Ако тази седмица се провеждат избори за депутати в Европейския парламент, то битката за първото място би била между БСП - 18,9% и ГЕРБ - 18,6%, следват партия "България без цензура" (7,7%), АБВ (7,3%), ДПС (5,3%), Атака (3,8%), Реформаторски блок (3,3%), НФСБ (2,4%).
28 на сто заявяват, че партиите не ги интересуват и няма да гласуват. Това показва проучване на социологическа агенция "Афис" за обществените и политическите нагласи преди изборите за Европейски парламент.
Към момента се очертава поведението на избирателите да бъде изцяло водено от вътрешнополитическите борби и практически да игнорира общоевропейската проблематика, ролята и мястото на България в ЕС и платформите на нашите партии за тези избори. За това говори фактът, че почти няма разлика между нагласите за избор на евродепутати и тези за евентуален избор на депутати за НС.
Доколко декларираната висока активност ще се реализира, зависи от събитията и реакциите на партии, медии и евентуални протести през следващите месеци. За относително слабата и изкуствено нагнетявана политизация говори голямата разлика между данните от отворения и затворения въпрос за дела на негласуващите и колебаещите се. При открит въпрос, който показва ясно оформени намерения, сумата на неотговорили, негласуващи и колебаещи се е 51%, а при закрития, който симулира висока "активност" те са само 28%.
Тук е важно да се отбележи, че новите формации, появили се през последните няколко месеца могат да носят със себе си относително "кух" електорален потенциал, който да се дължи на тяхната медийна популярност и разпознаваеми личности.
Прави впечатление, че на фона на непрестанните скандали и медийни интерпретации партия "Атака" запазва лидерството си сред националистически ориентираните избиратели, въпреки че сред този електорален сектор се наблюдава силно фрагментиране и разпръскване на гласове. В противовес на общоприетото разбиране, че основният конкурент на "Атака" е НФСБ данните свидетелстват, че към този момент главният резервоар, който привлича напускащите "Атака" е новата формация на Николай Бареков "България без цензура". Очевидно е, че до изборите ще наблюдаваме битка за надмощие на националистическите формации, сред които "Атака" все пак запазва своето предимство.
Изследването отчита относително високи стойности на песимистични нагласи и очаквания за цялостното развитие на страната. Оценките за посоката, в която се движи България, са както следва: 3,5% от пълнолетното население смятат, че страната се развива в съвсем правилна посока, а близо 12 на сто в "относително правилна посока". На другия полюс са близо 68%, за които посоката е съвсем (45,2%) или донякъде (22,4%) грешна. За 14 на сто от запитаните страната се движи в неопределена посока. Проследената динамика назад във времето за последните 10 месеца подсказва, че промяна е настъпила преди всичко в негативно-неутралния интервал – ръст на песимистичните оценки за сметка преди всичко на умерено позитивните. Данните не са изненадващи с оглед на актуалния контекст – нестабилна политическа обстановка, ниско одобрение относно действията на властта, зимния сезон, характерен с по-високи битови сметки и т.н.
По-сложна е оценката за личното битие на индивида. За половината от пълнолетното население сегашният живот не се различава от този преди година. Близо 13% твърдят, че в момента се справят по-добре, но 35% са тези, за които животът е по-труден в сравнение с миналата година. Тази равносметка е значително по-малко лоша, отколкото през 2013 г. През март и април м.г. негативната оценка беше с 25% по-честа – около 60%. Увеличили са се тези, които казват, че не усещат промяна – от около 30% тогава на 50% сега.
Оценката за настоящия момент обаче не се променя към по-добро. Сега близо 40% декларират, че живеят по-зле от хората около тях, а други 47 на сто – по същия начин. Всеки пети оценява, че се справя по-добре от другите хора. За сравнение, през първата четвъртинка на миналата година делът на тези, които смятат, че живеят по-зле в сравнение с околните е бил с около 10% по-малък – 28-33%.
В очакванията за собственото бъдеще наблюдаваме нарастващо очакване у хората да живеят, както досега са живели. Сега делът на този отговор е 51%, а миналата година се движеше около 30-35%. За сметка на това значително намаляват както оптимистите, така и песимистите. Сега първите са 28, вторите 20%, докато през февруари-март миналата година са били съответно около 35 и около 26%.
