[caption id="attachment_34549" align="alignleft" width="300"]
Снимка: novini.bg[/caption]
След като излезе от затвора през пролетта името на Димитър Желязков-Очите се свързва с различни дейности, нямащи нищо общо с подземния свят. В началото се заговори, че несебърския наркобос вече ще си вади парите честно, като търгува не с дрога, а с рапани. След това чичо му Иван обяви, че Митьо е започнал да се занимава със земеделие и ще отглежда еко домати. Сега пък излезе информацията, че Желязков се е заел с нов “бизнес", който се доближавал повече до благотворителността, пише БЛИЦ.
Несебърлията е решил да помага на бабите и дядовците по селата, като ги пази от крадци. Дейността му се разширявала и вече покривала над 20 селца край морето. Охранителната мрежа на Митьо е стигнала чак до Айтос, а скоро щяла да обхване и Странджа.
За символичната такса от 5 лева на месец хората на Очите осигурявали закрила и протекция на възрастното население срещу обирджиите. Бабите с радост броели петачка от скромните си пенсии, за да получат помощ от прочулия се като истинско страшилище наркобос.
В цялата работа нямало нищо незаконно и дори можело да се каже, че Митьо развива един вид благотворителна дейност. Освен това охранителният “баба-бизнес” бил скрепен с легални договори и дори минавал през селските кметства. Старците дори не плащали парите на Очите, а ги давали директно в кметствата.
Всичко започнало, след като босът излезе през пролетта от затвора. Хората от неговата охранителна фирма му докладвали, че всеки ден възрастни хора ги търсят и молят за помощ. Старците, които живеят в селата около Несебър и Бургас, били пропищели от ромски набези. Циганите тарашели къщи и дворове наред и прибирали къде що сварят. Най-често плячка на мургавите съграждани ставали земеделски сечива и инструменти, които след това се продавали за старо желязо.
Очите наредил на хората си да се заемат с охраната им. Той командировал част от гардовете си по селата и им заръчал да кръстосват денонощно улиците и да дебнат за крадци.
Закрила получавал всеки, който плати на месец 5 лева. Срещу тази сума възрастните хора получавали охранителен стикер, залепен на входната врата, който предупреждавал обирджиите, че домът се пази от хората на Очите. На всеки абониран се предоставял и номер на мобилен телефон, на който да звъни за помощ, ако се случи да го нападнат в дома му посред нощ. “Вършат работа момчетата, доволни сме. Вече половината село пазят. Онази вечер посред нощ се събудих от шум. Разбрах, че има крадци в двора, говореха на български, ама си личи, че са цигани. Опитаха да отключват с нещо вратата на къщата и аз се обадих на охраната. Те като ми чуха гласа и избягаха. Единият вика на другите: “Бягайте, че я чух да се обажда на онези мутри”, разказала баба Тодорка от бургаското село Рудник.
Бригадите на Митьо вече са стъпили в почти всички несебърски и поморийски села от Обзор до Каблешково. Негови гардове пазят дори в отдалечените Брястовец и Горица. Край Бургас в охраняемата зона били включени Маринка, Твърдица, Рудник и минно селище Черно море. Отскоро Очите бранел айтоските села и тези в община Камено, където набезите са най-много.
Ниската такса за услугата едва покривала разходите за бензин на охранителите. Всъщност Митьо работел без никаква печалба, а на места дори бил на загуа, но бил решил този път да играе добрия, дори с риск да раздразни полицията.
Жителите на Равнец, където босът също е поел охраната, го кръстили “Тимур и неговата команда”. "Откакто дойдоха момчетата, циганите не смеят много-много да шават. Не че кражбите са спрели, ама не е като преди", разказвали местните хора.
Всъщност промоцията от символичните 5 лева на месец била само за пенсионерите. Иначе фирмата на Митьо Очите предлагала и стандартна охрана със СОТ, която обаче струвала доста повече. От 200 до 300 лева била първоначалната инвестиция, срещу която хората на несебърлията инсталирали охранителна техника с аларма, датчици и паник-бутон в къщата. А след това всеки месец се плащала такса от 30 лева. Хората, които можели да си позволят тази екстра, се броели на пръсти. Останалите масово се възползвали от “великодушната” промоция да си имат закрила от Митьо Очите само срещу 5 лв. на месец.
Снимка: novini.bg[/caption]
След като излезе от затвора през пролетта името на Димитър Желязков-Очите се свързва с различни дейности, нямащи нищо общо с подземния свят. В началото се заговори, че несебърския наркобос вече ще си вади парите честно, като търгува не с дрога, а с рапани. След това чичо му Иван обяви, че Митьо е започнал да се занимава със земеделие и ще отглежда еко домати. Сега пък излезе информацията, че Желязков се е заел с нов “бизнес", който се доближавал повече до благотворителността, пише БЛИЦ.
Несебърлията е решил да помага на бабите и дядовците по селата, като ги пази от крадци. Дейността му се разширявала и вече покривала над 20 селца край морето. Охранителната мрежа на Митьо е стигнала чак до Айтос, а скоро щяла да обхване и Странджа.
За символичната такса от 5 лева на месец хората на Очите осигурявали закрила и протекция на възрастното население срещу обирджиите. Бабите с радост броели петачка от скромните си пенсии, за да получат помощ от прочулия се като истинско страшилище наркобос.
В цялата работа нямало нищо незаконно и дори можело да се каже, че Митьо развива един вид благотворителна дейност. Освен това охранителният “баба-бизнес” бил скрепен с легални договори и дори минавал през селските кметства. Старците дори не плащали парите на Очите, а ги давали директно в кметствата.
Всичко започнало, след като босът излезе през пролетта от затвора. Хората от неговата охранителна фирма му докладвали, че всеки ден възрастни хора ги търсят и молят за помощ. Старците, които живеят в селата около Несебър и Бургас, били пропищели от ромски набези. Циганите тарашели къщи и дворове наред и прибирали къде що сварят. Най-често плячка на мургавите съграждани ставали земеделски сечива и инструменти, които след това се продавали за старо желязо.
Очите наредил на хората си да се заемат с охраната им. Той командировал част от гардовете си по селата и им заръчал да кръстосват денонощно улиците и да дебнат за крадци.
Закрила получавал всеки, който плати на месец 5 лева. Срещу тази сума възрастните хора получавали охранителен стикер, залепен на входната врата, който предупреждавал обирджиите, че домът се пази от хората на Очите. На всеки абониран се предоставял и номер на мобилен телефон, на който да звъни за помощ, ако се случи да го нападнат в дома му посред нощ. “Вършат работа момчетата, доволни сме. Вече половината село пазят. Онази вечер посред нощ се събудих от шум. Разбрах, че има крадци в двора, говореха на български, ама си личи, че са цигани. Опитаха да отключват с нещо вратата на къщата и аз се обадих на охраната. Те като ми чуха гласа и избягаха. Единият вика на другите: “Бягайте, че я чух да се обажда на онези мутри”, разказала баба Тодорка от бургаското село Рудник.
Бригадите на Митьо вече са стъпили в почти всички несебърски и поморийски села от Обзор до Каблешково. Негови гардове пазят дори в отдалечените Брястовец и Горица. Край Бургас в охраняемата зона били включени Маринка, Твърдица, Рудник и минно селище Черно море. Отскоро Очите бранел айтоските села и тези в община Камено, където набезите са най-много.
Ниската такса за услугата едва покривала разходите за бензин на охранителите. Всъщност Митьо работел без никаква печалба, а на места дори бил на загуа, но бил решил този път да играе добрия, дори с риск да раздразни полицията.
Жителите на Равнец, където босът също е поел охраната, го кръстили “Тимур и неговата команда”. "Откакто дойдоха момчетата, циганите не смеят много-много да шават. Не че кражбите са спрели, ама не е като преди", разказвали местните хора.
Всъщност промоцията от символичните 5 лева на месец била само за пенсионерите. Иначе фирмата на Митьо Очите предлагала и стандартна охрана със СОТ, която обаче струвала доста повече. От 200 до 300 лева била първоначалната инвестиция, срещу която хората на несебърлията инсталирали охранителна техника с аларма, датчици и паник-бутон в къщата. А след това всеки месец се плащала такса от 30 лева. Хората, които можели да си позволят тази екстра, се броели на пръсти. Останалите масово се възползвали от “великодушната” промоция да си имат закрила от Митьо Очите само срещу 5 лв. на месец. 
