На 21 март 1990 година Африка посрещна една от последните си колонии – Югозападна Африка – като нова, независима държава под името Република Намибия. Официалната церемония се проведе във Виндхук, а пред света беше прочетена декларация за независимост, изготвена и подписана на английски език. Малцина обаче знаят, че първият работен протокол за този исторически акт е бил съставен на български език.
История, която започва в България
През 70-те и 80-те години на XX век, в контекста на Студената война и интернационалната подкрепа за освободителни движения, България предоставя образование и политическо обучение на десетки бъдещи лидери от Африка, включително от Намибия. Сред тях са кадри на SWAPO – Югозападноафриканската народна организация – която води дългогодишна борба за независимост от ЮАР. Тези хора учат в Софийския университет, АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление), Висшата партийна школа и други институции.
Резултатът? Намибийски политици, юристи и интелектуалци, които говорят и пишат свободно на български език.
Българският език в „първия протокол“
Според архивни източници и официална публикация на Българското национално радио (БНР), първият протокол, с който се координират действията по създаване на независимата държава, е изготвен именно на български език. Причината е проста и логична – това е единственият общ език, който обединява представителите на различните племена и етнически групи, обучавани в България.
„Първият протокол е бил написан на български, тъй като повечето участници в подготовката му са завършили в България. Те са били хора от различни племена, които говорят различни езици, но в този момент българският език ги е обединил.“
(Източник: BNR.bg)
Този документ не е част от публично прочетената декларация, но е ключов организационен текст, около който се обединяват първите стъпки към държавността.
Официалният език е английски – но с български отпечатък
При провъзгласяването на независимостта, английският език е избран за единствен официален език на новата държава. Това е направено с цел обединение и дистанциране от езиците на колониализма – немски и африкаанс. Въпреки това, вътрешните протоколи и подготовка на независимостта в много случаи са водени на български, особено от лидери, завършили в София и Пловдив.
Отпечатък върху историята
След обявяването на независимостта, редица бивши възпитаници на български висши училища заемат водещи постове в новата намбийска администрация:
- Хилма Никанор – политически лидер и активист на SWAPO, учила в България
- Хидипо Хамутения – дългогодишен министър и кандидат за президент, възпитаник на българска образователна институция
България няма военен или икономически принос в освободителната борба на Намибия, но е оставила културен и човешки отпечатък, който отеква в най-високото ниво на новата държавност.
Историята на българския език в Намибия не е мит, нито носталгичен разказ. Това е конкретен факт, документиран в протокол, изготвен от лидери, които дължат своето образование, визия и политическа култура на България. В свят, доминиран от големи сили и геополитически интереси, тази малка, но значима българска следа в историята на независима африканска държава е повод за гордост – и напомняне, че културната дипломация оставя следи там, където понякога оръжията не успяват.
Ако някой ден в архивите на Виндхук се отвори този първи български протокол, той ще бъде не просто документ – а свидетелство за това, че езикът на една малка балканска нация е бил ключов за обединението на една новородена африканска република.