Цялата картина говори за едно настроение, което може да се характеризира с умерен песимизъм и застой. По-важното е, че се наблюдава психологически дисбаланс. Назад във времето лошите години се балансираха с повишена надежда за бъдещето, но от 4 години тя се топи. Оптимистите бяха 53% през юни 2009, стигнаха до 35% преди изборите и сега, след 8 месеца ново управление достига 28%. С други думи, няма усещане за оттласкване от дъното. Този контекст следва да се допълни и от оценката за основните пречки и проблеми, с които се сблъскват българите. В отговор на въпроса "Лично за вас, кой проблем е най-важен?", то отговорите се разпределят по следния начин: за всеки трети пълнолетен българин (или 32%) това е безработицата, 14% определят като значима бедността, а други 14 – икономическата криза. И трите проблема са финансово и икономически обусловени и между тях има пряка връзка – тежкото икономическо състояние на домакинствата и обществото. По-назад остават корупцията (12%), здравето и здравеопазването (7 на сто), несигурността и пенсиите (с по 6%) и др. Тези данни показват какво ерозира легитимността на институциите и меродавните авторитети от години насам. В публичната медийна среда главните проблеми са корупцията, организираната престъпност, следвани от развитието на бизнеса и размерът на данъците. Сред хората тези проблеми са реални, но стоят на опашката на класацията или в средата й. Това непрекъснато поражда усещането за липса на чуваемост и дава почва за нови политически идеи и движения, оспорващи установената обществена система.
Главната причина за скептицизма трябва да се търсят в острото политическо противостоене. Мнозинството (близо 75 на сто) от българите оценяват политическата обстановка като напрегната, срещу едва 3,7, за които тя е спокойна. Оценката е устойчива във времето, но през последните месеци негативният нюанс видимо е по-силен. За това допринася и мнението относно действията на настоящето правителство – разочаровани са 55% (през септември миналата година те са били 46 на сто), а обнадеждени близо 19% (срещу 27% през септември). Вече е обичайно явление да се наблюдава нисък рейтинг на институциите. С най-високо доверие се ползват Европейският съюз (45%), религиозните институции (40%), местната власт (38%), армията (36%). Но и при тях, с изключение на ЕС, недоверието надхвърля доверието. В дъното на тази скала са Прокуратурата и НПО (17% доверие), както и Парламента, ДАНС, Синдикатите, Съдебната власт (всички с по 14% доверие). Всъщност през последните години авторитетът на Брюксел е изгубил много и в отделни месеци също става отрицателна величина.
Принципният път за преодоляване на ниската легитимност е чрез нови избори, каквито минаха, или създаване на нови партии. Но и думата "партия" определено е компрометирана. За мнозинството от населението, 64 на сто, няма нужда от нови политически субекти. Все пак сред тези, които отговарят положително, изпъкват идеите за нова дясна (5,4%), центристка (4,1%) и националистическа (3,5).
Във връзка с политическия вот и електоралните нагласи проучването на "Афис" показва, че две трети от пълнолетните българи "гласуват по принцип", всеки пети заявява, че гласува, но не винаги. Важно е да се отбележи, че тези декларации не следва да се приемат като прогноза за избирателната активност поради факта, че изборите за Европейски парламент са след близо 3 месеца, а освен това традиционно те се полазва със по-слаб интерес от местните или парламентарни избори.
Част от данните са показателни за възприемчивостта на широката общественост към някои от идеите, които циркулират в публичното пространство от дълго време и често привличат интереса на националистичната част от спектъра. Две идеи: за въвеждане на прогресивно данъчно облагане и за свикване на ВНС, имат най-широко одобрение от 52-56%, предизвиквайки същевременно най-малко опозиция - 12%. Следва идеята за възстановяване на работата на 4 и 5 блок на АЕЦ "Козлодуй" (54-58% "за" и 11-19% "против").
Строежът на АЕЦ "Белене" в сегашния момент се вижда като несигурно или нежелателно за далеч повече хора, отколкото преди година. Приблизително равни групи в размер 32% са "за" и "против". Причините са главно две: такава голяма инвестиция разколебава привържениците, които имат профил със средно по-ниски доходи. Същевременно острата политическа поляризация от миналата година води до негативизъм сред опозиционно настроените срещу всички становища на правителственото мнозинство.
По-подробният анализ показва, че сред националистите одобрението към първите инициативи се ползва със завишено одобрение (около 12% по-високо), но и сред тях делът на подкрепата за АЕЦ Белене сега е 32%. Общият контекст на изследванията от последните месеци показва, че ред предложения в социално-икономическата област също така могат да имат широко одобрение, примерно криминализиране на неизплащането на заплати и осигуровки, забрана на офшорките и подобни идеи. 
