереси и тогава винаги ще се постигне успех. -Какво искаш да ти се случи още в живота? -Само хубави и положителни неща. -Имаш ли мечти, мечтаеш ли? - Да. Искам да обиколя света. Осъзнавам, че имам да виждам още толкова много непознати места. За успокоение на нервите от време на време разглеждам обявите за екзотични пътешествия и си представям, че съм там. -Сърцето ти свободно ли е? -Да.(усмихва се) -Какво смяташ за българския мъж? - Губи ми се нещо.(смее се) -Била ли си разочарована в любовта? - Не. Не съм изпитвала някакви супер дълбоки чувства, за да се разочаровам. А и животът е твърде кратък, за да се терзаеш за това дали някой мъж те обича или не. -Какво е за теб любовта? - Хубаво чувство, което води хората до полудяване. -А приятелството? - Виж, това е нещо различно. Много държа на приятелите. Те са много важни за мен. Признавам си, че без тях не мога. -Приятелите за теб са… - Най- важните хора на света. -Семейството за теб е…. - Пристан. -Грехът е….. - В библейски план нещо страшно, но признавам си, че съм съгрешавала и най- важното грешила. -Какво не знаят хората за теб? - Те си мислят, че знаят много неща, но всъщност нищо не знаят. Не знаят, че рядко се интересувам от тяхното мнение за мен. -Как би продължила фразата “По женски…… - ..с мъжки характер. -За интервюто ти поисках да ми изпратиш снимка. Каза ми, че нямаш. - Да, така е. Нямам снимки. Последно сериозно се снимах за кампанията на миналите парламентарни избори. Иначе имам много снимки от купони, но аз не обичам да излагам на показ личния си живот. Освен това на тези снимки не съм сама, а с приятели. Предпочитам да си ги разглеждам с тях. Това си хубави лични спомени, които смятам да запазя за себе си. -Много ти благодаря! Беше изключително удоволствие да  си говоря ,с  теб, то винаги ми е било приятно!  -Отговорът на Дарина-ШИРОКА УСМИВКА!