Много поколения бургазлии си спомнят сладкарница „Малина”. Била е любимо заведение на мало и голямо. Кафето с вода или паста със сладолед вървели със сладки приказки с приятели. През летните жеги под чадърите на чаша студено питие е можело да наблюдаваш по ул. „Александровска” морето от хора със златист тен от слънцето.
Бургазлии си спомнят и за красивите кутии с шоколадови бонбони с аромат на истинско какао, опаковани с разноцветни станиоли, които после децата събират в колекция.
В сладкарница «Малина» е имало работилница за торти и пасти, за която собствениците наемат работнички чак от Румъния. Майстор-сладкар е Георги Вълков. За Коледните и новогодишни празници се правели торти като коледни къщички и катедрали, сладки, домашни курабийки, специални шоколадови фигурки за елха, ръчно приготвени бонбони с красиви опаковки. За Великден: шоколадови яйца, пиленца, козунаци. През летните жеги се предлагал сладолед от машина, студена лимонада и кафе «ала турка». Предлагали се още шоколадени специалитети, млечни бисквити, форсети, капризи, над 60 вида сладкиши. Всичко се е продавало по строги фабрични цени. Сервитьорите били мъже с униформа и бели ръкавици. Обстановката била луксозна за времето си. Сладкарницата е била едно от представителните места в града.
В Бургас някога е имало цели три шоколадени фабрики – на „Аврам Чальовски”, „Братя Цаневи” и на „Братя Анастасови” с голямо разнообразие на асортиментите.
Братя Анастасови са от Дебър - Македония. Янко е роден през 1892, а Петър – през 1893 година. Имат и сестра Малина, останала в родния си град след бягството на братята от сръбските гонения. Семейната история разказва, че дядото е бил майстор-зограф, участвал в изписването на много църкви в Македония. Непокорен и свободолюбив, едва 15 годишен, Янко се записва в Македоно-Одринското опълчение. Участва в Балканската и Първата световна войни като доброволец. Брат му Петър идва при роднини в Бургас и решава да остане тук. След войните двамата братя се събират. Откриват лавка до казармите, където продават готови неща.
До този момент обичайните сладкарски изделия за българина са бозата, салепът, баклавата и шекерът. Те обаче се правят примитивно, в домашни условия. И братята решават да заложат на сладкарския бизнес. Наемат помещение при Бандев (ул. «Хан Крум» и ул. «Гладстон») и започват производство на бонбони, шоколад и захарни изделия.
През 1923 год. купуват ъгловата сграда на ул. «Александровска» 15. Тя е строена с търговска цел за нуждите на Исмаил Джелилов непосредствено след Първата световна война и завършена през 1922 год. Джелилов е един от най-големите богаташи по онова време в Бургас. Завършил Роберт колеж в Цариград, занимавал се активно с търговия, получил значително наследство. Бил известен под името «Джелил бей». Преди да се изсели в Турция продава сградата. Партерният етаж е преустроен в представителен магазин за шоколадови изделия на «Братя Анастасови» и сладкарница, която наричат на името на сестра си Малина.
През 1921 год. Янко се жени за Величка Дамянова от София. Раждат им се три деца: Дора (1923 год.), Виолета (1929 год.) и Анастас (1933 год.). Петър се задомява за Донка Дълбокова от рода Моллови. Двамата братя живеят под един покрив, сядат на една маса и винаги са имали идеални отношения.
Шоколадена фабрика «Братя Анасасови»
Производството на захарни и шоколадови изделия се разширява и въпреки конкуренцията на другите фабрики, продукцията на «Братя Анастасови» се различавала и търси от бургазлии. Какаото е внасяно от Холандия, а етикети и кутии за бонбониерите - от Швейцария. Шоколадите са били уникални, на нивото на Нестле. Асортиментът бил богат - шоколад с портокалова кора, с бадеми, лешници, орехови ядки и различни видове плодове.
През 1932 год. братя Анастасови купуват 5 дка земя извън града в района, където сега е административната сградата на Кабелния завод, и започват строителството на нова фабрика. За производството са внесени нови машини от Германия. Хладилната инсталация е проектирана от арх. Атанас Сиреков. Във фабриката имало парно отопление, баня и стол за работниците, къщичка за пазача, оградата е била бетонна. Производството било автоматизирано. Шоколадите се замразявали в хладилници и след това се опаковали. Сред богатия асортимент имало бонбони фуре с пълнеж от мармалад, марципан, фъстъци, лешници, бадеми, орехи и сусам. Произвеждали се и различни бонбони – ментови, кисели, билков бонбон тип «Стамболов», дипломатически бонбони, карамел Му, бонбони «Валда», локум и др. Използвани били най-качествени продукти: какао на зърна сурово, какаово и кокосово масло, желатин, мляко на прах, пресни ядки и сушени плодове.
Работниците и служителите са били над 100, 153 редовни клиенти са обслужвани през годините. Фабриката е разнасяла своята продукция в цялата страна – София, Сливен, Пещера, Пловдив, Ивайловград, Хасково, Кърджали, Оряхово, Разград, Елхово, изнасяла се продукция в Скопие.
Ликвидация на фабриката и съдбата на собствениците
През декември 1947 год. фабриката е национализирана. Братя Анастасови са прогонени, а банковите им сметки – блокирани. Още една година се осъществява производство. През октомври 1948 г. търговската книга на фабриката се осчетоводява и заверява при нотариус, като стойността е 272 млн. лева. Включени са земята, сградата, инвентара, превозните средства, продукцията и ценните книжа. Обявява се ликвидация. Машините са изнесени в село Камено с перспектива там да се организира цех за производство на захарни изделия.
Впоследствие това решение се отменя. Техниката се държи под ключ и след това не се знае съдбата й. Наличната в склада продукция се разграбва. Сградата е разрушена с динамит.
Оставени без средства, братята започват от нулата. Янко отваря малка сладкарничка до сиропиталището на ул. «Републиканска», взема стока от ТПК «Сладкар». След това Земеделският съюз го кани да стане управител на тяхната сладкарница-кафене («Гъбките» до сградата на Общината). Там се пенсионира. Умира през 1975 г. Петър работи в кооперация «Сладкар». Умира през 1965 год.
До 1990 год. сладкарница «Малина» се стопанисва от ТПК « Сладкар» и след това е върната на наследниците.
Авторката благодари: на дъщерята на Янко Анастасов- Виолета Аргирова, за разказаните спомени и снимките на двамата братя и на Ана Стойчева- дъщеря на майстор сладкаря Георги Вълков за снимките на работниците във фабриката.
Соня КЕХЛИБАРЕВА, в-к "Фактор"