Ако тази седмица се провеждат избори за депутати в Европейския парламент, то битката за първото място би била между БСП - 18,9% и ГЕРБ - 18,6%, следват партия "България без цензура" (7,7%), АБВ (7,3%), ДПС (5,3%), Атака (3,8%), Реформаторски блок (3,3%), НФСБ (2,4%).
28 на сто заявяват, че партиите не ги интересуват и няма да гласуват. Това показва проучване на социологическа агенция "Афис" за обществените и политическите нагласи преди изборите за Европейски парламент.
Към момента се очертава поведението на избирателите да бъде изцяло водено от вътрешнополитическите борби и практически да игнорира общоевропейската проблематика, ролята и мястото на България в ЕС и платформите на нашите партии за тези избори. За това говори фактът, че почти няма разлика между нагласите за избор на евродепутати и тези за евентуален избор на депутати за НС.
Доколко декларираната висока активност ще се реализира, зависи от събитията и реакциите на партии, медии и евентуални протести през следващите месеци. За относително слабата и изкуствено нагнетявана политизация говори голямата разлика между данните от отворения и затворения въпрос за дела на негласуващите и колебаещите се. При открит въпрос, който показва ясно оформени намерения, сумата на неотговорили, негласуващи и колебаещи се е 51%, а при закрития, който симулира висока "активност" те са само 28%.
Тук е важно да се отбележи, че новите формации, появили се през последните няколко месеца могат да носят със себе си относително "кух" електорален потенциал, който да се дължи на тяхната медийна популярност и разпознаваеми личности.
Прави впечатление, че на фона на непрестанните скандали и медийни интерпретации партия "Атака" запазва лидерството си сред националистически ориентираните избиратели, въпреки че сред този електорален сектор се наблюдава силно фрагментиране и разпръскване на гласове. В противовес на общоприетото разбиране, че основният конкурент на "Атака" е НФСБ данните свидетелстват, че към този момент главният резервоар, който привлича напускащите "Атака" е новата формация на Николай Бареков "България без цензура". Очевидно е, че до изборите ще наблюдаваме битка за надмощие на националистическите формации, сред които "Атака" все пак запазва своето предимство.
Изследването отчита относително високи стойности на песимистични нагласи и очаквания за цялостното развитие на страната. Оценките за посоката, в която се движи България, са както следва: 3,5% от пълнолетното население смятат, че страната се развива в съвсем правилна посока, а близо 12 на сто в "относително правилна посока". На другия полюс са близо 68%, за които посоката е съвсем (45,2%) или донякъде (22,4%) грешна. За 14 на сто от запитаните страната се движи в неопределена посока. Проследената динамика назад във времето за последните 10 месеца подсказва, че промяна е настъпила преди всичко в негативно-неутралния интервал – ръст на песимистичните оценки за сметка преди всичко на умерено позитивните. Данните не са изненадващи с оглед на актуалния контекст – нестабилна политическа обстановка, ниско одобрение относно действията на властта, зимния сезон, характерен с по-високи битови сметки и т.н.
По-сложна е оценката за личното битие на индивида. За половината от пълнолетното население сегашният живот не се различава от този преди година. Близо 13% твърдят, че в момента се справят по-добре, но 35% са тези, за които животът е по-труден в сравнение с миналата година. Тази равносметка е значително по-малко лоша, отколкото през 2013 г. През март и април м.г. негативната оценка беше с 25% по-честа – около 60%. Увеличили са се тези, които казват, че не усещат промяна – от около 30% тогава на 50% сега.
Оценката за настоящия момент обаче не се променя към по-добро. Сега близо 40% декларират, че живеят по-зле от хората около тях, а други 47 на сто – по същия начин. Всеки пети оценява, че се справя по-добре от другите хора. За сравнение, през първата четвъртинка на миналата година делът на тези, които смятат, че живеят по-зле в сравнение с околните е бил с около 10% по-малък – 28-33%.
В очакванията за собственото бъдеще наблюдаваме нарастващо очакване у хората да живеят, както досега са живели. Сега делът на този отговор е 51%, а миналата година се движеше около 30-35%. За сметка на това значително намаляват както оптимистите, така и песимистите. Сега първите са 28, вторите 20%, докато през февруари-март миналата година са били съответно около 35 и около 26%.
