През май 2025 г. световните медии разпространиха новината, че администрацията на Доналд Тръмп е приела като дарение от Катар луксозен самолет Boeing 747-8, известен като „летящ палат“, с планове да бъде използван като временен Air Force One. Самолетът, оценен на над 400 милиона долара, включва интериор, декориран със златни елементи, дизайнерски кожени мебели и високотехнологични системи за комфорт – нещо, което звучи по-скоро като кралски подарък, отколкото като част от дипломатическия протокол между две държави.
Международна реакция и етични въпроси
Въпросът, който логично възниква, е: Не е ли това форма на корупция? И още – защо подобен акт не се разглежда под лупата на глобалните антикорупционни механизми, като американския „Закон Магнитски“ (Magnitsky Act)?
Според Конституцията на САЩ, т.нар. Emoluments Clause забранява на федерални длъжностни лица да приемат подаръци, титли или други облаги от чуждестранни правителства без съгласието на Конгреса. Към момента няма публична информация, че такова одобрение е получено от законодателната власт на САЩ.
Министерството на отбраната уверява, че дарението е прието „в съответствие с всички федерални регулации“. Но критиците предупреждават, че това може да е заобикаляне на закона чрез формални административни трикове – нещо, което в други случаи и при други политически фигури често води до санкции, разследвания или международни последствия.
Сравнение със санкциите по „Закон Магнитски“
Законът „Магнитски“ позволява на САЩ да налагат санкции на чуждестранни лица, заподозрени в корупция или нарушения на човешките права. И макар законът да е насочен основно към чужди граждани, той установява важен прецедент – че значителни материални облаги, получени от държавни служители в замяна на политически услуги, могат да бъдат обект на международни санкции.
Примерите са многобройни – руски олигарси, балкански политици и бивши високопоставени лица в Латинска Америка, които попадат под американски санкции заради подобни „подаръци“ и неясни финансови потоци. В този контекст приемането на луксозен самолет от богата монархия от Персийския залив поставя администрацията на Тръмп в ситуация, която изглежда като двойни стандарти.
Геополитическа цена?
Катар, като държава, често използва т.нар. мека сила чрез мащабни инвестиции и щедри дарения – от спортни събития до дипломатически проекти. Със сигурност самолетът не е просто подарък без очаквания. Възможно ли е той да бъде разменна монета за политическа услуга, дипломатическа подкрепа или икономически договор?
Исторически, подобни дарове от държави като Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар са били използвани, за да изградят лоби и да влияят върху външната политика на САЩ. Ако този самолет се използва като неофициален Air Force One, това би могло да даде на Катар безпрецедентен символичен достъп до американското президентство.
Въпросът не е просто дали самолетът е удобен и сигурен. Въпросът е: допустимо ли е президент на САЩ да приеме луксозен подарък от чуждо правителство без пълна прозрачност и одобрение от Конгреса? И ако отговорът е “да”, то какъв е смисълът на международните антикорупционни стандарти и санкционни режими, прилагани с такава строгост към други държави?
Ако един президент може да приеме самолет с позлатен интериор, а други – да бъдат санкционирани за хотелски нощувки, тогава доверието в глобалната антикорупционна система е сериозно подкопано. И може би е време не само да задаваме въпроси, но и да изискваме отговори.
