Един въпрос все по често започва да се задава от политици и журналисти, от блогъри и квартални зевзеци, и той звучи така "Къде е Бойко?".
От близо две седмици, бившият министър-председател няма публични изяви. След като се натъкна на народното недоволство в Ловеч, където не малка група от младежи пред местната гимназия за чужди езици го посрещна с викове "У-у-у" и подсвиркания, както и с плакати в стилистиката на "Защо бягаш?" Борисов просто изчезна от политическата сцена. Отсъствието му направи впечатление и на представянето на предизборния щаб и платформа на ГЕРБ през седмицата, където се бяха строили почти всички бивши министри от кабинета му, начело с все така непрестанно говорещия Цветанов. Липсваше обаче лидерът и вождът, човекът, който направи саможертвата, наричана оставка, липсваха неговите шегички по адрес на "хилавия" Станишев, мъжката му прегръдка и потупване по рамото. Гербаджиите изглеждаха някак си осиротяло, но и все пак малко по интелигентно без него.
Борисов дни, месеци и години наред не слизаше от телевизорите и се усмихваше от първите страници на вестниците. С костюм и по тениска, та дори по болничен халат. В повечето случаи с ножица в ръка и отрязана лентичка в джоба на сакото. Сега го няма, както ги няма и реформите, които трябваше да направи- в здравеопазването, в пенсионната система, в какво ли не още. Въпросът е можем ли без него или пак ще си го извикаме на 12 май, защото ни е мъчно за "бащицата", за човекът от народа-"бай Тошо", за строгият, но справедлив господар, на когото сме подарили свободата си. Май е по добре да го оставим да поритва на спокойствие неделното си мачле и да не се мъчи от понеденик да управлява държавата, че това е сложно нещо. 
Един въпрос все по често започва да се задава от политици и журналисти, от блогъри и квартални зевзеци, и той звучи така "Къде е Бойко?".
От близо две седмици, бившият министър-председател няма публични изяви. След като се натъкна на народното недоволство в Ловеч, където не малка група от младежи пред местната гимназия за чужди езици го посрещна с викове "У-у-у" и подсвиркания, както и с плакати в стилистиката на "Защо бягаш?" Борисов просто изчезна от политическата сцена. Отсъствието му направи впечатление и на представянето на предизборния щаб и платформа на ГЕРБ през седмицата, където се бяха строили почти всички бивши министри от кабинета му, начело с все така непрестанно говорещия Цветанов. Липсваше обаче лидерът и вождът, човекът, който направи саможертвата, наричана оставка, липсваха неговите шегички по адрес на "хилавия" Станишев, мъжката му прегръдка и потупване по рамото. Гербаджиите изглеждаха някак си осиротяло, но и все пак малко по интелигентно без него.
Борисов дни, месеци и години наред не слизаше от телевизорите и се усмихваше от първите страници на вестниците. С костюм и по тениска, та дори по болничен халат. В повечето случаи с ножица в ръка и отрязана лентичка в джоба на сакото. Сега го няма, както ги няма и реформите, които трябваше да направи- в здравеопазването, в пенсионната система, в какво ли не още. Въпросът е можем ли без него или пак ще си го извикаме на 12 май, защото ни е мъчно за "бащицата", за човекът от народа-"бай Тошо", за строгият, но справедлив господар, на когото сме подарили свободата си. Май е по добре да го оставим да поритва на спокойствие неделното си мачле и да не се мъчи от понеденик да управлява държавата, че това е сложно нещо. 
