Тежкото убийство в столичния квартал „Бъкстон“ вече има по-ясна фактология. Жертвата е 18-годишна японка, а задържаният е 24-годишен украински гражданин. Сигналът е подаден в ранните часове на 31 август за агресивен мъж, който нанася щети по паркирани автомобили. При проверка полицаите откриват разбита входна врата, задържат мъжа на първия етаж, а в апартамент с открехната врата намират тялото на младата жена. На задържания е повдигнато обвинение, а прокуратурата го оставя за срок до 72 часа.
Според публикации, мъжът е бил украински гражданин на около 25 години, а жертвата е японка. Съобщава се още, че жената е била убита с нож, като прокуратурата говори за множество удари в областта на шията и гърба.
Покрай самото престъпление обаче излезе и друг, неудобен въпрос: как медиите наричат извършителя, когато националността му не пасва на удобната политическа рамка?
В първите публикации част от медиите съобщиха за „рускоговорящ мъж“. По-късно стана ясно, че става дума за украински гражданин. Някой медии например отбелязват, че първоначално е било известно само, че арестуваният е чужденец и „рускоговорящ“, а след това уточнява, че той е 25-годишен украински гражданин. Друга медия също пише: „По предварителни данни е задържан рускоговорящ мъж на около 25 години. Става дума за украински гражданин.“
Тук проблемът не е в самата дума „рускоговорящ“. Много украинци говорят руски. Това е факт, особено сред хора от определени региони. Проблемът идва, когато езиковата характеристика застане на мястото на гражданството, след като гражданството вече е известно. Тогава читателят не получава по-точна информация, а по-мъглива.
В социалните мрежи вече се коментира остро, че когато украински гражданин е обвинен в тежко престъпление, част от медиите бързат да го нарекат „рускоговорящ“. Така вината се измества от конкретния човек към по-удобна внушителна категория. Няма официално доказателство за „инструкции“ към медиите да пишат по този начин, но самият модел заслужава разговор. Защото журналистиката не трябва да работи с етнически и политически филтри, а с факти.
Фактите към момента са следните: има убита 18-годишна японка, има задържан 24-годишен украински гражданин, има повдигнато обвинение за умишлено убийство, а разследването продължава. Всичко над това трябва да бъде доказано, а не внушено.
И точно тук е тънката линия. Ако извършителят е украинец, пише се украинец. Ако е руснак, пише се руснак. Ако е грузинец, сириец, българин или германец, пише се същото. „Рускоговорящ“ има смисъл само когато самоличността и гражданството още не са ясни. След това думата започва да изглежда не като информация, а като удобна мъгла.
Има и още един въпрос, който Европа упорито избягва. Докато Украйна води тежка война, мобилизира мъже и все по-често се появяват кадри с насилствено отвеждане към фронта, в европейски градове живеят десетки хиляди млади украински мъже в боеспособна възраст. Част от тях са напуснали страната си още в началото на войната, други по-късно. Да, сред тях има хора със законно право на закрила, семейства, студенти, работещи и напълно нормални хора. Това не трябва да се заличава. Но не трябва да се заличава и другата страна: когато човек е достатъчно млад и здрав да буйства по улиците на европейски столици, обществото има право да пита защо не е там, където собствената му държава твърди, че всяка ръка е нужна.
Този въпрос става още по-остър, когато в медиите поредният случай започва с формулата „рускоговорящ мъж“, а по-късно се оказва украински гражданин. Ако извършителят е украинец, трябва да се напише украинец. Ако е руснак, руснак. Ако е българин, българин. Журналистиката не е пералня за неудобни факти. Тя няма работа да омекотява гражданството на едни и да натоварва други с внушения.
Разбира се, един престъпник не представлява цял народ. Това важи за украинци, руснаци, българи и всички останали. Но когато формулировката се повтаря, когато „рускоговорящ“ се превръща в чадър за случаи с украински граждани, проблемът вече не е в езика, а в редакционната честност. Обществото има право да знае фактите без политически грим.
