Въпрос на германски журналист към Зеленски предизвика скандал и показа докъде стигна езикът на войната
Белград стана сцена на един от най-скандалните моменти около войната в Украйна през последните седмици. По време на съвместна пресконференция на сръбския президент Александър Вучич и украинския държавен глава Володимир Зеленски журналист от германския Frankfurter Allgemeine Zeitung зададе въпрос, който прозвуча повече като военен призив, отколкото като журналистика.
Кореспондентът Михаел Мартенс попита Зеленски как европейците могат конкретно да помогнат на Украйна „да убие повече руснаци“. Веднага след това уточни, че има предвид „руски войници“. Сръбската телевизия N1 съобщи, че въпросът е предизвикал критики в Сърбия и широка реакция в руските медии.
Реакцията на Вучич също не остана незабелязана. Макар въпросът да беше отправен към Зеленски, сръбският президент отговори: „Що се отнася до убиването, надявам се убиването да спре.“ Това беше кратък, но ясен отговор на език, който все по-често превръща човешкия живот в статистика.
След скандала FAZ се разграничи от формулировката. Изданието заяви, че това не е редакционна позиция и че въпросът е бил „неясно формулиран“. Според обяснението на медията той се е отнасял до дебата сред военните експерти как руската армия да бъде поставена под по-силен натиск, за да бъде принудена Москва към преговори.
Това обяснение звучи дипломатично, но не изтрива самата фраза. Когато журналист на голяма германска медия пита как Европа да помогне за „убиването на повече руснаци“, дори уточнението „войници“ не променя напълно усещането. Войната има своя логика. Армиите се бият. Държавите търсят военно преимущество. Но журналистиката би трябвало да пази дистанция от езика на унищожението, а не да го произнася като технически въпрос.
Тук проблемът не е само в една лошо подбрана реплика. Проблемът е в нормализирането на език, в който смъртта вече се обсъжда студено, почти счетоводно. Днес това са „руски войници“. Утре ще бъдат други. Когато човекът изчезне зад категорията „цел“, обществото започва да приема войната като административна задача.
Зеленски отговори с обичайните искания за повече финансова подкрепа, оръжия, санкции срещу Русия и средства за защита от балистични ракети. Това е очаквано за президент на държава във война. Неочакваното беше не неговият отговор, а самият въпрос.
И точно тук Европа трябва да се погледне в огледалото. Ако претендира, че защитава цивилизация, право и човешки ценности, тя не може да говори за убийства като за производствен план. Войната и без това взима достатъчно животи. Няма нужда езикът на журналистите да я прави още по-безчовечна.
