Загуби ли се връзката между феновете и футболистите на Нефтохимик? Вероятно този въпрос е малко странен за широката общественост и заради това първо ще разкажа за какво го задавам.
Може би всичко започна някъде преди два месеца около съобщението от страна на ръководството до медиите, в което се казваше, че клубът няма възможност да се издържа сам и е застрашено бъдещото участие на отбора в "Б" група. За феновете това не беше нещо невиждано, те преживяха подобни събития на няколко пъти през последните години и във всеки един случай помогнаха много отборът да оцелее. Този не бе по-различен и отново фенклубът тръгна на срещи с различни представители на властта в Бургас с целта да се намерят финансови средства, с които Нефтохимик да продължи участието си в "Б" група и борбата за влизане в елитния ешелон. Неприятната част беше, че ръководството на клуба точно месец преди въпросния зов за помощ заяви, че твърдо ще се гонят максимален брой победи през втория полусезон и категоричната цел е "А" група, тоест остави впечателението у привържениците, че финансовото положение е стабилно.
Защо още преди началото на полусезона не бе заявено, че пари в клуба няма? Какво се промени за един месец? Какво всъщност се случи в Нефтохимик? Тези въпроси все още чакат своите отговори.
След тези тежки дни за отбора, Община Бургас преведе оставащата част от субсидията, гласувана в бюджета на града, и така забавените заплати на футболистите бяха изплатени. Старши треньор все още бе Димчо Ненов - човек който успя да се докаже в Нефтохимик и от неизвестно име за феновете, се превърна в техен любимец, все пак отборът беше на първо място в класирането. Зелените обаче допуснаха няколко неприятни резултата - загуба от Чавдар, домакинско равенство с Банско и загуба отново у дома от Спартак Варна. Заговори се за бойкот на част от футболистите на Нефтохимик срещу Димчо Ненов, защото старши треньорът ги уморявал прекалено много на тренировки, защото ги навиквал, защото ги обиждал. Каква е точната истина можем само да гадаем. Така или иначе в крайна сметка Димчо Ненов бе уволнен и може би в този момент връзката между феновете на Нефтохимик и футболистите започна да се къса.
За старши треньор на отбора бе назначен Антон Спасов. Привържениците си искаха Димчо Ненов, но в никакъв случай не приеха лошо Антон Спасов, а и нямаше как - той бе част от легендарния отбор на Нефтохимик през 90-те години и единственият футболист, станал голмайстор на "А" група като играч на "шейховете". В първата си пресконференция обаче Антон Спасов не каза това, което феновете искаха да чуят, а именно дали ръководството на клуба му е поставило твърда цел "А" група, дали ако Нефтохимик не успее да се пребори за влизане в "А" група треньорът ще понесе своята отговорност и ще си подаде оставката. На тези въпроси легендарният нападател на Нефтохимик отговаряше с недомлъвки, което не се хареса на повечето зелени привърженици, но тук излиза друга основна тема. Какво може да каже Антон Спасов ако и самите шефове на клуба не са наясно с това дали искат или не искат влизане в "А" група или по-точно казано дали ще имат или няма да имат възможност да издържат отбор от "А" група.
За съжаление всички можем само да гадаем какво е в главите на Николай Филипов и Валентин Каравълчев, които дадоха много на клуба и абсолютно никой не им отрича това, но най-мъжката постъпка, която могат да направят в този момент, е да излязат и да заявят твърдо какво е бъдещето на Нефтохимик според тях. Дали ще продължат да бъдат до отбора, дали няма да продължат. Никой не би им се разсърдил и при двата варианта. Единственото, което феновете искат, е яснота.
Антон Спасов дебютира със загуба при гостуването на Любимец, а след края на мача няколко футболисти на Нефтохимик казаха пред ядосаните фенове, че след един месец напускат отбора. Най-нормалното нещо в този момент бе всеки да си помисли, че атмосферата в клуба не е много добра, че е твърде спорно дали ще се гони "А" група, че играчи, които напускат след 30 дни едва ли биха имали нужната мотивация да преследват влизане в елитния ешелон. Отговорът на феновете не закъсня и няколко дни по-късно до медиите бе пусната декларация, с която привържениците изразиха недоволството си от случващите се събития с любимия им клуб - лошо финансово положение, слаби резултати, нежелание за игра у част от футболистите в клуба и най-вече липсата на каквато и да била конкретика от собствениците на клуба спрямо това дали ще се гони влизане в “А” група.
