Ранното откриване, националните лечебни насоки и преживяемостта показват как азиатските държави изграждат собствени модели в борбата с рака.
Автор: д-р Елена Базарова-Парушева
Клинична онкология КОЦ - Бургас
Дълго време приемахме, че водещите медицински технологии се създават главно в Европа и Северна Америка, а останалият свят ги догонва. В онкологията тази представа вече не описва цялата картина. Япония развива силна система за ранно откриване и геномно профилиране на туморите. Китай разгръща мащабни програми за скрининг и разширява участието си в клиничните изследвания. Това не означава, че азиатските здравни системи са решили проблема с рака. Означава, че Европа вече не е единственият център, от който идват важните решения.
Една съществена разлика е в начина, по който се формират лечебните насоки. Китай разполага с препоръки на Китайското дружество по клинична онкология, CSCO, а Япония има национални насоки на специализираните онкологични дружества. При рака на стомаха, например, Япония издава собствени подробни препоръки за хирургично лечение, ендоскопска резекция и химиотерапия.
Това не означава, че Китай и Япония се откъсват от международната медицина. Техните специалисти участват и в азиатски адаптации на насоките на ESMO. При тези документи ESMO работи съвместно с онкологични дружества от Азия, китайския CSCO и японския JSMO. Екипите оценяват научните данни, биологичните различия, местната практика и достъпа до лекарства. Идеята е да се прилагат доказателствата, като се отчита конкретната популация, а не да се копира механично един европейски документ.
Този въпрос има пряко значение и за българските пациенти. У нас международните препоръки влизат в националната практика чрез фармако-терапевтични ръководства, медицински стандарти и правилата за заплащане на лечението. Официалното фармако-терапевтично ръководство по медицинска онкология цитира насоки на ESMO, например при препоръките за рак на гърдата. За публично финансираните лекарства НЗОК определя изисквания, процедури и списъци. Така реалният избор на лечение се движи между научно обоснованите възможности и условията, при които здравната система ги покрива.
На този фон китайският и японският подход заслужават внимание. Те показват как държавите изграждат собствени насоки и същевременно участват в международния обмен на доказателства. За България въпросът не е дали да следва Европа или Азия. Въпросът е дали прилагаме най-добрите налични данни и дали пациентът получава навреме подходящото лечение.
Япония има национални програми за скрининг на пет вида рак: на стомаха, белия дроб, дебелото черво, гърдата и маточната шийка. Страната развива препоръки за тези програми на основата на научни оценки. При рака на стомаха ранното откриване и лечението на локализираното заболяване са сред причините, които често се посочват при анализа на японските резултати. В международното изследване CONCORD-3 петгодишната нетна преживяемост при рак на стомаха в Япония достига 60,3% за периода 2010–2014 г. Това е по-стар показател, но е изчислен по обща методика за държавите в изследването.
Китай изгражда стратегия около високорисковите групи и видовете рак с най-голяма тежест в страната. Националните здравни препоръки включват програми за ранно откриване на рак на белия дроб, дебелото черво, стомаха и хранопровода. При белодробния рак китайските насоки препоръчват нискодозова компютърна томография за хора с висок риск. Версията от 2023 г. разширява оценката на риска отвъд тютюнопушенето, променя интервалите за проследяване на част от пациентите и поставя акцент върху мултидисциплинарната оценка на откритите възли.
Нискодозовата томография не е универсален тест за всеки човек. Доказателствата за намаляване на смъртността се отнасят до подбрани високорискови групи. Международни рандомизирани изпитвания, включително европейското NELSON, показват полза от този подход при хора с висок риск от рак на белия дроб. Китайските насоки разглеждат изкуствения интелект и биомаркерите като направления за допълнително проучване, а не като готов заместител на утвърдените методи.
Япония развива и персонализираното лечение. От 2019 г. страната покрива с националното здравно осигуряване геномно изследване, което анализира множество гени в тумора. Един от панелите изследва 114 гена и подпомага избора на терапия при част от пациентите. В проучване на японския Национален онкологичен център при приблизително половината от изследваните са открити генетични промени, които насочват към терапевтично решение. Над 10% са получили лекарство въз основа на откритата промяна. Този вид изследване не служи за скрининг на здрави хора. То помага след диагнозата да се избере лечение според характеристиките на тумора.
Китай също се утвърждава като важен център за клинични изпитвания. Анализ от 2024 г. посочва страната като водещо място за ранни и потвърдителни фази на онкологични проучвания. В същото време ОИСР отчита спад на дела на Европа в световните търговски клинични изпитвания от 25% през 2013 г. на 19% през 2023 г. Започнатите онкологични изпитвания в Европейското икономическо пространство са намалели с 22% спрямо 2021 г. Тези числа не доказват, че Европа е загубила научния си капацитет. Те показват, че конкуренцията за изследвания и иновации се измества към повече региони, включително Азия.
Колко дълго живее човек след диагноза рак? Няма един отговор. Продължителността зависи от вида и стадия на тумора, биологичните му особености, общото здраве на пациента и достъпа до подходящо лечение. Петгодишната преживяемост не означава, че пациентът живее средно пет години. Тя показва какъв дял от хората са живи пет години след диагнозата. Нетната преживяемост отчита и смъртността от други причини, за да оцени по-точно влиянието на самия рак.
В Китай възрастово стандартизираната петгодишна относителна преживяемост за всички видове рак е нараснала от 30,9% при диагностицираните през 2003–2005 г. до 43,7% при диагностицираните през 2019–2021 г. Това е значителен напредък, но общият процент прикрива големи разлики между отделните диагнози.
Най-новите публикувани японски национални данни за хора, диагностицирани през 2017 г., показват петгодишна преживяемост от 92,2% при рак на простатата, 88% при рак на гърдата, 68% при рак на дебелото и правото черво, 64,3% при рак на стомаха, 39,8% при рак на белия дроб и 12,6% при рак на панкреаса. Това са показатели за отделни видове рак, а не средна продължителност на живота след всяка онкологична диагноза.
Тези данни не позволяват директна класация между Китай и Япония. Китайските 43,7% са възрастово стандартизирана относителна преживяемост за всички видове рак. Японските проценти са национални показатели по отделни туморни локализации. За честно сравнение са нужни еднакъв период, еднакви видове рак и еднаква методика.
Посоката обаче е ясна. Япония свързва националната регистрация, скрининга и геномната медицина. Китай разгръща мащабни програми и заема все по-силно място в клиничните изследвания. Европа продължава да разполага със силни университети, болници, фармацевтични компании и научни екипи. Но водещото място вече не бива да се приема за даденост.
За пациента не е важно откъде идва следващото полезно решение. Важно е то да стъпва на доказателства, да стига навреме до клиниката и да подобрява изхода от заболяването. Онкологичният напредък се измерва с точната диагноза, навременното лечение и годините живот, които пациентът печели.
