Боримир Карамфилов е сред новите попълнения в отбора на Нефтохимик. Халфът е роден през 1995 г., като първите години от живота си е прекарал в родопското село Змейца. Началните си стъпки във футбола прави в школата на Ботев /Пловдив/, където се развива като футболист. С „канарчетата“ Боби подписва и първия си професионален договор, едва на 18 години. След това преминава през отборите на Лудогорец II, Оборище /Панагюрище/ и Несебър.
Карамфилов се присъедини към Нефтохимик в началото на януари и впечатли треньорския щаб още по време на зимната подготовка. Той записа много добри контролни мачове, а дебютът му в официалните двубои се превърна в сензация. В дербито с Черноморец Боби стана играч на мача. Със завидна техника и самоотверженост, той реализира второто и третото попадение във вратата на градския съперник и даде сериозен принос за победата на Нефтохимик.
Ето какво сподели пред клубния сайт Боримир Карамфилов за работата си до момента, впечатленията си от дербито и очакванията си за напред.
Вече повече от месец си в отбора на Нефтохимик. Как се чувстваш като част от тима?
Чувствам се прекрасно. Колективът е добър и мисля, че тепърва ще ставаме все по-сплотени. Треньорите също ме приеха много добре. Помагат ми много още от първия ден. Аз от своя страна, се старая да изпълнявам всичко, което те изискват от мен и мисля така продължавам.
Тренираме здраво, работим върху цялостното ни представяне до края на сезона и дано да постигнем целите, които са поставени пред отбора.
Какво знаеше за Нефтохимик преди да дойдеш и лесно ли взе решението?
Знаех, че Нефтохимик е отбор с богата история и е бил сред най-силните в страната, макар, че тогава съм бил доста малък. Новата история също ми е позната, понеже в последните години се състезавах за Несебър и виждах случващото се около отбора. Когато спортният директор Недялко Москов ме покани, не се замислих изобщо. Той е ръководител, с който съм работил и на когото имам доверие, затова когато ме увери, че главната цел е промоция за Втора лига, с удоволствие приех да помогна на отбора.
Досега не си живял в Бургас. Свикна ли вече с града?
Да, свикнах. Вече се ориентирам добре в града. Смятам, че е наистина добро място живеене, особено за един млад човек, защото има доста възможности за запълване на свободното време.
Роден си в малко родопско село - Змейца. Как премина детството ти там и как се запали по футбола?
Да, до първи клас живеех там с родителите си, след това се преместихме в Пловдив. Там се запалих по футбола още от съвсем малък. Не знам как стана, нямаше човек, който да ме насочи, по-скоро сам проявих интерес. Със съседските деца ритахме топка на улицата, вечер гледах мачове по телевизията, възхищавах се на големите футболисти, на препълнените стадиони и така заобичах футбола и ми стана мечта да се развивам в този спорт.
Започнал си да тренираш в школата на Ботев. Какво си спомняш от тогава?
Да, бях на 10 години когато влязох в школата на Ботев. Там преминаха десет години от живота ми. Ботев ми е помогнал най-много за развитието ми като футболист, защото там съм израснал и те са ме отгледали, както се казва. На 18 г. подписах първия си професионален договор с Ботев, при Станимир Стоилов. Тогава получих възможност да се докосна до много големи професионалисти, които ми помогнаха много.
Кои са хората, които през годините са били за теб пример за подражание и мотивация?
Много са. Помня с добро всичките си треньори, защото всеки от тях ми е дал по нещо. От футболистите, с които съм работил, бях много впечатлен от Иван Цветков. Когато влязох в първия отбор, той беше сред опитните футболисти и беше за мен пример за истински професионалист.
Бил си в Ботев три години, а след това в Лудогорец една година. Как преминаха тези начални етапи от кариерата ти?
В Ботев тренирах с първия отбор и попадах в групата на някои от мачовете, но основно играх за втория отбор. Бях преотстъпен за една година в Раковски. Там се обигравахме повечето юноши. Трупахме опит в Б група. В Лудогорец по същия начин, но тази една година за мен също беше много важна, защото надградих нивото си и придобих много ценен опит.
Направи сензация в дербито с Черноморец миналата събота. Как изглеждаше този мач през твоя поглед?
За първи път присъствах на бургаското дерби. Може би и затова не бях притеснен преди него. Радвам се, че можах и да помогна да се получи добър мач. Опитвах се да изпълнявам указанията на треньора и да си върша работата. Головете ми бяха резултат от труда на целия отбор. Аз просто завърших атаките.
Искам да благодаря на феновете, защото много ни подкрепяха през целия мач. Ако трябва да съм откровен, се изненадах, че дойдоха толкова много хора, особено в това студено време. Нашата публика определено беше по-добра от тази на домакините, много ни помагаха. Особено при 2:2 мисля, че основно публиката ни помогна отново да излезем напред.
Какви са очакванията ти за развитието на отбора?
Очакванията ми са да си изпълним първата цел - да влезем във Втора лига. Засега всичко върви по план, ще работим, за да продължаваме така до края. След това вече дано отборът да има добра позиция и във Втора лига и да върви само нагоре. Това вече зависи от много фактори, но вярвам, че ще се случи и че сме на прав път.
Имаш ли впечатления от конкурентите в групата?
Имам някои наблюдения. Те не са много, защото за пръв път играя в Трета лига. Треньорите ни са професионалисти и те са хората, които разузнават съперниците и в зависимост от всеки съперник ни поставят изискванията си в тактическо отношение. Нашата работа е да изпълняваме.
Как се виждаш след 5 години? Какви са амбициите ти?
Виждам се като футболист с по-богат опит. Надявам се да играя в отбор на по-високо ниво. Надявам се и това да е Нефтохимик. Времето ще покаже, важното е да сме здрави.
В събота предстои първото домакинство за тази година - отборът посреща Сокол /Марково/. Как върви подготовката?
Готвим се здраво, страстите от дербито вече отшумяха и сме фокусирани върху следващия мач. Излизаме за победа, както във всеки един мач, и дано всичко да мине гладко.
Искам да поканя феновете, които бяха на стадиона на Черноморец да дойдат в събота и на Лазур, защото, както се видя, тяхната подкрепа е определяща за развоя на един мач.