В следващия си мач Нефтохимик разгроми Раковски с 4:0, а повечето футболисти бяха обидени от декларацията и не поздравяваха или съвсем вяло поздравяваха зелените фенове.
Последва гостуване на Септември Симитли, което бе спечелено от бургазлии с 2:1. След края на мача излязоха съмнения, че домакините в края на срещата са спрели да играят, че футболистите на Нефтохимик не са имали желание да спечелят и други подобни слухове, слухове и слухове. В един момент даже се получи разединение между феновете, които изказваха различни позиции около резултата от мача и около бъдещата подкрепа към футболистите.
В момента ситуацията е абсурдна. Отборът е на първо място, но част от феновете са обидени на футболистите, част от футболистите пък са обидени на феновете. Каква е позицията на ръководството на клуба отново трябва да гадаем.
Никога не съм криел своите клубни пристрастия и ще кажа, че все пак феновете на отбора ще останат същите и след 20 години, футболистите обаче се сменят на 2-3 години, а понякога и по-скоро. Играчите нямат интерес да са обидени. Един отбор без фенове - не е отбор. Играчите трябва да знаят и друго. Привържениците на клуба винаги желаят доброто на Нефтохимик с цялото си сърце и ако видят от футболисите същото - биха скандирали имената им на всеки мач, биха ги превърнали в свои герои.
Никой не печели от моментното положение - нито футболистите, нито феновете, нито ръководството на отбора. Виждате ли заглавната снимка в този коментар, виждате ли щастливите лица на нея? Тя е от спечелването на Купата на Аматьорската футболна лига през 2011 година. Тогава фенове, футболисти и ръководство бяха едно.
Нека тези три групи и сега се обединят. Нека най-после се срещнат очи в очи и всеки да каже какво му е на душата, за да може в бъдеще, при едни по-добри и по-открити взаимоотношения, да се работи в името на отбора, да се работи в името на връщането на славата на клуба, да се работи в името на пълния в "А" група стадион "Нефтохимик", да се работи в името на Нефтохимик Бургас!
Автор: Димитър Костов
Загуби ли се връзката между феновете и футболистите на Нефтохимик? Вероятно този въпрос е малко странен за широката общественост и заради това първо ще разкажа за какво го задавам.
Може би всичко започна някъде преди два месеца около съобщението от страна на ръководството до медиите, в което се казваше, че клубът няма възможност да се издържа сам и е застрашено бъдещото участие на отбора в "Б" група. За феновете това не беше нещо невиждано, те преживяха подобни събития на няколко пъти през последните години и във всеки един случай помогнаха много отборът да оцелее. Този не бе по-различен и отново фенклубът тръгна на срещи с различни представители на властта в Бургас с целта да се намерят финансови средства, с които Нефтохимик да продължи участието си в "Б" група и борбата за влизане в елитния ешелон. Неприятната част беше, че ръководството на клуба точно месец преди въпросния зов за помощ заяви, че твърдо ще се гонят максимален брой победи през втория полусезон и категоричната цел е "А" група, тоест остави впечателението у привържениците, че финансовото положение е стабилно.
Защо още преди началото на полусезона не бе заявено, че пари в клуба няма? Какво се промени за един месец? Какво всъщност се случи в Нефтохимик? Тези въпроси все още чакат своите отговори.
След тези тежки дни за отбора, Община Бургас преведе оставащата част от субсидията, гласувана в бюджета на града, и така забавените заплати на футболистите бяха изплатени. Старши треньор все още бе Димчо Ненов - човек който успя да се докаже в Нефтохимик и от неизвестно име за феновете, се превърна в техен любимец, все пак отборът беше на първо място в класирането. Зелените обаче допуснаха няколко неприятни резултата - загуба от Чавдар, домакинско равенство с Банско и загуба отново у дома от Спартак Варна. Заговори се за бойкот на част от футболистите на Нефтохимик срещу Димчо Ненов, защото старши треньорът ги уморявал прекалено много на тренировки, защото ги навиквал, защото ги обиждал. Каква е точната истина можем само да гадаем. Така или иначе в крайна сметка Димчо Ненов бе уволнен и може би в този момент връзката между феновете на Нефтохимик и футболистите започна да се къса.
