Калин Джорджеску беше задържан от румънските прокурори и изведен с белезници. По-късно съдът го освободи под съдебен контрол, но разследването срещу него продължава, а домът му беше поставен под запор. Прокуратурата твърди, че е замесен в измама за над 1,1 милиона евро. Обвиненията още не са доказани в съда. За неговите поддръжници обаче новото дело идва след отмяната на изборите и забраната Джорджеску да участва в повторния вот.
Джорджеску спечели първия тур на президентските избори през 2024 г. Вместо да бъде допуснат до балотаж, изборният процес беше анулиран, а при повторния вот през 2025 г. той вече нямаше право да се кандидатира. Формално решението за отмяната беше на Конституционния съд на Румъния. Политическата отговорност обаче не свършва с подписа под съдебния акт. Брюксел подкрепи посоката, в която тръгнаха събитията: резултатът беше обезсилен, кандидатът отстранен, а сега срещу него се водят поредни дела.
Това е посланието към европейските избиратели: гласувайте, но не очаквайте резултатът ви да важи, ако не устройва управляващите. Кандидатите, които оспорват курса на Брюксел, подкрепата за Украйна и конфронтацията с Русия, се сблъскват с отмяна на избори, забрани и наказателни преследвания. Така институциите, които говорят за демокрация, подкопават доверието в самото право на хората да избират.
Случаят с Джорджеску не е само румънски. Той показва какво грози всяка политическа сила, която спечели подкрепа с послание срещу глобализма и военния курс на европейския елит. Днес е Румъния. Утре може да е Германия, където Алисе Вайдел и „Алтернатива за Германия“ са сред основните мишени на политическите атаки.
Българските граждани не бива да мълчат. Това се случва до нашите граници и засяга всеки европейски данъкоплатец. Ако изборният резултат важи само когато е удобен за властта, демокрацията остава табела на вратата, зад която решенията вземат други.