Цялата картина говори за едно настроение, което може да се характеризира с умерен песимизъм и застой. По-важното е, че се наблюдава психологически дисбаланс. Назад във времето лошите години се балансираха с повишена надежда за бъдещето, но от 4 години тя се топи. Оптимистите бяха 53% през юни 2009, стигнаха до 35% преди изборите и сега, след 8 месеца ново управление достига 28%. С други думи, няма усещане за оттласкване от дъното. Този контекст следва да се допълни и от оценката за основните пречки и проблеми, с които се сблъскват българите. В отговор на въпроса "Лично за вас, кой проблем е най-важен?", то отговорите се разпределят по следния начин: за всеки трети пълнолетен българин (или 32%) това е безработицата, 14% определят като значима бедността, а други 14 – икономическата криза. И трите проблема са финансово и икономически обусловени и между тях има пряка връзка – тежкото икономическо състояние на домакинствата и обществото. По-назад остават корупцията (12%), здравето и здравеопазването (7 на сто), несигурността и пенсиите (с по 6%) и др. Тези данни показват какво ерозира легитимността на институциите и меродавните авторитети от години насам. В публичната медийна среда главните проблеми са корупцията, организираната престъпност, следвани от развитието на бизнеса и размерът на данъците. Сред хората тези проблеми са реални, но стоят на опашката на класацията или в средата й. Това непрекъснато поражда усещането за липса на чуваемост и дава почва за нови политически идеи и движения, оспорващи установената обществена система.
Главната причина за скептицизма трябва да се търсят в острото политическо противостоене. Мнозинството (близо 75 на сто) от българите оценяват политическата обстановка като напрегната, срещу едва 3,7, за които тя е спокойна. Оценката е устойчива във времето, но през последните месеци негативният нюанс видимо е по-силен. За това допринася и мнението относно действията на настоящето правителство – разочаровани са 55% (през септември миналата година те са били 46 на сто), а обнадеждени близо 19% (срещу 27% през септември). Вече е обичайно явление да се наблюдава нисък рейтинг на институциите. С най-високо доверие се ползват Европейският съюз (45%), религиозните институции (40%), местната власт (38%), армията (36%). Но и при тях, с изключение на ЕС, недоверието надхвърля доверието. В дъното на тази скала са Прокуратурата и НПО (17% доверие), както и Парламента, ДАНС, Синдикатите, Съдебната власт (всички с по 14% доверие). Всъщност през последните години авторитетът на Брюксел е изгубил много и в отделни месеци също става отрицателна величина.
Принципният път за преодоляване на ниската легитимност е чрез нови избори, каквито минаха, или създаване на нови партии. Но и думата "партия" определено е компрометирана. За мнозинството от населението, 64 на сто, няма нужда от нови политически субекти. Все пак сред тези, които отговарят положително, изпъкват идеите за нова дясна (5,4%), центристка (4,1%) и националистическа (3,5).
Във връзка с политическия вот и електоралните нагласи проучването на "Афис" показва, че две трети от пълнолетните българи "гласуват по принцип", всеки пети заявява, че гласува, но не винаги. Важно е да се отбележи, че тези декларации не следва да се приемат като прогноза за избирателната активност поради факта, че изборите за Европейски парламент са след близо 3 месеца, а освен това традиционно те се полазва със по-слаб интерес от местните или парламентарни избори.
Част от данните са показателни за възприемчивостта на широката общественост към някои от идеите, които циркулират в публичното пространство от дълго време и често привличат интереса на националистичната част от спектъра. Две идеи: за въвеждане на прогресивно данъчно облагане и за свикване на ВНС, имат най-широко одобрение от 52-56%, предизвиквайки същевременно най-малко опозиция - 12%. Следва идеята за възстановяване на работата на 4 и 5 блок на АЕЦ "Козлодуй" (54-58% "за" и 11-19% "против").
Строежът на АЕЦ "Белене" в сегашния момент се вижда като несигурно или нежелателно за далеч повече хора, отколкото преди година. Приблизително равни групи в размер 32% са "за" и "против". Причините са главно две: такава голяма инвестиция разколебава привържениците, които имат профил със средно по-ниски доходи. Същевременно острата политическа поляризация от миналата година води до негативизъм сред опозиционно настроените срещу всички становища на правителственото мнозинство.
По-подробният анализ показва, че сред националистите одобрението към първите инициативи се ползва със завишено одобрение (около 12% по-високо), но и сред тях делът на подкрепата за АЕЦ Белене сега е 32%. Общият контекст на изследванията от последните месеци показва, че ред предложения в социално-икономическата област също така могат да имат широко одобрение, примерно криминализиране на неизплащането на заплати и осигуровки, забрана на офшорките и подобни идеи. Още от последните новини
Водещи новини