За старши треньор на отбора бе назначен Антон Спасов. Привържениците си искаха Димчо Ненов, но в никакъв случай не приеха лошо Антон Спасов, а и нямаше как - той бе част от легендарния отбор на Нефтохимик през 90-те години и единственият футболист, станал голмайстор на "А" група като играч на "шейховете". В първата си пресконференция обаче Антон Спасов не каза това, което феновете искаха да чуят, а именно дали ръководството на клуба му е поставило твърда цел "А" група, дали ако Нефтохимик не успее да се пребори за влизане в "А" група треньорът ще понесе своята отговорност и ще си подаде оставката. На тези въпроси легендарният нападател на Нефтохимик отговаряше с недомлъвки, което не се хареса на повечето зелени привърженици, но тук излиза друга основна тема. Какво може да каже Антон Спасов ако и самите шефове на клуба не са наясно с това дали искат или не искат влизане в "А" група или по-точно казано дали ще имат или няма да имат възможност да издържат отбор от "А" група.
За съжаление всички можем само да гадаем какво е в главите на Николай Филипов и Валентин Каравълчев, които дадоха много на клуба и абсолютно никой не им отрича това, но най-мъжката постъпка, която могат да направят в този момент, е да излязат и да заявят твърдо какво е бъдещето на Нефтохимик според тях. Дали ще продължат да бъдат до отбора, дали няма да продължат. Никой не би им се разсърдил и при двата варианта. Единственото, което феновете искат, е яснота.
Антон Спасов дебютира със загуба при гостуването на Любимец, а след края на мача няколко футболисти на Нефтохимик казаха пред ядосаните фенове, че след един месец напускат отбора. Най-нормалното нещо в този момент бе всеки да си помисли, че атмосферата в клуба не е много добра, че е твърде спорно дали ще се гони "А" група, че играчи, които напускат след 30 дни едва ли биха имали нужната мотивация да преследват влизане в елитния ешелон. Отговорът на феновете не закъсня и няколко дни по-късно до медиите бе пусната декларация, с която привържениците изразиха недоволството си от случващите се събития с любимия им клуб - лошо финансово положение, слаби резултати, нежелание за игра у част от футболистите в клуба и най-вече липсата на каквато и да била конкретика от собствениците на клуба спрямо това дали ще се гони влизане в “А” група.
В следващия си мач Нефтохимик разгроми Раковски с 4:0, а повечето футболисти бяха обидени от декларацията и не поздравяваха или съвсем вяло поздравяваха зелените фенове.
Последва гостуване на Септември Симитли, което бе спечелено от бургазлии с 2:1. След края на мача излязоха съмнения, че домакините в края на срещата са спрели да играят, че футболистите на Нефтохимик не са имали желание да спечелят и други подобни слухове, слухове и слухове. В един момент даже се получи разединение между феновете, които изказваха различни позиции около резултата от мача и около бъдещата подкрепа към футболистите.
В момента ситуацията е абсурдна. Отборът е на първо място, но част от феновете са обидени на футболистите, част от футболистите пък са обидени на феновете. Каква е позицията на ръководството на клуба отново трябва да гадаем.
Никога не съм криел своите клубни пристрастия и ще кажа, че все пак феновете на отбора ще останат същите и след 20 години, футболистите обаче се сменят на 2-3 години, а понякога и по-скоро. Играчите нямат интерес да са обидени. Един отбор без фенове - не е отбор. Играчите трябва да знаят и друго. Привържениците на клуба винаги желаят доброто на Нефтохимик с цялото си сърце и ако видят от футболисите същото - биха скандирали имената им на всеки мач, биха ги превърнали в свои герои.
Никой не печели от моментното положение - нито футболистите, нито феновете, нито ръководството на отбора. Виждате ли заглавната снимка в този коментар, виждате ли щастливите лица на нея? Тя е от спечелването на Купата на Аматьорската футболна лига през 2011 година. Тогава фенове, футболисти и ръководство бяха едно.
Нека тези три групи и сега се обединят. Нека най-после се срещнат очи в очи и всеки да каже какво му е на душата, за да може в бъдеще, при едни по-добри и по-открити взаимоотношения, да се работи в името на отбора, да се работи в името на връщането на славата на клуба, да се работи в името на пълния в "А" група стадион "Нефтохимик", да се работи в името на Нефтохимик Бургас!
Автор: Димитър Костов
