[caption id="attachment_53635" align="alignleft" width="241"]
Любимия певец с дъщеря си и Христо Стоичков[/caption]
От 7 месеца съм в Америка, но още не съм се видял със сина ми от брака ни с Марияна
Тодор Трайчев е “силната половинка” на един от най-култовите естрадни дуети заедно с бившата си съпруга Марияна. Двамата музиканти избягаха от България преди около 30 години и се установиха в САЩ. По-късно се разведоха, той се върна у нас, а Марияна остана отвъд Океана. На родна територия Трайчев създаде ново семейство и продължи да се занимава с музика и шоубизнес, после стана мениджър на дъщеря си Теодора. От скоро обаче животът на естрадната легенда е претърпял нов обрат. Ето какво сподели той.
________________________________________
- Отдавна не се бяхме чували и когато ми се обадихте, останах силно изненадана, че сте в Америка. Пак ли избягахте от България, или само сте на кратко посещение отвъд Океана?
- Вече съм на 63 години и времето ми за „посещения” бавно, но сигурно изтече. През 1984 година избягах от България заедно с цялото си семейство, за да видя и да разбера какво още се полага на човешкото същество, освен минималния пакет от добродетели, които ни предлагаше комунистическото общество. Сега съм отново в САЩ, защото нямам намерение да живея притеснен и унизен от комбинациите на българските политици, които знаят как да разбият последните надежди на хората за по-добър живот.
- Откога сте в САЩ? Повечето хора си мислят, че откакто преди доста години се върнахте в България и създадохте ново семейство и дете, си живеете тук със съпругата Даниела и дъщерята Теодора...
- В Сейн Петерсбург съм от 7 месеца и се чувствам добре. Това е един от най-красивите градове на света и тук ще събера семейството си след по-малко от година. Дъщеря ми Теодора е в София и скоро ще се дипломира от професионалната гимназия по фотография. Тя е вече на 18 години и се готви да продължи специалното си образованието в Световния институт по изкуства в съседния град Тампа. Съпругата ми Даниела поиска да остане при нея, докато аз създам условия за тяхното пристигане в САЩ. Скоро и тя ще разполага с всичките права и задължения, които й предоставя американското гражданство.
Теодора и Даниела са всичко, което имам на този свят
В семейството ми винаги е имало пълно доверие, любов и разбирателство, което ми дава възможност да работя спокойно по този последен за мен житейски проект. Изгорил съм всички мостове за едно евентуално завръщане в България, но ако времето и възможностите ми го позволят, и това ще стане...
- Впрочем, защо избягахте от България през 1984 г.? Тук сякаш имахте всичко!...
- В главата ми още се въртят спомени за родители, приятели и публиката, която обожаваше музиката на дует Трайчеви. Имахме всичко на този свят - слава, пари, признание... до момента, когато настъпи умората. Тя винаги идва там, където липсва достатъчно умение да останеш себе си, когато златният жезъл попадне в ръцете ти.
- Сега се намирате във Флорида - с какво се занимавате в този „рай на пенсионерите”, както е известен щатът?
- В Сейн Петерсбург се запознах с прекрасни наши хора, които още на първата ни среща ми пуснаха песни от албума „Искам да те нарисувам”. Те ми съдействаха да започна работа в една голяма фирма за събиране и преразпределяне на помощи за бедните, където до година и половина ще имам останалите точки за получаването на американска пенсия. Организирам концерти на наши артисти. Наскоро при мен с блестящо шоу бяха Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Готвя специална програма за руския ресторант-театър “Saint Petersburg Nights”, където искам да представя най-дебелите пеещи и танцуващи жени в околията. Тук такова шоу няма, а дебеланите са в изобилие.
- Успяхте ли да се видите със сина ви Панталей?
