Лятото още не си е тръгнало от Бургас, но септември вече напомня за себе си. Морето остава на няколко крачки, кафетата още са пълни, вечерите още миришат на сол и късно прибиране, но градът постепенно сменя ритъма. След броени дни първият учебен звънец отново ще събере деца, родители и учители пред училищата.
Започва онзи познат септемврийски режим, в който раниците изместват плажните чанти, тетрадките заменят сладоледа, а сутрините отново се мерят по това дали ще стигнеш навреме до училище, работа и първото кафе.
Най-вълнуващ ще бъде денят за първокласниците. За тях училищният двор още не е рутина, а голямо начало. Нов клас, нова учителка, нови приятели и онзи първи букет, който родителите помнят по-дълго от самите деца. Около тях винаги има най-много усмивки, снимки и притеснение. При майките личи повече, бащите само се правят на спокойни.
За родителите началото на учебната година идва и с по-практичната част. Раници, дрехи, обувки, тетрадки, помагала, спортни екипи, несесери, кутии за храна. Септември не пита дали семейният бюджет е готов. Той влиза директно през касата на книжарницата.
С първия звънец се връща и другата бургаска класика: трафикът около училищата. Сутрин улиците край учебните заведения отново ще се пълнят с автомобили, бързащи родители, пресичащи деца и шофьори, които трябва да си припомнят най-важното правило: около училище не се кара на инат.
Точно в тези първи дни вниманието трябва да е двойно. Децата още не са влезли в градския ритъм след ваканцията. Част от тях ще пресичат разсеяно, други ще тичат към приятели, трети ще гледат телефона вместо улицата. Това не е оправдание, а причина възрастните зад волана да мислят повече.
Училищата не са само сгради с чинове. Те са местата, където градът всяка година започва отначало. Там се вижда дали едно общество има търпение, ред и уважение към децата си. Звучи голямо, но започва от дребни неща: да не спреш върху пешеходната пътека, да не натиснеш клаксона пред входа, да не превърнеш тротоара в паркинг.
Бургас отново ще чуе най-хубавия шум на септември: детските гласове пред училищата. След летния сезон градът се прибира към себе си. Туристите намаляват, класните стаи се пълнят, а улиците пак започват да живеят по графика на учебния ден.
Първият звънец наближава. Нека този път го посрещнем не само с цветя и снимки, а и с малко повече внимание. Защото децата тръгват към училище, а ние трябва да им осигурим пътя.
