Родени:
Ангел Кънчев (1850 – 1872) - български революционер
Ангел Кънчев Ангелов е български революционер.
Ангел Кънчев е роден в Трявна, първоначално учи в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе.
Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: "ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ".
В близост до мястото на самоубийството има изграден паметник. Днес домът на Ангел Кънчев е превърнат в музей.
Винкенти Пеев (1873 – 1941) - български духовник и монах
Георги Стоянов (1874 – 1917) - български поет
Никола Балабанов (1893 – 1966) - български критик
Калинка Лечева (1948) - българска акробатка
Александър Александров (1952) - български политик
Починали:
Георги Гогов (1821 – 1876) – български общественик
Георги Гогов или Хаджигогов, наричан Гого чорбаджи, е изявен деец на Българското възраждане в Македония, и един от ръководителите на Воденската българска община.
Гогов е роден в 1821 година във Воден, тогава в Османската империя (днес Едеса, Гърция). Става един от водачите на българската партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета. Подарява къщата си в града за българско мъжко и девическо училище, в което учителства Неделя Петкова и дарява място за български параклис. Подпомага финансово училището както и председателя на общината Павел Божигробски.
На 15 септември 1861 година Георги Гогов пише писмо до Георги Раковски, в което описва злоупотребите на гръцкия владика Никодимос и преследването на българщината във Воденско.
В 1869 година Георги Гогов държи хан във Воден, в който организира среща между Търпо Поповски и първенците на града, на която е решено да се открие първото българско училище там.
След извоюването на църковна независимост през 1870 година поддържа тесни връзки с новосъздадената Българска екзархия. Той е неин пълномощник относно ръководството на църковно-просветното движение и се занимава с уреждане на общинските въпроси във Воден и в Солун. В края на ноември 1870 година Гогов и учителят Димитър Македонски пристигат в Цариград с прошение от Воденска епархия за присъединяване към Екзархията. Двамата са представители на епархията на българския Църковно-народен събор в Цариград в 1871 година. През пролетта на 1875 година Гогов влиза в остро пререкание със солунския митрополит, който се заканва, че гърците ще гонят непримиримо българите.
Умира от удар във Воден през 1876 година след като е похарчил значителното си състояние по българските просветни и църковни дела. Погребан е във Владово.
Българската екзархия не забравя големите заслуги на Гогов. През 1882 година тя предприема действия за облекчаване положението на неговата вдовица Елена Гогова.
Йордан Качаков (1885 – 1934) - български политик
Евгений Босилков (1900 – 1952) - български духовник
Петър Увалиев (1915 – 1999) - български писател, публицист, преводач
Събития:
1952 г. — В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници — епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков
Материали и снимки: bg.wikipedia.
Ангел Кънчев (1850 – 1872) - български революционер
Ангел Кънчев Ангелов е български революционер.
Ангел Кънчев е роден в Трявна, първоначално учи в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе.
Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: "ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ".
В близост до мястото на самоубийството има изграден паметник. Днес домът на Ангел Кънчев е превърнат в музей.
Винкенти Пеев (1873 – 1941) - български духовник и монах
Георги Стоянов (1874 – 1917) - български поет
Никола Балабанов (1893 – 1966) - български критик
Калинка Лечева (1948) - българска акробатка
Александър Александров (1952) - български политик
Починали:
Георги Гогов (1821 – 1876) – български общественик
Георги Гогов или Хаджигогов, наричан Гого чорбаджи, е изявен деец на Българското възраждане в Македония, и един от ръководителите на Воденската българска община.
Гогов е роден в 1821 година във Воден, тогава в Османската империя (днес Едеса, Гърция). Става един от водачите на българската партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета. Подарява къщата си в града за българско мъжко и девическо училище, в което учителства Неделя Петкова и дарява място за български параклис. Подпомага финансово училището както и председателя на общината Павел Божигробски.
На 15 септември 1861 година Георги Гогов пише писмо до Георги Раковски, в което описва злоупотребите на гръцкия владика Никодимос и преследването на българщината във Воденско.
В 1869 година Георги Гогов държи хан във Воден, в който организира среща между Търпо Поповски и първенците на града, на която е решено да се открие първото българско училище там.
След извоюването на църковна независимост през 1870 година поддържа тесни връзки с новосъздадената Българска екзархия. Той е неин пълномощник относно ръководството на църковно-просветното движение и се занимава с уреждане на общинските въпроси във Воден и в Солун. В края на ноември 1870 година Гогов и учителят Димитър Македонски пристигат в Цариград с прошение от Воденска епархия за присъединяване към Екзархията. Двамата са представители на епархията на българския Църковно-народен събор в Цариград в 1871 година. През пролетта на 1875 година Гогов влиза в остро пререкание със солунския митрополит, който се заканва, че гърците ще гонят непримиримо българите.
Умира от удар във Воден през 1876 година след като е похарчил значителното си състояние по българските просветни и църковни дела. Погребан е във Владово.
Българската екзархия не забравя големите заслуги на Гогов. През 1882 година тя предприема действия за облекчаване положението на неговата вдовица Елена Гогова.
Йордан Качаков (1885 – 1934) - български политик
Евгений Босилков (1900 – 1952) - български духовник
Петър Увалиев (1915 – 1999) - български писател, публицист, преводач
Събития:
1952 г. — В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници — епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков
Материали и снимки: bg.wikipedia. 
