Мъчили го по всички възможни начини. Приложили всичко, което са гледали по филмите и видеоигрите.
В продължение на ЧАС И ПОЛОВИНА петима души го ритали в лицето, главата, тялото и слабините.
Разкъсали бъбреците, белия дроб и черния дроб. Счупили ребрата му.
Други петима, а според някои данни и повече, снимали издевателствата. Правели клипчета. Има твърдения, че дори са излъчвали на живо в TikTok.
През цялото това време човекът бил в съзнание и молел за милост.
Но милост не получил.
Никой не се смилил.
Накрая пребъркали джобовете на умиращия.
Намерили общо 39 евро.
И с тях си купили дюнери на връщане от местопрестъплението.
С ПАРИТЕ НА ЖЕРТВАТА СИ КУПИЛИ ДЮНЕРИ!
И ги изяли. С апетит.
Няма данни някой от тях да е изпитал угризения тогава или да е повръщал.
По време на съдебното заседание един от обвиняемите повърнал. Вероятно от напрежението или от осъзнаването на последствията.
Според разпространена информация едно от обвиняемите момичета дори се изпуснало в съдебната зала.
Толкова за извършителите.
Ще кажа само едно.
ВСИЧКО ЗАПОЧВА С КОТКИТЕ.
Да, с котките.
Убеден съм, че обществото подценява жестокостта към животни. Именно там често започва пътят към още по-тежки престъпления.
Не твърдя като факт, че тези обвиняеми са измъчвали животни. Няма публично известни доказателства за това.
Но историята на криминалната психология познава немалко случаи, в които насилието над животни е предшествало насилието над хора.
След котките идва Георги.
ЗАЩИТАТА НА ЕДИН ОТ ОБВИНЯЕМИТЕ ЗАЯВИ:
„Медиите, социалните мрежи, видеоигрите, обществото, липсата на занимания и лошата компания са факторите, дали отражение върху случилото се.“
След това адвокатът добави:
„Смятам, че никой от тях не го е направил с намерението да убие.“
Трудно е човек да приеме подобно твърдение.
Час и половина риташ безпомощен човек, гориш го с цигари, душиш го с найлонов плик, унижаваш го по всякакъв начин...
И не си искал да го убиеш?
Защитата заяви още, че обвиняемите вече осъзнавали какво са направили и се разкайвали.
ВЕЧЕ.
Докато са го ритали, горили, душили, унижавали и снимали, не са осъзнавали.
Но сега вече осъзнават.
Според адвоката решението за извършване на деянието било взето импулсивно.
Беше казано още, че клиентът му е ученик в елитно училище и произхожда от добро семейство. (под добро семейство разбирай, от богато семесйтво)
Все едно това има значение за тежестта на едно престъпление.
След това в публичното пространство започнаха твърденията, че Георги бил педофил.
Точно тук възникват няколко въпроса.
Първо.
Класическият сексуален хищник търси жертвите си.
Не жертвите него.
В случая според информацията по делото подрастващо момиче на 17, предтсвящо се за 15, а реално изглеждащо на 19 е осъществило контакт с Георги и го е поканило на срещата.
Второ.
Педофилията е медицински термин с конкретно значение.
Тя се отнася до сексуално влечение към предпубертетни деца, а не към юноши в пубертета.
Трето.
Ако един човек в продължение на години извършва подобни престъпления в малък град, логично е да има сигнали, свидетели, жертви и разследвания.
Това следва да бъде установено с доказателства, а не с публикации във Facebook.
И още един въпрос.
Възможно ли е цял Кричим да скърби за човек, за когото всички са знаели, че е опасен сексуален престъпник?
Или тази версия се появи едва след смъртта му?
Именно затова подобни твърдения трябва да бъдат доказани, а не да се превръщат в обществена присъда.
Лично аз смятам, че версията за "педофила" се появи в паниката след случилото се. Опит обществото да бъде убедено, че извършителите едва ли не са "наказали престъпник", а не са извършили едно от най-жестоките убийства в последните години.
Да бъдат представени като герои.
Само че в съдебната зала картината, очертана от съда, е съвсем различна.
Между другото, обвиняемите изглеждат спокойни. Почти самоуверени. Като хора, които още не осъзнават тежестта на обвиненията срещу себе си.
А истината е, че ако всичко, което прокуратурата твърди, бъде доказано, пред нас стоят хора, проявили изключителен садизъм.
Не хора, които случайно са се сбили.
Не хора, които са действали при самозащита.
А хора, които според обвинението са търсили жертва.
И са я намерили.
В лицето на човек с леки умствени затруднения.
Сега вероятно всички ще се окажат от добри семейства.
Ще учат в елитни училища.
Ще имат чисто съдебно минало.
Ще се окажат примерни деца.
Ще поздравяват възрастните хора в квартала.
И ще се намерят десетки хора, които да разказват колко възпитани са били.
