Патриархът на българската литература Иван Вазов пише повестта си „Немили – недраги” след Освобождението, огорчен от морала на Нова България. Разочарован от дребните страсти на съвременниците си, той пресъздава образите на хъшовете. Едва ли има някой, който не помни последните думи в творбата: „Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?...”. Та, алюзията, сиреч намекът, е за събитията по време на бургаското дерби в сряда и по- конкретно за феновете на Нефтохимик.
Нека започнем с красивото, със стойностното, което „зелените” привърженици направиха в дербито. Шапки долу за подкрепата, която оказаха на любимците си. Непрестанни скандирания, окуражаващи грохналите на терена футболисти. Великолепна хореография- ленти, огньове… Красота! Задължително трябва да споменем и плаката, който издигнаха в памет на убития в София фен на Черноморец: „Почивай в мир, Писта”. Това вече е достойно за уважение, да отдадеш почит на загинал фен на „врага”. Голямо БРАВО! И цялата тази подкрепа- до последната секунда на мача, че и след нея. И всичкото това, при положение че отборът губи с 0:4 и е сигурен изпадащ. Така се прави, това е европейско поведение. Затова, още веднъж- БРАВО!
И тук идва въпросът „Защо?”. Не трябваше ли привържениците на Нефтохимик да се ограничат само с тези си действия? Защо беше необходимо преди срещата да бъдат освирквани деца от школата на Черноморец. Пореден въпрос, станал изключително популярен в нашата Татковина- КОЙ? Кой реши да се сипят ругатни по адрес на 10- 12 годишни момчета? Кой, кой, кой? Оставям на страна това, че доста от тези, които си позволиха да освиркват и псуват малките „акули”, също имат деца. И не съм сигурен как биха реагирали те, ако видят или чуят някой да се отнася по този начин с техните синове или дъщери. Всъщност, сигурен съм, ама нейсе…
Кой, кой, кой? Кой реши да се скандира „Херо, к…о”? Не помните ли кога станахте привърженици на Нефтохимик? Кога ви заплени „зелената магия”? Кой беше треньор тогава? С кого любимците ви постигнаха най- големите си успехи? Няма смисъл да изброявам постиженията на „шейховете”, начело с Димитър Димитров – Херо. Вие ги знаете прекрасно…! И за благодарност: Херо, еди си какво! Има ли смисъл да се връщаме назад във времето, когато двете агитки дружно скандираха: „Херо, Херо…” и опънаха почти еднакви транспаранти, от сорта: „Херо, ние сме с теб”. Това е европейско поведение, което за съжаление май е безвъзвратно загубено… Е, дано пък ме опровергаете.
Кой, кой, кой? Кой реши да се трошат седалки и да се палят такива в собствения ви сектор? Та нали претендирате, че това е вашият стадион. Нали искате пак да се завърнете в дома си! Кой е тоя, дето троши собствената си къща?
Та, както и дядо Вазов е завършил повестта си, за съжаление и аз ще трябва да завърша по същия начин материал, естествено- малко видоизменен. Бедни, бедни, фен на Нефтохимик! Защо не си остана с хореографията?... 
Патриархът на българската литература Иван Вазов пише повестта си „Немили – недраги” след Освобождението, огорчен от морала на Нова България. Разочарован от дребните страсти на съвременниците си, той пресъздава образите на хъшовете. Едва ли има някой, който не помни последните думи в творбата: „Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?...”. Та, алюзията, сиреч намекът, е за събитията по време на бургаското дерби в сряда и по- конкретно за феновете на Нефтохимик.
Нека започнем с красивото, със стойностното, което „зелените” привърженици направиха в дербито. Шапки долу за подкрепата, която оказаха на любимците си. Непрестанни скандирания, окуражаващи грохналите на терена футболисти. Великолепна хореография- ленти, огньове… Красота! Задължително трябва да споменем и плаката, който издигнаха в памет на убития в София фен на Черноморец: „Почивай в мир, Писта”. Това вече е достойно за уважение, да отдадеш почит на загинал фен на „врага”. Голямо БРАВО! И цялата тази подкрепа- до последната секунда на мача, че и след нея. И всичкото това, при положение че отборът губи с 0:4 и е сигурен изпадащ. Така се прави, това е европейско поведение. Затова, още веднъж- БРАВО!
И тук идва въпросът „Защо?”. Не трябваше ли привържениците на Нефтохимик да се ограничат само с тези си действия? Защо беше необходимо преди срещата да бъдат освирквани деца от школата на Черноморец. Пореден въпрос, станал изключително популярен в нашата Татковина- КОЙ? Кой реши да се сипят ругатни по адрес на 10- 12 годишни момчета? Кой, кой, кой? Оставям на страна това, че доста от тези, които си позволиха да освиркват и псуват малките „акули”, също имат деца. И не съм сигурен как биха реагирали те, ако видят или чуят някой да се отнася по този начин с техните синове или дъщери. Всъщност, сигурен съм, ама нейсе…
Кой, кой, кой? Кой реши да се скандира „Херо, к…о”? Не помните ли кога станахте привърженици на Нефтохимик? Кога ви заплени „зелената магия”? Кой беше треньор тогава? С кого любимците ви постигнаха най- големите си успехи? Няма смисъл да изброявам постиженията на „шейховете”, начело с Димитър Димитров – Херо. Вие ги знаете прекрасно…! И за благодарност: Херо, еди си какво! Има ли смисъл да се връщаме назад във времето, когато двете агитки дружно скандираха: „Херо, Херо…” и опънаха почти еднакви транспаранти, от сорта: „Херо, ние сме с теб”. Това е европейско поведение, което за съжаление май е безвъзвратно загубено… Е, дано пък ме опровергаете.
Кой, кой, кой? Кой реши да се трошат седалки и да се палят такива в собствения ви сектор? Та нали претендирате, че това е вашият стадион. Нали искате пак да се завърнете в дома си! Кой е тоя, дето троши собствената си къща?
Та, както и дядо Вазов е завършил повестта си, за съжаление и аз ще трябва да завърша по същия начин материал, естествено- малко видоизменен. Бедни, бедни, фен на Нефтохимик! Защо не си остана с хореографията?... 
