Докато Европа се тресе от протести, в България тихомълком се договори едно от най-замърсяващите и непечеливши производства – фабрика за барут. Сделката бе представена като „голяма инвестиция“ у нас, но истината е проста – никой няма да спечели, освен тесен кръг политици и фирми около тях.
Защо в България? Защото е мръсно. Защото е токсично. В Германия същият проект бе спрян след масови граждански протести – местните хора не приеха да дишат отрови и да живеят до завод, който създава повече проблеми, отколкото работни места. И тогава решението беше елементарно – да се прехвърли на „послушен терен“, където властта ще си затвори очите, а населението ще бъде заблуждавано, че това е „развитие“.
Самата инвестиция е куха – работни места ще са малко, рисковете за околната среда и здравето са огромни, а печалбата ще потъне в джобовете на политически приближени. За хората остават само отпадъците, мръсният въздух и унищожената земя.
Не е случайно, че по същото време бе пусната в медиите и историята за „заглушаването на GPS системите“ на германски самолет. Скандал, който удобно отвлече вниманието от масовите протести – не само срещу производството на барут, но и срещу въвеждането на еврото. Схемата е ясна: създава се „външен враг“ и вината пак се хвърля върху Русия, за да не се говори за реалните проблеми и решенията, които взимат в ущърб на хората.
Истината е, че България отново е използвана като задния двор на Европа – мястото, където да се изнасят най-мръсните производства и най-опасните проекти, които другаде вече са отхвърлени. И докато властта ни пробутва това като „просперитет“, реалният резултат е поредна екологична и икономическа катастрофа, за която сметката ще плащат обикновените граждани.