- Аз съм само от няколко месеца във Флорида и още не съм се видял с момчето ми. Пишем си почти всеки ден и той ме информира за всичко в неговия живот. Забелязвам, че на всички снимки, които ми изпраща, е усмихнат и добре облечен, намира време за отдих и има приятели. Оттук си мисля, че момчето ми се справя с живота.
- Той отдавна вече не е малкото момченце, с което емигрирахте от България, а е голям мъж. Разкажете за него: как е, с какво се занимава, има ли семейство, деца...
- Панталей е мой роден син и моята мъка
Той е вече на 33 години, живее в Сан Франциско с фамилното име Росмис... Сега работи в супермаркет, има си приятелка вече осма година и се чуди как да промени фамилията си, която принадлежи на човек, отдавна напуснал семейството на майка му. Вярвам, че макар и далече от родината, във втората част на моя живот ще имам време да събера децата и да им дам цялата бащина любов, която никак не е малко...
- Преди няколко години, когато заведохте дъщеря си Теодора в Щатите, тя настоя да се запознае с брат си и, както бяхте споделили след това, срещата им е била много мила. От тогава Теди и Панталей виждали ли са се отново?
- Когато се срещнаха за пръв път, двамата се прегърнаха и стояха така много дълго време. Беше ми приятно да ги гледам. Тогава си спомням, че майката на Панталей ни покани на барбекю и новият й съпруг ни почерпи с майсторски изпечени пържоли. Направи ми впечатление, че времето и разстоянията за мен, Панчето и Тоди са били без значение, а старата поговорка за кръвта и водата е толкова вярна, колкото че слънцето отново ще изгрее от изток.
Втората среща с децата ми предстои скоро и завинаги...
- Бившата ви съпруга Марияна ме възмути с думите, които изрече в едно интервю, което е дала при краткото си посещение в България преди няколко години. Тогава тя заяви: „Аз съм американка от Сан Франциско, родена в България и живееща временно в Италия. Америка е държавата, в която пораснах и която ми даде всичко, което имам. Само там никога не съм се чувствала чужденец....”. Не смятате ли, че по този начин няма да се изкаже дори и човек, който не притежава и капчица българска кръв и чиято майка случайно го е родила тук?
- За изявленията на бившата ми съпруга не приемам лична отговорност. За разлика от нея, аз съм българин до мозъка на костите си и „живея” с България всеки ден и нощ. Гледам всичко по телевизията и удрям по масата, когато нещата не вървят. Единствените ми конфликти в САЩ са тези със самозабравили се българи. Опитвам се да бъда съпричастен със събитията в моята страна. Аз нося американски паспорт, защото съм един от първите, които дръзнаха да прескочат бариерата на времето и събитията, но Америка не е моята родина, тя е само и все още страна-майка на емигрантите.
- С ваше позволение искам да засегна и една съвсем болезнена тема, за което предварително моля да бъда извинена: Пак в гореспоменатото интервю, на въпроса: „Къде живее синът ви Панталей и с какво се занимава”, Марияна подчерта: „Панталей Росмис живее в Сан Франциско”. Предполагам, че тази смяна на фамилията на детето, която тя си е позволила да направи при наличието на жив баща, е била много мъчителна за вас?....
- Далеч съм от мисълта да отричам всичко, което беше между мен и бившата ми съпруга. Обичал съм я истински и вярвам, че това си личеше както на сцената, така и в песните, които пишех. Предположих, че ще ме предаде, когато започнах да ходя на концертите сам и да търся фалшиви извинения за нейното отсъствие. Сега обаче
тя направи непростима грешка
Още не мога да си обясня защо наскърби мен и детето ми с новото име Росмис, което принадлежи на човек, който сигурно е някъде по света и вероятно и отдавна е забравил за Панчето. Едно е сигурно обаче - че ако синът ми, дай Боже, има свои деца, те със сигурност няма да се казват Росмис. Това беше в последния ни разговор с Панталей по телефона.
