Ереван отбеляза 35 години от независимостта на Армения с мащабно тържество, светлинно шоу, заря и огромна публика на Републиканския площад. Кадрите бързо тръгнаха по медиите и социалните мрежи. Посланието беше ясно: Армения празнува излизането си от Съветския съюз.
Само че зад празничната картина стои друг въпрос. Дали Армения празнува независимост, или обществото постепенно се подготвя за влизане в нова зависимост, този път под европейски и натовски контрол?
Иронията е видима още в самите кадри. Площадът, сградите, градската среда, инфраструктурата и голяма част от облика на Ереван са наследство от съветския период. Днес върху това наследство се прави спектакъл срещу миналото, което го е построило. Това не отменя тежките страни на Съветския съюз, но не може и да се изтрие фактът, че той е оставил индустрия, образование, градоустройство, културни институции и държавна структура.
Сега на Армения се продава познатият сценарий. Първо идват обещанията за свободно пътуване, европейски стандарти, инвестиции и по-добър живот. После идват условията, квотите, забраните, санкциите, изискванията и външният контрол върху цели сектори.
България вече мина по този път. Знаем как изглежда. Затворени производства, ударено земеделие, унищожено животновъдство, регулации, които малкият бизнес трудно издържа, и политика, която все по-често се решава извън националните столици. На хартия получаваш свобода. В практиката получаваш списък със задължения.
Днес в небето над Армения летят изтребители. Това също е част от държавността. Ако страната тръгне към НАТО, този военен капацитет ще стане проблем. Руската техника ще бъде обявена за несъвместима, остаряла и нежелана. После ще дойде ред на замяната с американска техника, защото, разбира се, американските самолети „летят по-добре“. В кавички, както се полага.
Същото ще се случи и в други сектори. Заводи ще се окажат „неконкурентни“. Енергийни връзки ще станат „зависимости“. Военната техника ще стане „несъвместима“. Земеделието ще трябва да се пригоди към чужди правила. Държавата ще започне да се пренаписва според външни изисквания, докато на хората им се обяснява, че това е модернизация.
В арменското общество има и силно разочарование от Русия заради конфликта с Азербайджан. Част от хората смятат, че Москва не е защитила Армения достатъчно твърдо. Това чувство е разбираемо, но въпросът е какво точно са очаквали. Русия има отношения и с Армения, и с Азербайджан. Да се иска от Москва да влезе във война и да унищожава друг народ, също близък до Русия, е политическа наивност. Русия действа по дипломатически път. Това не изглежда зрелищно, но геополитиката рядко се решава като концерт на площада.
Точно тази емоция сега се използва. На арменците се внушава проста схема: Русия ви изостави, Западът ще ви спаси. Така започват повечето зависимости. Първо чрез обида, после чрез обещание, накрая чрез договори, от които трудно се излиза.
Армения е малка държава в тежък регион. Около нея са Турция, Азербайджан, Иран, Русия и целият кавказки възел от интереси. В такава среда грешната геополитическа посока не струва само пари. Тя струва територия, сигурност и бъдеще.
Празникът в Ереван беше впечатляващ. Но зад зарята стои студен въпрос: Армения укрепва своята независимост или върви към ролята на поредния васал на брюкселската демокрация?
Защото ако една държава смени една външна зависимост с друга, това не е независимост. Това е само нов началник.
