Родени:
[caption id="attachment_58857" align="alignleft" width="208"]
снимка: kae-bg[/caption]
Евгений Босилков (1900 – 1953) - български духовник, канонизиран за блажен
Епископ Евгений Босилков е български католически духовник, монах пасионист, блажен.
Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.
В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.
През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.
През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.
От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.
През 1931 г. завършва института, става доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата уния).
През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.
Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.
През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.
Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.
В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.
Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.
Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.
Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.
Вера Недкова (1908 – 1996) - българска художничка
Тодор Шошев (1918 – 1991) - български oбщественик
Калин Арсов (1951) - български актьор
Натанаил Неврокопски (1952) - български духовник и архиерей
Максим Стависки (1977) - български спортист от руски произход
Александър Башлиев (1989) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_58856" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Гаврил Кръстевич (1817 – 1898) - български общественик
Роден е като Гандьо Кътов Баев в Котел през 1817 г., а по някои сведения — през 1818 г. Учи в Котел и Карлово при Райно Попович, с когото го свързва дългогодишна дружба. Учителства в Сливен (1834-1834). Подпомогнат от Стефан Богориди завършва Великата школа в Цариград, където е съученик на Георги Раковски. Завършва право в Сорбоната в Париж през 1843 г.
Става секретар на княз Стефан Богориди. От 1846 г. го замества като княз на остров Самос, а от 1850 г. - в правосъдното ведомство на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (диван-и-ахкям-и-адлие) на империята. Преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Активен участник в църковните борби, по негов проект бил съставен Екзархийският устав.
След Освобождението е директор на вътрешните дела и главен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия (1879–1884); главен губернатор (1884–1885). При арестуването му по време на Съединението, предава доброволно ключа на града на четниците с думите „И аз съм българин, момчета“. Почетен член на Българското книжовно дружество (1871).
Сътрудничи на много възрожденски вестници и списания, бил редактор на сп. Български книжници. Автор на „История българска“. Първи преводач на Бенджамин Франклин на български (от френски).
Константин Величков (1855 – 1907) - български политик
Георги Тодоров (1858 – 1934) - български офицер
Дора Габе (1886 – 1983) - българска поетеса
Васил Спасов (1919 – 1996) - български футболист
По материали от bg.wikipedia.
снимка: kae-bg[/caption]
Евгений Босилков (1900 – 1953) - български духовник, канонизиран за блажен
Епископ Евгений Босилков е български католически духовник, монах пасионист, блажен.
Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.
В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.
През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.
През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.
От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.
През 1931 г. завършва института, става доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата уния).
През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.
Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.
През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.
Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.
В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.
Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.
Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.
Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.
Вера Недкова (1908 – 1996) - българска художничка
Тодор Шошев (1918 – 1991) - български oбщественик
Калин Арсов (1951) - български актьор
Натанаил Неврокопски (1952) - български духовник и архиерей
Максим Стависки (1977) - български спортист от руски произход
Александър Башлиев (1989) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_58856" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Гаврил Кръстевич (1817 – 1898) - български общественик
Роден е като Гандьо Кътов Баев в Котел през 1817 г., а по някои сведения — през 1818 г. Учи в Котел и Карлово при Райно Попович, с когото го свързва дългогодишна дружба. Учителства в Сливен (1834-1834). Подпомогнат от Стефан Богориди завършва Великата школа в Цариград, където е съученик на Георги Раковски. Завършва право в Сорбоната в Париж през 1843 г.
Става секретар на княз Стефан Богориди. От 1846 г. го замества като княз на остров Самос, а от 1850 г. - в правосъдното ведомство на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (диван-и-ахкям-и-адлие) на империята. Преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Активен участник в църковните борби, по негов проект бил съставен Екзархийският устав.
След Освобождението е директор на вътрешните дела и главен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия (1879–1884); главен губернатор (1884–1885). При арестуването му по време на Съединението, предава доброволно ключа на града на четниците с думите „И аз съм българин, момчета“. Почетен член на Българското книжовно дружество (1871).
Сътрудничи на много възрожденски вестници и списания, бил редактор на сп. Български книжници. Автор на „История българска“. Първи преводач на Бенджамин Франклин на български (от френски).
Константин Величков (1855 – 1907) - български политик
Георги Тодоров (1858 – 1934) - български офицер
Дора Габе (1886 – 1983) - българска поетеса
Васил Спасов (1919 – 1996) - български футболист
По материали от bg.wikipedia. 
