17-годишният Георги Петров от „Нефтохимик“ ще навърти солиден километраж заради мачове този месец
На всички, които се интересуват от волйбол и следят изкъсо интересното родно първенство, им е направило впечатление изявите на един ученик, който играе редом до звезди като Ники Николов, братята Георги и Валентин Братоеви, Краси Гайдарски и др. Той обаче, е не просто ученик, а незаменима част от супер отбора на „Нефтохимик“, воден от видния специалист Петър Дочев, същият „Нефтохимик“, който след седмица, има реалните шансове да вдигне шампионската титла в зала „Младост“.
Георги е на 17 години и е 11 клас в бургаската математическа гимназия. Въпреки двете дини под мишница – училище и волейбол, той успешно стиска зъби и на двата фронта. От 2 години е неизменен национал в младежкия национален отбор, който в края на този месец ще играе на европейско първенство, а от миналия сезон е и част от отбора на Петър Дочев в Бургас. Родом е от Сливен, но на практика е бургазлия, защото целият му съзнателен живот е преминал край морето. Баща му – бившият вратар на „Черноморец“ Гергин Петров, е човекът, който го насочва във волейбола. Ще се опитаме да ви представим посрещача в отбора на „Нефтохимик“ по-обстойно в следващите редове.
Началото
Не е било нищо специално, за да се захване с един от най-интелигентните спортове. Просто от малък стърчал с няколко глави над останалите деца и баща му го попитал дали иска да пробва. Той се съгласил и така се отзовал в залата на „Нефтохимик“, до стадион „Лазур“ и то не при кого да е, а при Динко Касабов – човекът открил за големия волейбол Николай Николов. Така започнал, чисто спонтанно, впоследствие се и запалил повече.
Редом до звездите
Приема като предизвикателство да играе в един отбор с Валентин и Георги Братоеви, Николай Николов, Красимир Гайдарски, тъй като критериите, които те поставят са много високи и ти задължително, трябва да си на постоянно високо ниво. Чувства се много добре с тях, защото има какво да научи, а и самите те се държат добре с него, помагат му на терена и извън него. Всичко това подпомага развитието на качествата му и то се вижда на терена.
Емоциите в залата
В момента Георги признава, че ако би му предстоял дебют пред публика, може би, емоциите биха взели връх и това е нормално. Но през този сезон, той вече натрупа 10-12 мача с фланелката на „Нефтохимик“ и поведението на публиката, особено когато отбора гостува, не му прави особено впечатление. Това се видя и на изнервени полуфинални плейофи срещу ЦСКА, които се играха в Перник, и на които „армейците“ разчитаха на легендарната си агитка.
Финалът преди Великден
Цялата волейболна общественост очаква с нетърпение финала на мъжкото волейболно първенство, в който бургазлии ще премерят сили с „Монтана“. Финалът ще се състои от най-малко три мача, в два от които „Нефтохимик“ ще гостува в Северозападна България. Първите два мача са на 11 и 12 април, а третият е точно в навечерието на Великден – 15 април в спортна зала „Младост“. Ако „шейховете“ повторят представянето си срещу ЦСКА, те ще вдигнат и шампионската титла пред родна публика.
Георги се подготвя за мача, има наблюдения върху отбора на „Монтана“. За тях твърди, че играят добре и със сигурност ще са окрилени след успеха си над шампиона „Добруджа“. Но смята, че „Нефтохимик“ ги превъзхожда с игра и затова очаква победа. При всички случаи няма да е лесно нито на „Нефтохимик“, нито на „Монтана“.
Младежкият национален отбор
Петров разкрива, че са интересен тим и имат от всичко в него - всички са различни като характер и с това нещо много се допълват в играта. Колективът им е на добро ниво, момчетата изпитват уважение и респект един към друг. За щастие, конкуренцията им не излиза извън границите на спорта, въпреки младостта им и това говори за успехите им. Спечелиха европейските квалификации и ще играят на финали в края на месеца, изиграха и три Балканиади, като една от тях била с по-голяма възрастова група и станаха трети.
Европейското в Унгария
Тук нещата идват с пълна сила за Георги, тъй като мачовете в Гьор и Пучов са още в края на този месец, в момента той е на подготовка в Дупница, а в същото време ще се бори и за титла с „Нефтохимик“ в Монтана и Бургас. Все пак той е основен играч в националния и определено ще му е доста труден месец с много пътувания.
Училището
Повечето му приятели му се радват на успехите, подкрепят го, дори ходят на някои от мачовете в зала „Младост“. В класа му само той е волейболист. Както знаем, Гимназията е малко по-консервативна и ако приемем, че учениците знаят за успехите му в спорта, то голяма част от учителите са чували, че е волейболист, но не са дотам наясно с нещата, които се случват. Затова в ПМГ на по-голяма почит са математическите успехи на учениците и се залага на тях, макар че неговите във волейбола не са по-лоши от тях. Особено ако донесе и шампионска титла по волейбол от мъжкото първенство с екипа на „Нефтохимик“.
Свободното време
Както стана ясно по-горе, то е все по-малко. Все пак си има ангажименти и в училище, а за да е на ниво сред звездите, се налага да тренира постоянно. Съчетаването на тези неща го затрудняват. Признава, че прави компромиси с училището, за да вървят нещата във волейбола. Като син на вратар няма как да не гледа футбол. Дори обича и да играе. Следи най-вече английската Висша лига, където стиска палци за „Арсенал“. Обича да се събира с приятели и да гледат мачове. От волейбола следи предимно националните отбори и силните първенства като италианското, руското, полското.
Мечтите
Със сигурност един ден иска да е част от мъжкия национален отбор по волейбол и да се е реализирал в спорта, отколкото да е някой виден математик. Мечтае да играе волейбол в чужбина. „Всеки би искал да изживее емоциите да играе с фланелката на мъжкия национален отбор. Защо не след време това да стане реалност“, пресмята възпитаникът на ПМГ и Петър Дочев.
