В Бургас има нещо специално и това го забелязват дори гостите на града. Самите бургазлии сме може би най-големите шовинисти в страната и обичаме да се състезаваме за всичко. За нас е въпрос на чест да изпреварим някой друг град в каквото и да е състезание, дори да е напълно безсмислено. Това може би е причината често да скриваме собствениците си недостатъци, дори от самите себе си. Все пак някои от тях трудно могат да бъдат подминати, тъй като съпровождат цели поколения. Затова и сме ги нарекли "вечните" проблеми на Бургас.
Вижте кои са те според нас:
– Дупката на площад „Тройката“
Дупката на площад „Тройката, недовършения ГУМ или просто Жабарника е едно от най дразнещите неща в Бургас. Бетонните колони на изоставения строеж дълго време бодяха очите на бургазлии и то на едно от най-централните места в града. След това те бяха разрушени, но светлина в тунела така и не се показа.
На тяхно място изникна голяма дупка, която разви собствена еко-система. Зад ръждясалите огради, покрити с изпокъсани плакати, се крие един малък забравен рай за флората и фауната, който рядко може да се забележи сред урбанистичния пейзаж на някой друг град. Там живеят жаби, плуват рибки, а дърветата и буйната растителност вече започват да надничат над оградата. Никой бургазлия не знае какво точно се случва с Дупката, освен че „текат едни дела, ама скоро ще се разберат и ще почнат да правят нещо“. Това „скоро“ го чакаме 26 години...
– Птиците на ул. „Александровска“
Ако се тръгнали на разходка по Главната (иначе казано „Александровска“) през лятото, няма как да не се сблъскате с този проблем. Докато ларгото от Паметника до Часовника посреща с чист и приветлив вид, то в „горната“ част на улицата положението е по-различно. Там, в буйните клони на дърветата, се крие невидима заплаха. Стотици птици ежедневно обстрелват с фекалии преминаващите по улицата, както и самата улица. Вероятно от тук идва и изразът „о**а пейзажа“.
Очите обаче не са най-засегнатите органи от ситуацията. В далеч по-неприятно положение се намира носът ви, който е длъжен да изтърпи зловонието през следващите стотина метра. Най-страшно става, когато завали дъжд. Тогава фекалиите очевидно правят сложна химична реакция с водата, която ги превръща в опасно биологично оръжие, чийто ефект се тества върху невинните граждани. Много от тях претичват през участъка, друга притискат кърпичка към носа си, а трети направо заобикалят.
Преди време от общината опитаха да решат проблема и изрязаха клоните на дърветата, но ефектът беше краткотраен. След това бяха пуснати записи на хищни птици, които трябваше да пропъдят гаргите от дома им. Явно обаче никой не обясни на гаргите, че това са хищни птици и те така и не разбраха, че са в „опасност“.
Сега чакаме проектът за ларгото да мине отвъд паметника, за да могат клоните на дърветата да бъдат силно изрязани. Тогава може да стискаме палци, че гаргите ще отлетят някъде надалеч. Примерно към Варна...
– Шумът от нископрелитащите самолети през лятото
Всички от нас са гледалите кадрите от 11-ти септември, когато голям пътнически самолет се забива във висок небостъргач, който буквално го поглъща, а самолетът изчезва в пламъци. Сигурни картинката често изниква в главата на бургазлии особено през лятото. По ирония на съдбата и за да е максимално дразнещо, това сякаш се случва най-вече нощем. Точно си се унесъл в най-сладкия си сън, когато чуваш страховито бучене, някъде над главата си, ръцете ти инстинктивно се впиват в чаршафа, а клепачите ти се свиват до болка. Вече си сигурен, че тоя самолет няма как да не се разбие в някой блок и остава да се молиш това да не е твоя. И точно, докато се опитваш да си припомниш някоя подходяща молитва, звукът се усилва, усилва и аха самолетът да влети през комарника на отворения прозорец, с облекчение разбираш, че се отдалечава. Заспиваш пак, но с едно на ум.
Наскоро от общината разпространиха в официалния си сайт карта с новия трафик на самолетите. Според нея машините трябваше да заобикалят града, за да не тормозят хората. Може би картите са верни, а ние грешим. В такъв случай не пропускайте да сигнализирате за НЛО следващия път, защото това няма как да бъде самолет...
– Миризливите облаци от заводите
Бургас сигурно е единственото място, в което можеш да станеш вечер, да отвориш прозореца , да вдишаш дълбоко въздух и да кажеш откъде духа вятъра. Миризмата на двата завода, които буквално са залепени за града, я знае всеки. Имената на заводите също.
Едва ли има какво да се направи, освен да стискаме палци вятърът да духа в правилната посока.
– Нищо не ме дразни, Бургас е Номер 1!
Оставяме и един вариант за непоправимите оптимисти. Ако всичко гореизброено не ви дразни, а по-скоро го приемате като част от атмосферата и чара на града, гласувайте за него. Все пак никой не е перфектен и с половин уста можем да си признаем това и за Бургас. Но това не пречи да си го харесваме и такъв.
[poll id="8"] 
В Бургас има нещо специално и това го забелязват дори гостите на града. Самите бургазлии сме може би най-големите шовинисти в страната и обичаме да се състезаваме за всичко. За нас е въпрос на чест да изпреварим някой друг град в каквото и да е състезание, дори да е напълно безсмислено. Това може би е причината често да скриваме собствениците си недостатъци, дори от самите себе си. Все пак някои от тях трудно могат да бъдат подминати, тъй като съпровождат цели поколения. Затова и сме ги нарекли "вечните" проблеми на Бургас.
Вижте кои са те според нас:
– Дупката на площад „Тройката“
Дупката на площад „Тройката, недовършения ГУМ или просто Жабарника е едно от най дразнещите неща в Бургас. Бетонните колони на изоставения строеж дълго време бодяха очите на бургазлии и то на едно от най-централните места в града. След това те бяха разрушени, но светлина в тунела така и не се показа.
На тяхно място изникна голяма дупка, която разви собствена еко-система. Зад ръждясалите огради, покрити с изпокъсани плакати, се крие един малък забравен рай за флората и фауната, който рядко може да се забележи сред урбанистичния пейзаж на някой друг град. Там живеят жаби, плуват рибки, а дърветата и буйната растителност вече започват да надничат над оградата. Никой бургазлия не знае какво точно се случва с Дупката, освен че „текат едни дела, ама скоро ще се разберат и ще почнат да правят нещо“. Това „скоро“ го чакаме 26 години...
– Птиците на ул. „Александровска“
Ако се тръгнали на разходка по Главната (иначе казано „Александровска“) през лятото, няма как да не се сблъскате с този проблем. Докато ларгото от Паметника до Часовника посреща с чист и приветлив вид, то в „горната“ част на улицата положението е по-различно. Там, в буйните клони на дърветата, се крие невидима заплаха. Стотици птици ежедневно обстрелват с фекалии преминаващите по улицата, както и самата улица. Вероятно от тук идва и изразът „о**а пейзажа“.
Очите обаче не са най-засегнатите органи от ситуацията. В далеч по-неприятно положение се намира носът ви, който е длъжен да изтърпи зловонието през следващите стотина метра. Най-страшно става, когато завали дъжд. Тогава фекалиите очевидно правят сложна химична реакция с водата, която ги превръща в опасно биологично оръжие, чийто ефект се тества върху невинните граждани. Много от тях претичват през участъка, друга притискат кърпичка към носа си, а трети направо заобикалят.
Преди време от общината опитаха да решат проблема и изрязаха клоните на дърветата, но ефектът беше краткотраен. След това бяха пуснати записи на хищни птици, които трябваше да пропъдят гаргите от дома им. Явно обаче никой не обясни на гаргите, че това са хищни птици и те така и не разбраха, че са в „опасност“.
Сега чакаме проектът за ларгото да мине отвъд паметника, за да могат клоните на дърветата да бъдат силно изрязани. Тогава може да стискаме палци, че гаргите ще отлетят някъде надалеч. Примерно към Варна...
– Шумът от нископрелитащите самолети през лятото
Всички от нас са гледалите кадрите от 11-ти септември, когато голям пътнически самолет се забива във висок небостъргач, който буквално го поглъща, а самолетът изчезва в пламъци. Сигурни картинката често изниква в главата на бургазлии особено през лятото. По ирония на съдбата и за да е максимално дразнещо, това сякаш се случва най-вече нощем. Точно си се унесъл в най-сладкия си сън, когато чуваш страховито бучене, някъде над главата си, ръцете ти инстинктивно се впиват в чаршафа, а клепачите ти се свиват до болка. Вече си сигурен, че тоя самолет няма как да не се разбие в някой блок и остава да се молиш това да не е твоя. И точно, докато се опитваш да си припомниш някоя подходяща молитва, звукът се усилва, усилва и аха самолетът да влети през комарника на отворения прозорец, с облекчение разбираш, че се отдалечава. Заспиваш пак, но с едно на ум.
Наскоро от общината разпространиха в официалния си сайт карта с новия трафик на самолетите. Според нея машините трябваше да заобикалят града, за да не тормозят хората. Може би картите са верни, а ние грешим. В такъв случай не пропускайте да сигнализирате за НЛО следващия път, защото това няма как да бъде самолет...
– Миризливите облаци от заводите
Бургас сигурно е единственото място, в което можеш да станеш вечер, да отвориш прозореца , да вдишаш дълбоко въздух и да кажеш откъде духа вятъра. Миризмата на двата завода, които буквално са залепени за града, я знае всеки. Имената на заводите също.
Едва ли има какво да се направи, освен да стискаме палци вятърът да духа в правилната посока.
– Нищо не ме дразни, Бургас е Номер 1!
Оставяме и един вариант за непоправимите оптимисти. Ако всичко гореизброено не ви дразни, а по-скоро го приемате като част от атмосферата и чара на града, гласувайте за него. Все пак никой не е перфектен и с половин уста можем да си признаем това и за Бургас. Но това не пречи да си го харесваме и такъв.
[poll id="8"] 
