Администрацията на Доналд Тръмп е поискала от Германия и Франция да започнат освобождаване на аварийните си запаси от дизел, като според Reuters във Вашингтон се обсъжда и възможността за ограничаване на американския износ на горивото, ако европейските държави не предприемат действия. Искането е за около 120 милиона барела дизел в рамките на шест месеца и идва в момент, когато цените в САЩ достигнаха рекордни нива малко повече от месец преди междинните избори на 3 ноември.
Дизелът в Съединените щати през септември достигна 6,53 долара за галон, а в началото на октомври остана около 6,39 долара. Това вече е сериозен вътрешнополитически проблем за Белия дом и администрацията търси начини да увеличи предлагането. Американският енергиен министър Крис Райт заяви, че очаква европейските държави да предприемат действия, а паралелно с това Европейската комисия, Германия, Франция, Италия, Ирландия и Великобритания започнаха разговори дали изобщо да се посяга към стратегическите резерви.
Сметката показва защо темата е толкова чувствителна. По данни на Eurostat аварийните запаси от газьол и дизел в Европейския съюз са около 39 милиона тона. Франция държи приблизително 8,2 милиона тона, а Германия около 5,6 милиона. Само тези две държави държат повече от една трета от целия европейски резерв. Исканите от Вашингтон 120 милиона барела представляват над 40 процента от наличния европейски резерв от дизел и газьол. Това не е символично освобождаване на количества, а намеса, която би намалила сериозно буфера на ЕС при следващо прекъсване на доставките.
Тук идва и политическият парадокс. Европа сама намали зависимостта си от руските нефтопродукти след началото на войната в Украйна и постепенно се пренасочи към други доставчици, сред които Съединените щати. Междувременно напрежението в Близкия изток, ограниченията върху руския износ и проблемите с рафинерийните мощности допълнително стесниха пазара. В резултат ЕС се оказа по-зависим от външни доставки точно в момент, когато собственият му стратегически резерв се превръща в предмет на натиск от страна на един от основните му доставчици.
Получава се проста и неприятна зависимост. Европа се отказа от един доставчик по политически причини, увеличи ролята на друг, а сега вторият иска европейските резерви да бъдат освободени, за да се увеличи предлагането и да се намали натискът върху цените в САЩ. Ако Франция и Германия се съгласят, европейският резерв ще намалее в момент на нестабилен международен пазар. Ако откажат, Вашингтон държи друг инструмент и това е ограничаването на американския износ на дизел.
И в двата случая сметката остава за Европа.
Официалният аргумент на Вашингтон е, че повече гориво на пазара ще помогне за намаляване на цените. Това е вярно като икономическа логика. Проблемът е друг. Тези резерви не са създадени, за да бъдат инструмент за регулиране на американските цени преди избори, а за защита на европейските икономики при тежки прекъсвания на доставките. Когато над 40 процента от този резерв се поставят на масата в момент на политически натиск отвън, въпросът вече не е само енергиен.
Той е и политически.
Европейските лидери години наред говорят за стратегическа автономия, енергийна независимост и намаляване на външните зависимости. Практиката показва друго. ЕС първо се отказа от част от доставките си, после изгради нови зависимости, а сега обсъжда дали да отвори аварийните си запаси под натиск от държава, която иска да защити собствения си пазар.
Така понятието „съюзник“ започва да изглежда доста по-прагматично. Когато цената на дизела в САЩ стане политически проблем, европейският резерв внезапно се оказва част от решението. Когато Европа откаже, на масата се появява заплахата за ограничаване на американския износ.
120 милиона барела за шест месеца вече не са просто енергийна операция. Това е тест за реалната тежест на Европа в собствената ѝ енергийна политика.
Защото стратегическият резерв има смисъл само ако Европа сама решава кога и защо да го отвори.
