С всеки изминал ден около жестокото убийство на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив излизат нови подробности. И вместо въпросите да намаляват, стават все повече.
Първоначално случаят изглеждаше като чудовищна проява на групова агресия, загуба на всякакви морални граници и превръщане на човешкото страдание в забавление за социалните мрежи.
Днес картината изглежда по-дълбока.
Вече трябва да се пита не само кой е нанесъл ударите, довели до смъртта на Георги, а каква е била тази група, как се е формирала, действала ли е преди, имала ли е други жертви, каква идеология е изповядвала и защо никоя институция не я е забелязала навреме.
По информацията, представена до момента, Георги Кузев е бил подложен на продължителен и изключително жесток побой.
Над него са се гаврили по различни начини. Плюли са го. Об insultвали са го. Рисували са свастики върху тялото му. Гасили са цигари в плътта му. Душили са го с найлонова чантичка. Ритали са го многократно в главата, гърдите, корема и слабините.
Георги е молил да спрат.
Не са спрели.
В резултат на побоя той е получил тежки травми, включително увреждания на белия дроб, бъбреците и черния дроб и тежка черепно-мозъчна травма. По данните, които се появиха впоследствие, издевателството е продължило повече от час.
Точно продължителността е един от важните детайли.
Не говорим за един удар, нанесен в момент на афект. Не говорим за сбиване, приключило за минута.
Говорим за поредица от различни действия. Побой. Душене. Горене с цигари. Унижение. Рисуване върху тялото. Заснемане.
Повече от час означава и повече от час, през който всеки присъстващ е имал възможност да осъзнае какво става.
Повече от час, през който някой е могъл да каже „Стига“.
Повече от час, през който някой е могъл да набере 112.
Вместо това други тийнейджъри са снимали случващото се с телефоните си. Има информация и за разпространяване или излъчване на кадрите онлайн.
И точно тук възниква един от най-важните въпроси:
А ДРУГИТЕ КЪДЕ СА?
Защо обществото говори основно за петимата, след като около тях са присъствали и други?
Какъв е статутът на хората, които са снимали?
Иззети ли са телефоните им?
Разпитани ли са?
Какво съдържат устройствата им?
Знаели ли са предварително за срещата?
Знаели ли са какво се подготвя?
Насърчавали ли са нападателите?
Помагали ли са?
Пазели ли са?
Разпространявали ли са кадрите?
Снимането на престъпление само по себе си не прави автоматично снимащия съучастник в убийството. Българското наказателно право изисква конкретно поведение и умисъл, за да говорим за съучастие.
Затова прокуратурата трябва да установи ролята на всеки един от присъствалите.
Ако някой предварително е знаел какво предстои, участвал е в организирането, подпомагал е нападателите или умишлено е улеснявал действията им, това вече поставя различни наказателноправни въпроси.
След побоя от Георги са взети и парите, които е носел. Според разпространената информация става дума за около 30 евро.
После с тези пари са купени дюнери.
Този детайл е потресаващ не заради сумата.
Той показва отношението към случилото се.
След повече от час издевателства над човек компанията продължава вечерта си, сякаш нищо не се е случило.
И ТУК ИДВА ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ЗАДАДЕН ОЩЕ В ПЪРВИЯ ДЕН: ТОВА ПЪРВОТО ЛИ Е?
Никой няма право без доказателства да твърди, че тези младежи са пребивали хора и преди.
Но полицията няма право и да не провери.
Подобно поведение има ли предистория?
Имало ли е други „акции“?
Имало ли е други примамвани хора?
Имало ли е пребити и унижавани жертви, които са останали живи и никога не са подали сигнал?
Имало ли е тормоз над съученици?
Имало ли е насилие над животни?
Има ли други подобни записи в телефоните?
Има ли снимки на други жертви?
Какво има в затворените чатове на компанията?
Какво са си писали седмици и месеци преди убийството?
Кой е предложил срещата с Георги?
Кой е избрал мястото?
Кой е знаел какво предстои?
Кой е разпределял ролите?
Имало ли е изобщо разпределение на роли?
И ако са извършвани подобни „ловове“ преди, колко са били?
Това са въпроси, на които телефоните и социалните профили на участниците могат да дадат отговор.
Защото насилие с подобна продължителност и с толкова различни форми на унижение неизбежно поставя въпроса дали виждаме първото подобно деяние или първото, завършило със смърт.
НЕЩАТА СЕ ОКАЗВАТ ПО-ДЪЛБОКИ, ОТКОЛКОТО ИЗГЛЕЖДАХА ПЪРВОНАЧАЛНО
Появилите се снимки поставят още един въпрос, който вече не бива да бъде пренебрегван.
На разпространявани кадри се вижда група млади хора около унижаван човек. Вижда се знаме с нацистка символика. Върху кадри, свързвани с подобни „ловове“, присъстват послания срещу предполагаеми педофили. На други изображения младежи демонстрират характерни знаци с ръце.
Според публикация на „Бесарабски фронт 2.0“ един от демонстрираните знаци се свързва с украинска неонацистка групировка.
Това твърдение не е независимо потвърдено и към момента не може да бъде представено като доказан факт.
Но вече имаме достатъчно причини службите да проверят тази версия.
Имаме свастики, за които се твърди, че са рисувани върху тялото на пребивания Георги.
Имаме снимки с демонстративна нацистка символика.
Имаме характерни знаци.
Имаме твърдения за организирани „ловове“.
Имаме групово насилие.
Имаме заснемане и разпространяване.
И накрая имаме мъртъв човек.
Това вече не изглежда единствено като разпад на обществените и семейните ценности.
Възниква основателният въпрос дали не става дума за цяло течение, което достига до непълнолетни през социални мрежи и затворени онлайн общности и съчетава крайна идеология с идеята за самоназначени наказателни отряди.
ИМАМЕ ЛИ НЕОНАЦИСТКА МРЕЖА И КОЙ Я ПРОВЕРЯВА?
Самите снимки не доказват принадлежността на конкретен човек към организация. Не доказват и съществуването на организирана структура.
Това трябва да установят службите.
Именно затова България има ДАНС, МВР и структури за противодействие на радикализацията и екстремизма.
Има ли в България младежки групи, които възприемат символика и идеология на чужди крайнодесни и неонацистки движения?
Свързани ли са групите в различните градове?
Имат ли общи канали?
Имат ли затворени групи в Telegram, Discord или други платформи?
Обменят ли снимки и видеозаписи от нападения?
Има ли по-възрастни хора зад тях?
Някой насочва ли ги?
Някой вербува ли непълнолетни?
Имат ли контакти с организации извън България?
Организират ли предварително „акциите“ си?
Това вече не е работа само на криминалистите, които разследват конкретното убийство.
Тук трябва да се задействат и службите.
Защото ако група непълнолетни демонстрира нацистка символика, набелязва хора, примамва ги на срещи, унижава ги, пребива ги и снима действията си, държавата трябва да установи дали виждаме изолирана компания или част от по-голяма среда.
И ако такава среда съществува, възниква неудобният въпрос:
ДОСЕГА КЪДЕ БЯХА СЛУЖБИТЕ?
Знаели ли са за подобни групи?
Наблюдавани ли са?
Имало ли е сигнали?
Имало ли е други нападения?
Проверявани ли са преди?
Ако службите не са знаели, защо?
Ако са знаели, какво са предприели?
Имаме нещо като служби. Време е да видим и работата им.
Защото задачата на държавата не започва едва когато съдебният лекар установи причината за смъртта.
РОДИТЕЛИТЕ СЪЩО НЕ МОГАТ ДА ОСТАНАТ ИЗВЪН ТОЗИ РАЗГОВОР
Когато извършителите са непълнолетни, първият въпрос е как едно дете стига дотук.
Основната отговорност за възпитанието остава на семейството.
Как родител не разбира с кого общува детето му?
Какво гледа?
Какво публикува?
В какви групи участва?
Каква символика демонстрира?
Къде ходи?
С кого прекарва времето си?
Проявявало ли е агресия и преди?
Не става дума родителите автоматично да носят наказателна отговорност за престъплението на детето си. Става дума да бъде проверено дали е имало ясни сигнали за опасно поведение и дали някой ги е пренебрегнал.
След семейството идва училището.
Според българското законодателство образованието включва обучение, възпитание и социализация. Училището има задължения за изграждането на безопасна среда, превенцията на насилието и личностното развитие на учениците.
Затова трябва да бъдат зададени конкретни въпроси.
Имало ли е прояви на агресия от тези ученици?
Имало ли е тормоз над други деца?
Имало ли е наказания?
Имало ли е оплаквания?
Имало ли е родители, които са търсили помощ?
Имало ли е учители, които са предупреждавали?
Работили ли са училищни психолози с някой от тях?
Сезирана ли е Детска педагогическа стая?
И ако е имало сигнали, какво е направено?
Има случаи, в които родители търсят помощ от училището и не я получават. Затова тук не трябва предварително да се посочват виновни. Трябва да се извадят фактите.
Законът трябва да се прилага преди трагедията, не само след нея.
И ОТНОВО: КЪДЕ СА ОСТАНАЛИТЕ?
Петима са обвинени.
Но ако около убийството са били още хора, разследването не трябва да приключва с числото пет.
Трябва да бъде установен всеки присъствал.
Кой е снимал.
Кой е излъчвал.
Кой е публикувал.
Кой е насърчавал.
Кой е знаел предварително.
Кой е участвал в организирането.
Кой е помогнал след това.
Кой е взел парите.
Кой е бил на дюнерите след това.
И най-вече кой е можел да потърси помощ, но е избрал да гледа.
Правната отговорност за всеки от тях се определя индивидуално. Това е работа на прокуратурата и съда.
Но проверката трябва да обхване всички.
Случаят с полицайката Симона Радева след катастрофата, причинена от Георги Семерджиев, показа защо действията на хората около извършителя също имат значение. Случаите са различни, но принципът е един: разследването не трябва да спира до човека, нанесъл фаталния удар, ако други са подпомагали престъплението или действията след него.
При убийството на Георги Кузев трябва да се стигне до края.
До всички участници.
До всички телефони.
До всички чатове.
До всички записи.
До всички предишни „акции“, ако такива съществуват.
До идеологията и организациите зад символите, ако такива връзки съществуват.
И до всички институции, които са имали информация и не са реагирали, ако се установи подобно бездействие.
Защото след всичко, което излиза около този случай, вече не е достатъчно да попитаме кой е убил Георги Кузев.
Трябва да попитаме как се създава група от деца, способна повече от час да измъчва човек, докато други снимат.
Трябва да попитаме кой ги е научил, че имат право сами да определят виновните и да ги наказват.
Трябва да попитаме откъде идват символиката, идеологията и моделът на поведение.
Трябва да попитаме дали подобни групи съществуват и в други български градове.
И трябва да попитаме най-неприятното:
Георги Кузев първата им жертва ли е?
Или е първата, която не е оцеляла?