Но всичко това няма отношение към фактите по делото.
Аз съм отвратен.
Омерзен.
Не помня друг случай, който да ме е разтърсил толкова силно.
Не става дума само за убийство.
Става дума за унижение, издевателство и демонстрация на пълно пренебрежение към човешкия живот.
И най-накрая, след всички публикации в социалните мрежи от типа „Браво на децата“, чухме какво каза човекът, който към момента познава най-добре материалите по делото – съдия Петко Минев от Окръжен съд – Пловдив.
Той заяви:
„Престъплението е извършено, без пострадалият по какъвто и да било начин да е предизвикал нападателите.“
„Имало е комуникация и чат, но съдът е на мнение, че този човек е бил подмамен на това място именно с цел извършване на деянието.“
„Няма данни по делото за извършване на фактически действия от пострадалия, с които да е провокирал това нечовешко нападение.“
Съдът посочва още данни за:
• обръснати вежди;
• гасене на фасове по тялото;
• рисуване на свастики;
• душене с найлонова торба;
• многократно заплюване;
• унизителни обиди.
При аутопсията са установени разкъсвания на белия дроб, черния дроб и бъбреците, множество счупени ребра и тежки черепно-мозъчни травми.
Според изложеното в съдебната зала има данни, че са били разпространявани снимки и видеоклипове, на които Георги е стъпкван, пребиван и моли за милост.
И дори това не е спряло нападателите.
По думите на съдията те са целели публичност и привличане на други хора.
А след всичко това са взели парите му и с тях са си купили дюнери.
Когато чуеш подобни факти, започваш да се питаш какво се случва с обществото ни.
Защото тук вече не говорим за обикновено насилие.
Говорим за демонстративно унижение, документирано с телефони и превърнато почти в зрелище.
И това е най-страшното.
Според присъстващи в съдебната зала, съдия Петко Минев трудно е прикрил емоцията си, докато е описвал случилото се.
Независимо дали това е така, едно е безспорно – фактите, изложени от съда, сами по себе си са достатъчни да разтърсят всеки нормален човек.
Описаните действия разкриват жестокост, която трудно може да бъде осмислена.
Човек е бил унижаван, измъчван и пребиван продължително време, докато е молел за милост.
Въпреки това насилието не е спряло.
След всичко прочетено и чуто, у мен остава усещането, че накрая отново ще започне добре познатият сценарий.
Жертвата ще бъде поставена на подсъдимата скамейка.
Ще се търсят оправдания.
Ще се говори за детството на обвиняемите.
За доброто им възпитание.
За елитните училища.
За добрите семейства.
За психическото им състояние.
За влиянието на социалните мрежи.
За видеоигрите.
За лошата компания.
И неусетно разговорът ще се измести от това какво е било причинено на Георги към това какво бъдеще очаква обвиняемите.
А близките на Георги ще продължат да живеят с празното място, което никога няма да бъде запълнено.
Те няма да получат втори шанс.
Няма да върнат човека си.
Има още нещо, което не ми дава мира.
Колко лесно обществото прие да бъде лепнат етикет на убития.
„Педофил.“
Без присъда.
Без доказателства, представени публично.
Без възможност той да се защити.
Мъртвите не могат да говорят.
Затова е толкова лесно да бъдат обвинени във всичко.
А ако утре се окаже, че тази версия не отговаря на истината?
Кой ще върне достойнството на един човек, който вече не е между живите?
Кой ще се извини на близките му?
Никой.
Затова подобни обвинения трябва да бъдат доказвани в съда, а не във Facebook.
Днес Кричим скърби за Георги.
Това се вижда от хората, които го изпращат.
От сълзите.
От болката.
От думите им.
Трудно е да си представиш цяло населено място да оплаква човек, когото всички са смятали за чудовище.
Именно затова обществото трябва да изчака фактите, а не да приема за истина всяка версия, появила се в интернет.
Едно обаче вече е ясно.
Един човек е мъртъв.
По обвинение на прокуратурата е бил подмамен.
Измъчван.
Унижаван.
Пребиван.
Ограбен.
И оставен да умре.
Ако всичко това бъде доказано по безспорен начин, наказанието трябва да бъде съизмеримо с извършеното.
Защото подобни престъпления не разрушават само един човешки живот.
Те разрушават усещането за сигурност и справедливост в цялото общество.
И ако има нещо, което хората очакват днес, то не е отмъщение.
То е справедливост.
Истинска.
Без значение кой какво училище е завършил.
Без значение от какво семейство произхожда.
Без значение колко добри адвокати ще има.
Защото пред закона трябва да има само едно значение.
Какво е направил.
И дали вината му е доказана.
Само така подобни трагедии няма да бъдат забравени.
Само така обществото ще покаже, че човешкият живот има цена, която не може да бъде заменена с оправдания.
И че за подобна жестокост не съществува извинение.
