Любовта като явление отдавна е предмет на всякакви научни изследвания – на психолози, биохимици, сексолози, социолози, дизайнери, теоретици на изкуството, историци. Интересно е да се види как се изменя представата на хората за любовта и нейните източници. Ето няколко исторически и научни факти, които могат поне донякъде да обяснят – що е това любов?
Думата „любов“ произхожда от санскритското lubh, което означава „желание“.
Годежните пръстени най-често се носят на безименния пръст на лявата ръка, защото древните гърци смятали, че през този пръст тече vena amoris или „вената на любовта“, която стига директно до сърцето.
Най-старият годежен пръстен датира от Древен Египет. По него има детайли, свързани със слънцето и луната, а окръжността символизира и идеята за безкрайността.
Палавият римски бог Купидон произлизал от Хаоса и се смятало, че е отговорен за примитивното ниво на желанията. По-късно той придобива по-култивиран вид в пантеона и му се приписва сила да съединява мъжа и жената. "Копулация" (copulatio) на латински ез. произлиза от неговото име.
Древните гърци правели аналогия между любовта и ябълките, защото те издържали дълго време, след като бъдат откъснати от дървото.
На остров Бали мъжете смятали, че жените ще се влюбят в тях, ако им поднесат като храна листо с гравирано изображение на бог с голям фалос.
Според учените, човек се влюбва средно около 4 пъти преди да се ожени.
За жените по цял свят е по-вероятно да се влюбят в мъж с амбиции и образование, заможен, с добро чувство за хумор и още много тривиални качества. Немалка роля обаче играе външният вид, особено скулите и долната челюст, защото подсъзнателно подсказват по-високи нива на тестостерон.
Най-често мъжете сключват брак с жени, които са с около 3 години по-млади от тях.
Най-често разводът настъпва около четвъртата година от брака. Ако се премине този критичен момент, връзката става по-стабилна.
Търсят се и химическите източници на любовното чувство. Романтиците биха се възпротивили с твърдението, че чувствата не могат и дори не бива да бъдат химически категоризирани и обяснявани. Но още в древността хората правели магически отвари и тайни ритуали за призоваване на любов.
Човешката пот била един от основните компоненти на едновремешните парфюми и любовни отвари. В древния Рим изстърганата мазнина от гладиаторите след битка, примесена с потта им и известните днес адреналин и тестостерон била вярно средство срещу фригидност.
В България съществува „любовно биле” – билка, която нашите дядовци и баби вярвали, че ще ги обвърже, ако изпият отвара от нея.
Мексиканският император Монтесума смятал шоколада за любовно лекарство и пиел по 50 чаши течен шоколад дневно, преди да влезе в харем от 600 жени.
Съществуват психически нормални хора, които не могат да изпитват любов. Причината за това може да е заболяването хипопитуитаризъм.
Любовта и похотта се задействат от различни центрове на мозъка.
