Евгений Мосинов: Стана ли кмет, бургазлии трябва да бъдат питани – колкото повече, толкова по-добре

Евгений Мосинов: Стана ли кмет, бургазлии трябва да бъдат питани – колкото повече, толкова по-добре - E-Burgas.com
1441742480402707504_823404601_554158588 Евгений Мосинов беше гост в радио "Микс". Ето какво каза той в сутрешния блок за предстоящата предизборна кампания, за останалите кандидати за кметове, за плюсовете и минусите на управлението в Бургас. Както знаете Мосинов е кандидат за кмет, в листата е за съветници на БСП. Той е общински лидер на столетницата от три години.    -Г- н Мосинов, каква е вашата мотивация и защо решихте да се включите в тази надпревара като кандидат кмет? 11 човека се включиха, разпознаваеми ли са останалите, освен вас и Димитър Николов? -  Защо се включих аз? Занимавам се с политика от 15 години. Така се случи, че пътят ми в политиката ме доведе до лидерството на местната организация на социалистите, а като техен председател аз знам своите задължения. Те са да бъда готов да имам кандидатура за кмет на общината. Аз съм вече един мандат общински съветник и смея да твърдя, че съм от тези, които са оставили впечатление у бургазлии. Винаги съм имал позиция, дори по отношение на Синята зоната, когато я въвеждаха и я приемаха безрезервно на принципа „София има Синя зона“. После критиците и станаха много, аз още в началото отбелязах недостатъци. Особено т. нар. платено паркиране по местоживеене, където плащаш една сериозна сума на общината, а не получаваш гарантираната услуга, че като се прибереш вечерта ще си намериш място за паркиране. Аз съм се занимавал дълги години с местното самоуправление, бил съм консултант на редици общини из Бургаска област и на кметовете на общините. Харесвам и обичам града си, колкото и тривиално да звучи. Не харесвам част от нещата, които прави сегашния кметски екип  и начина, по който ги прави. Отчитам амбицията на кметството и лично на кмета Николов, желанието му да бъде полезен за града, но считам, че не във всичките си действия е ефективен, особено в края на втория си мандат. Питате ме за колегите, които се кандидатират, това е интересна тема. Аз няколко пъти споменавам пред ваши колеги, че бургаската политика е малко сбъркано нещо. Доколкото в Бургас често се сключват дребни сделки за текущи нужди в политикат – нещо, което аз не харесвам и съм принципно противник на подобен подход. Листите на някои от партиите показват такива дребни сделки – примерно доста странно патриотът Дракалиев се появи в листата на ГЕРБ, търсейки местенце. Част от партиите играят на тези избори на принципа, като на модното дефиле, да ни видят, да разходим един костюм... Не мога да разбера позицията на колегите от „Движение 21“, които ту имат лява история, претендират, че не са левица, че са център, а се държат, да ме прощават – като деца. Защото техния кандидат го регистрираха във вторник, а той в сряда сутринта се отказа от кметската надпревара. Какъв е смисълът? Оказа се, че десницата има един кандидат и той се нарича Димитър Николов. Дори Реформаторите набързо смачкаха фасона на Живко Табаков  от Движение България на гражданите, който видимо имаше амбицията да се кандидатира и подкрепиха Николов дори без никаква декларация или някакво споразумение. Просто заявиха, че Николов е приел техните принципни позиции. Всъщност той тръгва от техните партии в Реформаторскя блок в своята политическа биография. Което показва, че всъщност Реформаторите играят патерица на сегашната администрация, защото Бургас го управялват не партиите, а администрацията. И защото тези четири години бургаският политически живот беше подчинен на едноличните решения на Димитър Николов и на безрезервната подкрепа на всички негови решения от мнозинството от 28 човека в Бургаския общински съвет. Всъщност това мнозинство, което подкрепяше всяка негова докладна, ще му изиграе лоша шега. Вижте – една администрация, колкото и добрини да върши, след осмата си година започва да се амортизира. Особено, когато има чувството, че нейния шеф е несменяем. Тя започва да се старае не заради гражданите, на които предостява публични услуги, а заради шефа си. -Да разбирам ли, че ви се струва, че играта е предрешена и в този смисъл тези останали 9 играчи по-скоро ще играят пешки върху полето на т. нар. предизборна битка, а истинският сблъсък ще бъде между „лявото“ и „дясното“? -Добре е да го кажем  „лявото“ и „дясното“  в кавички, защото в местното самоуправление те добиват малко по-различни измерения. Николов винаги е заявявал, че иска да пренапрегне бюджета с повече приходи, за да има и повече разходи. Бургас е един от градовете с високи данъци в национален мащаб. Примерно много по-изгодно е да регистрирате автомобила си в Сливен или Ямбол, защото там данъкът върху МПС е много по-нисък. Ние имаме все още едни от най-високите нива на такса битови отпадъци. А моята философия като представител на лявото е по-малко данъчни тежести върху гражданите, създаване на по-облекчени условия върху дребния  и средния бизнесн, което считаме ще бъде тласък върху бургаската икономика. Докато Николов като представител на десницата винаги е търсил по-едрия бизнес. В крайна сметка той чрез европроектите работи не толкова за бургаските фирми, колкото за големи чуждестранни изпълнители. Бургаските фирми в момента едва закрепват положението, защото  на много от обектите на Николов, като Банево и Ветрен, където се появиха фирми от другия  край на страната, те работят на принципа „хайде, ще ви платим по-късно, сега работете“. Ето това е проблемът.  Бургаският бизнес в момента е на колене, защото е подизпълнител на „Щрабаг“, на „Балканстрой“ и на „Главбулгарстрой“... Работи, за да съществува, няма право на избор. Обществените поръчки са възлагани по начин, по който големите компании печелят. Това е дясната политика, която аз не възприемам, защото есента идва, а тя е малко тъжен сезон. Снощи разбрах, че още един инвеститор се изтегля от Бургас – веригата „Пикадили“ завтаря магазина си. Защо? Липса на достатъчно потребление. Когато в град Бургас, който претендира за едно добро икономическо състояние се оттеглят инвеститори не е никак риятно. Една от най-големите продажби в историята на българското частно съдебно изпълнение - бившият открит мол „Странд“. Което е синоним на икономическото ни състояние в момента. Град, в който икономката се свежда само до търговията, услугите и донякъде строителството. Деиндунстрализиран град, град – спалня. Ние вече работим - къде? В Созопол, в Несебър, в Слънчев бряг... Така лие? Така е. -=Какво ще загубите ако спечелите? