Пожар е изгорил 15 декара тръстики в защитена зона Дуранкулашко езеро, алармират природозащитници. Случаят е от 5 февруари.
"Посегателствата върху тези места са непрекъснати - опожаряването им се случва всяка година през различни сезони, освен това често влажните зони биват пресушавани, засипвани и застроявани.", казват от Коалиция „За да остане природа в България“
Само преди няколко години, големи пожари унищожиха сериозна част от различни защитени зони у нас - Драгоманското блато (където изгоря 80% от растителността), Дуранкулашкото езеро, бившето Стралджанско блато и "Калимок - Бръшлен".
Почистването чрез изгаряне на тръстиковите масиви в тези защитени зони е строго забранено от българското законодателство. Въпреки това, влажните зони пламват всяка година, посочват от организацията.
Защитените влажни зони са важни, както заради растителните видове, които виреят там, така и заради животинските и най-често заради птиците, които ги използват като места за отдих по време на миграция, за зимуване или за гнездене, напомнят природозащитниците и припомнят опасните последствия от подобни инциденти:
- загиват много земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а понякога и дребни бозайници, които се озовават в капана на огнената стихия.
- в зависимост от сезона, растителността може да не се възстанови в достатъчно количество и така много птици могат да останат без места за гнездене.
- пепелта може да доведе до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите.
- нарушава се баланса в екосистемата и това може да доведе до повече вредители като комари, а в същото време косенето на тръстика, ако се прави по план, може да е полезно за екосистемата
- още по-сериозни са щетите в преходните зони - пасища и прилежащ екотон, защото там живеят животните, които не могат да избягат - като костенурки, дребни бозайници и др.
За 194 от общо 229 територии по "Натура 2000" няма издадени заповеди, които задават конкретни режими и цели за опазване, алармират от организацията.