Едно интервю на Марина ШИВАРОВА, Бургас, Интермедиа
Любимия певец с дъщеря си и Христо Стоичков[/caption]
От 7 месеца съм в Америка, но още не съм се видял със сина ми от брака ни с Марияна
Тодор Трайчев е “силната половинка” на един от най-култовите естрадни дуети заедно с бившата си съпруга Марияна. Двамата музиканти избягаха от България преди около 30 години и се установиха в САЩ. По-късно се разведоха, той се върна у нас, а Марияна остана отвъд Океана. На родна територия Трайчев създаде ново семейство и продължи да се занимава с музика и шоубизнес, после стана мениджър на дъщеря си Теодора. От скоро обаче животът на естрадната легенда е претърпял нов обрат. Ето какво сподели той.
________________________________________
- Отдавна не се бяхме чували и когато ми се обадихте, останах силно изненадана, че сте в Америка. Пак ли избягахте от България, или само сте на кратко посещение отвъд Океана?
- Вече съм на 63 години и времето ми за „посещения” бавно, но сигурно изтече. През 1984 година избягах от България заедно с цялото си семейство, за да видя и да разбера какво още се полага на човешкото същество, освен минималния пакет от добродетели, които ни предлагаше комунистическото общество. Сега съм отново в САЩ, защото нямам намерение да живея притеснен и унизен от комбинациите на българските политици, които знаят как да разбият последните надежди на хората за по-добър живот.
- Откога сте в САЩ? Повечето хора си мислят, че откакто преди доста години се върнахте в България и създадохте ново семейство и дете, си живеете тук със съпругата Даниела и дъщерята Теодора...
- В Сейн Петерсбург съм от 7 месеца и се чувствам добре. Това е един от най-красивите градове на света и тук ще събера семейството си след по-малко от година. Дъщеря ми Теодора е в София и скоро ще се дипломира от професионалната гимназия по фотография. Тя е вече на 18 години и се готви да продължи специалното си образованието в Световния институт по изкуства в съседния град Тампа. Съпругата ми Даниела поиска да остане при нея, докато аз създам условия за тяхното пристигане в САЩ. Скоро и тя ще разполага с всичките права и задължения, които й предоставя американското гражданство.
Теодора и Даниела са всичко, което имам на този свят
В семейството ми винаги е имало пълно доверие, любов и разбирателство, което ми дава възможност да работя спокойно по този последен за мен житейски проект. Изгорил съм всички мостове за едно евентуално завръщане в България, но ако времето и възможностите ми го позволят, и това ще стане...
- Впрочем, защо избягахте от България през 1984 г.? Тук сякаш имахте всичко!...
- В главата ми още се въртят спомени за родители, приятели и публиката, която обожаваше музиката на дует Трайчеви. Имахме всичко на този свят - слава, пари, признание... до момента, когато настъпи умората. Тя винаги идва там, където липсва достатъчно умение да останеш себе си, когато златният жезъл попадне в ръцете ти.
- Сега се намирате във Флорида - с какво се занимавате в този „рай на пенсионерите”, както е известен щатът?
- В Сейн Петерсбург се запознах с прекрасни наши хора, които още на първата ни среща ми пуснаха песни от албума „Искам да те нарисувам”. Те ми съдействаха да започна работа в една голяма фирма за събиране и преразпределяне на помощи за бедните, където до година и половина ще имам останалите точки за получаването на американска пенсия. Организирам концерти на наши артисти. Наскоро при мен с блестящо шоу бяха Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Готвя специална програма за руския ресторант-театър “Saint Petersburg Nights”, където искам да представя най-дебелите пеещи и танцуващи жени в околията. Тук такова шоу няма, а дебеланите са в изобилие.
- Успяхте ли да се видите със сина ви Панталей?
- Аз съм само от няколко месеца във Флорида и още не съм се видял с момчето ми. Пишем си почти всеки ден и той ме информира за всичко в неговия живот. Забелязвам, че на всички снимки, които ми изпраща, е усмихнат и добре облечен, намира време за отдих и има приятели. Оттук си мисля, че момчето ми се справя с живота.
- Той отдавна вече не е малкото момченце, с което емигрирахте от България, а е голям мъж. Разкажете за него: как е, с какво се занимава, има ли семейство, деца...
- Панталей е мой роден син и моята мъка
Той е вече на 33 години, живее в Сан Франциско с фамилното име Росмис... Сега работи в супермаркет, има си приятелка вече осма година и се чуди как да промени фамилията си, която принадлежи на човек, отдавна напуснал семейството на майка му. Вярвам, че макар и далече от родината, във втората част на моя живот ще имам време да събера децата и да им дам цялата бащина любов, която никак не е малко...
- Преди няколко години, когато заведохте дъщеря си Теодора в Щатите, тя настоя да се запознае с брат си и, както бяхте споделили след това, срещата им е била много мила. От тогава Теди и Панталей виждали ли са се отново?
- Когато се срещнаха за пръв път, двамата се прегърнаха и стояха така много дълго време. Беше ми приятно да ги гледам. Тогава си спомням, че майката на Панталей ни покани на барбекю и новият й съпруг ни почерпи с майсторски изпечени пържоли. Направи ми впечатление, че времето и разстоянията за мен, Панчето и Тоди са били без значение, а старата поговорка за кръвта и водата е толкова вярна, колкото че слънцето отново ще изгрее от изток.
Втората среща с децата ми предстои скоро и завинаги...
- Бившата ви съпруга Марияна ме възмути с думите, които изрече в едно интервю, което е дала при краткото си посещение в България преди няколко години. Тогава тя заяви: „Аз съм американка от Сан Франциско, родена в България и живееща временно в Италия. Америка е държавата, в която пораснах и която ми даде всичко, което имам. Само там никога не съм се чувствала чужденец....”. Не смятате ли, че по този начин няма да се изкаже дори и човек, който не притежава и капчица българска кръв и чиято майка случайно го е родила тук?
- За изявленията на бившата ми съпруга не приемам лична отговорност. За разлика от нея, аз съм българин до мозъка на костите си и „живея” с България всеки ден и нощ. Гледам всичко по телевизията и удрям по масата, когато нещата не вървят. Единствените ми конфликти в САЩ са тези със самозабравили се българи. Опитвам се да бъда съпричастен със събитията в моята страна. Аз нося американски паспорт, защото съм един от първите, които дръзнаха да прескочат бариерата на времето и събитията, но Америка не е моята родина, тя е само и все още страна-майка на емигрантите.
- С ваше позволение искам да засегна и една съвсем болезнена тема, за което предварително моля да бъда извинена: Пак в гореспоменатото интервю, на въпроса: „Къде живее синът ви Панталей и с какво се занимава”, Марияна подчерта: „Панталей Росмис живее в Сан Франциско”. Предполагам, че тази смяна на фамилията на детето, която тя си е позволила да направи при наличието на жив баща, е била много мъчителна за вас?....
- Далеч съм от мисълта да отричам всичко, което беше между мен и бившата ми съпруга. Обичал съм я истински и вярвам, че това си личеше както на сцената, така и в песните, които пишех. Предположих, че ще ме предаде, когато започнах да ходя на концертите сам и да търся фалшиви извинения за нейното отсъствие. Сега обаче
тя направи непростима грешка
Още не мога да си обясня защо наскърби мен и детето ми с новото име Росмис, което принадлежи на човек, който сигурно е някъде по света и вероятно и отдавна е забравил за Панчето. Едно е сигурно обаче - че ако синът ми, дай Боже, има свои деца, те със сигурност няма да се казват Росмис. Това беше в последния ни разговор с Панталей по телефона.
Едно интервю на Марина ШИВАРОВА, Бургас, Интермедиа 
