Европа предупреждава за нова продоволствена криза, но премълчава половината картина: ударите по корабите вече са двустранна война по море
Черно море отново се превръща в една от най-опасните точки на войната между Русия и Украйна. Този път залогът не е само фронтовата линия, а зърното, корабите, застраховките, пристанищата и цената на хляба далеч извън Европа.
На среща на външните министри на ЕС в Ирландия европейският първи дипломат Кая Калас предупреди, че руските удари по кораби със зърно в Черно море застрашават световните доставки на храни. Според нея Европа подкрепя алтернативните маршрути за украински износ, но морският транспорт няма реален заместител по обем.
Това е вярната част от европейската позиция. Има реален риск за украинския износ. Има блокирани товари. Има поскъпване. Има страх сред корабните компании. Reuters съобщи, че азиатски купувачи вече са закупили поне 500 000 тона пшеница от Австралия и Аржентина, за да заменят забавени доставки от Черноморския регион. Цената на тези алтернативни доставки е между 315 и 330 долара за тон, при около 260-280 долара за черноморски товари.
Но има и друга част, която в Брюксел казват тихо или изобщо не казват.
Преди Русия да засили ударите по украинския зърнен трафик, Украйна започна мащабна кампания срещу руски кораби в Черно и Азовско море, включително срещу т.нар. „руски сенчест флот“. Киев твърди, че от началото на операция „Молочка“ украински дронове са поразили 218 руски плавателни съда, включително 134 в Азовско море и 84 в Черно море. Самият Kyiv Independent уточнява, че не е успял независимо да потвърди това твърдение.
Руската позиция вече е ясна: Москва не приема спиране само на ударите срещу кораби със зърно, ако Киев продължи да атакува руска енергийна инфраструктура, пристанища, рафинерии, тръбопроводи и кораби. Reuters съобщи, че според Зеленски Русия е поискала по-широка сделка: спиране на атаките по украинския зърнен коридор срещу спиране на украинските удари по руски енергийни обекти.
Тук започва големият проблем. Европа говори за глобална продоволствена сигурност, когато са ударени украинските пристанища. Когато са ударени руски кораби, терминали и логистика, това се представя като борба срещу „сенчестия флот“. Политически удобно, но икономически Черно море не работи с лозунги. Корабните компании гледат риска, застрахователите гледат риска, пазарите гледат риска. Накрая плаща купувачът на брашно, хляб и фураж.
Le Monde описва ситуацията около Одеса, Черноморск и Пивденний като фактическа блокада. Пристанищата формално остават отворени, но големите превозвачи постепенно спират да изпращат кораби заради ударите. Според украински данни износът в началото на август е паднал до около 500 000 тона, близо една пета от потенциала.
Алтернативните маршрути през Дунав, Румъния, жп линии и сухопътни граници не решават проблема. Те са по-бавни, по-скъпи и с по-малък капацитет. Един кораб от 100 000 тона се заменя с хиляди камиони, шофьори, документи и гранични процедури. Това не е логистика, това е мъчение с фактури.
Затова кризата вече излиза извън украинско-руския конфликт. Черно море захранва пазари в Близкия изток, Африка и Азия. Когато трафикът спре, цените тръгват нагоре. Когато цените на храните тръгнат нагоре в бедни държави, политическото напрежение расте. Оттам идват и страховете в Европа за нов миграционен натиск. Това все още не е доказан сценарий, а предупреждение. Но предупреждението не е измислено.
Истината е неприятна и за двете страни. Черно море вече не е търговски коридор с военен риск. То се превърна във военна зона с остатъци от търговия. Украйна удря руска икономическа логистика, Русия удря украинска икономическа логистика. После всички говорят за хляба на бедните държави, сякаш корабите сами са се подпалили.
Европа има право да се тревожи за украинското зърно. Но ако иска сериозен разговор, трябва да каже цялото изречение: кризата в Черно море е резултат от разширяваща се война по море, в която вече се атакуват кораби, пристанища, терминали и транспортни вериги от двете страни.
И докато дипломатите спорят кой удар е „отбранителен“ и кой е „варварски“, пазарът вече е решил. Рискът струва пари. А тези пари накрая влизат в цената на хляба.
