Бургаско е сред най-уязвимите райони на кримската хеморагична треска и от острото вирусно заболяване за миналата година в региона е заболял 1 човек, информираха от Регионалната здравна инспекция.
Здравната институция уведомява, че основният източник на заразата са дивите и домашните животни, а кърлежите са главния фактор, който осъществява предаването на заразата от едно животно на друго.
Заболяванията от кримска конго хеморагична треска се появяват предимно през този период на годината и са актуални до октомври. Това е свързано с размножаването и активността на гризачи и кърлежи.
Заразата прониква в тялото при ухапване от кърлеж, размачкването му между пръстите, контакт с кръв от болни от вируса хора. Впиването на кърлеж в някоя част на тялото, като главата, гърдите, подмишниците, врата в много случаи, остава незабелязано, тъй като със слюнката на кърлежа се отделя вещество, което има „анестезиращ“ ефект. Впитият кърлеж може да остане така 1-12 дни до пълното си насищане.
Първите прояви на заболяването започват най-рано 3 дни и най-късно 15 дни след ухапване от кърлежа. Заболяването протича с оплаквания от висока температура, втрисане, главоболие, мускулни болки, силна отпадналост, зачервяване на очите, лицето, гръдния кош. Този период продължава обикновено 3-5 дни, след което температурата спада и могат да се появят кръвоизливи от кожата, носа, венците и от вътрешните органи.
Заболяването може да има и фатален край. Ето защо ухапаните от кърлеж трябва да съобщят своевременно, за да може той по-бързо да бъде изваден. Установено е, че при изваждане на кърлежа в рамките на 12 часа рискът от заболяване е почти нулев. При престояване 1-2 денонощия той е 30%, а над две денонощия вече е 100%.
Какво да правим, ако ни ухапе кърлеж?
Ако наблизо има медицинско лице, за предпочитане е отстраняването на кърлежа да се извърши от него. В противен случай изваждането на впития кърлеж да става с подръчни средства /марля, хартия, но не с голи ръце/. Ако тялото на кърлежа се скъса и не се извади главичката, да се потърси медицинска помощ.
Мястото на изваждането на кърлежа се дезинфекцира.
При ухапване от кърлеж пострадалите трябва да се наблюдават 15 дни чрез ежедневно проследяване на температурата.
Успешното лечение и благоприятният изход се дължат на ранната диагноза и лечение в болница.
Предпазването от заболяване в голяма степен е и предпазване от ухапване. Необходимо е при избор на място за разходка и почивка да се избягват влажни, затревени и обрасли с храсти места.
Облеклото за полска работа да бъде с плътно прилепени към тялото краища.
Трябва да се извършва няколкократен оглед за кърлежи по облеклото и тялото, понеже ухапването е безболезнено и не се усеща. Домашни и ловни кучета да не се допускат в дома и двора без преглеждане и очистване. Извадени от животни и хора кърлежи да не се размачкват с пръсти, а да се изгарят.
Откритите части на тялото могат временно да бъдат защитени чрез обработката им с препарати, които съдържат вещества, отблъскващи кърлежите /репеленти/.
Сигурно средство за предпазване на застрашените лица /земеделски работници, животновъди и др./ в рисковите географски райони у нас е имунизацията срещу ККХТ. Тя се прави с две подкожни инжекции през 30-40 дни и реимунизация – първа доза приложена 1 година след имунизация и втора доза 5 години след първата реимунизация. 
Бургаско е сред най-уязвимите райони на кримската хеморагична треска и от острото вирусно заболяване за миналата година в региона е заболял 1 човек, информираха от Регионалната здравна инспекция.
Здравната институция уведомява, че основният източник на заразата са дивите и домашните животни, а кърлежите са главния фактор, който осъществява предаването на заразата от едно животно на друго.
Заболяванията от кримска конго хеморагична треска се появяват предимно през този период на годината и са актуални до октомври. Това е свързано с размножаването и активността на гризачи и кърлежи.
Заразата прониква в тялото при ухапване от кърлеж, размачкването му между пръстите, контакт с кръв от болни от вируса хора. Впиването на кърлеж в някоя част на тялото, като главата, гърдите, подмишниците, врата в много случаи, остава незабелязано, тъй като със слюнката на кърлежа се отделя вещество, което има „анестезиращ“ ефект. Впитият кърлеж може да остане така 1-12 дни до пълното си насищане.
Първите прояви на заболяването започват най-рано 3 дни и най-късно 15 дни след ухапване от кърлежа. Заболяването протича с оплаквания от висока температура, втрисане, главоболие, мускулни болки, силна отпадналост, зачервяване на очите, лицето, гръдния кош. Този период продължава обикновено 3-5 дни, след което температурата спада и могат да се появят кръвоизливи от кожата, носа, венците и от вътрешните органи.
Заболяването може да има и фатален край. Ето защо ухапаните от кърлеж трябва да съобщят своевременно, за да може той по-бързо да бъде изваден. Установено е, че при изваждане на кърлежа в рамките на 12 часа рискът от заболяване е почти нулев. При престояване 1-2 денонощия той е 30%, а над две денонощия вече е 100%.
Какво да правим, ако ни ухапе кърлеж?
Ако наблизо има медицинско лице, за предпочитане е отстраняването на кърлежа да се извърши от него. В противен случай изваждането на впития кърлеж да става с подръчни средства /марля, хартия, но не с голи ръце/. Ако тялото на кърлежа се скъса и не се извади главичката, да се потърси медицинска помощ.
Мястото на изваждането на кърлежа се дезинфекцира.
При ухапване от кърлеж пострадалите трябва да се наблюдават 15 дни чрез ежедневно проследяване на температурата.
Успешното лечение и благоприятният изход се дължат на ранната диагноза и лечение в болница.
Предпазването от заболяване в голяма степен е и предпазване от ухапване. Необходимо е при избор на място за разходка и почивка да се избягват влажни, затревени и обрасли с храсти места.
Облеклото за полска работа да бъде с плътно прилепени към тялото краища.
Трябва да се извършва няколкократен оглед за кърлежи по облеклото и тялото, понеже ухапването е безболезнено и не се усеща. Домашни и ловни кучета да не се допускат в дома и двора без преглеждане и очистване. Извадени от животни и хора кърлежи да не се размачкват с пръсти, а да се изгарят.
Откритите части на тялото могат временно да бъдат защитени чрез обработката им с препарати, които съдържат вещества, отблъскващи кърлежите /репеленти/.
Сигурно средство за предпазване на застрашените лица /земеделски работници, животновъди и др./ в рисковите географски райони у нас е имунизацията срещу ККХТ. Тя се прави с две подкожни инжекции през 30-40 дни и реимунизация – първа доза приложена 1 година след имунизация и втора доза 5 години след първата реимунизация. 
