Бившето кино „Септември“ в Бургас вече не прилича на мястото, което поколения бургазлии помнят. От просторните фоайета, залите, стълбите, прожекционните апарати и онази особена тишина преди началото на филма са останали голи тухлени стени, строителен прах, разбити облицовки и усещането, че един от символите на стария град е стигнал до последната си сцена.
Сградата предстои да бъде съборена, а на нейно място е планирано изграждането на многоетажна сграда със смесено предназначение – жилища и търговски площи. Основната част на някогашното кино, включително големият салон, ще бъде премахната. Част от административното тяло се очаква да бъде запазена и преустроена, а входът откъм ул. „Александровска“ да остане непроменен.
За Бургас обаче това не е просто поредната стара сграда, която отстъпва място на ново строителство. „Септември“ е част от паметта на града.
Историята му започва още през 1927 г., когато на мястото отваря кино „Роял“. То бързо се превръща в едно от модерните градски места на тогавашния Бургас – с балкон, ложи, прожекции и атмосфера, която носи духа на европейските киносалони от първата половина на XX век. След национализацията през 1947 г. киното е преименувано на „Септември“, а старият му живот постепенно преминава в нова епоха.
През 1971 г. е открита новата сграда на кино „Септември“ – мащабен комплекс с два салона, голям и малък, превърнал се в едно от най-големите и разпознаваеми кина в Бургас. Големият салон събира стотици зрители, а малката зала става място за студийни филми, кинолектории и филмови панорами. Там бургазлии гледат премиери, детски прожекции, класики, съветско, европейско и американско кино. За мнозина това е било мястото на първия филм, първата среща, неделното излизане с родителите или онова чакане пред касата, което днес звучи като част от друг свят.
„Септември“ не е било само киносалон. То е било градски ритуал. Хората не просто са отивали да гледат филм, а са влизали в общо преживяване. Вълнообразният таван, дървената облицовка, просторните фоайета и характерната акустика са били част от образа на мястото. През 90-те години киното дори получава модерна за времето си озвучителна техника, което го поставя сред най-добре оборудваните киносалони в страната.
След промените започва бавният залез. През 1998 г. бургаската „Кинефикация“, включително „Септември“, „Родина“ и други кина в региона, преминава в частни ръце. Постепенно прожекциите намаляват, техниката е извадена, залите губят предназначението си, а сградата започва да се използва за други дейности. В годините след това там има търговски обекти, заведения, клубове, а киното като кино изчезва от живота на града много преди физическото му събаряне.
Сега идва и последната фаза – премахването на самата сграда.
Това, което днес се вижда вътре, е болезнено за всеки, който помни „Септември“ живо. Мястото е оголено, прашно, разкъсано. Там, където някога са светвали прожекторите, сега има скеле, разбити панели и останки от интериор. Снимките от вътрешността показват не просто ремонт или преустройство, а края на една градска памет.
В административната история на имота през последните години има откази, съдебни спорове, инвестиционни намерения и процедури около преустройство, надстройка и ново строителство. Сградата на ул. „Александровска“ №53 отдавна е обект на интерес заради локацията си – в сърцето на Бургас, между пешеходните зони, старите улици и търговския център на града.
Но точно затова случаят с „Септември“ тежи повече. Защото в Бургас почти не останаха самостоятелни кина от онова време. „Родина“ отдавна загуби функцията си. Летните кина по Южното Черноморие едно по едно изчезнаха. А „Септември“ беше едно от последните места, които все още пазеха физическия спомен за времето, когато киното беше културно събитие, а не просто екран в мол.
Събарянето на „Септември“ е още един знак за промяната на центъра на Бургас. Старите градски пространства, които носеха обща памет, постепенно се заменят с жилищни и търговски сгради. Това може да е законно, може да е икономически логично, може да е резултат от дълги процедури и частна собственост. Но за бургазлии остава другият въпрос – колко от духа на града може да бъде загубен, преди Бургас да започне да прилича все по-малко на себе си.
Кино „Септември“ си отива не с прожекция, а с прах, тухли и строителна техника.
И може би точно затова тази раздяла боли повече. Защото краят на едно кино не е просто край на една сграда. Това е край на място, в което няколко поколения са оставили част от младостта си.
Проверих фактологията по публични регистри и исторически материали, включително следприватизационния регистър за „Бургас филм“/„Пиргос арт“, съдебен акт за имота на ул. „Александровска“ №53 и краеведски публикации за историята на бургаските кина.
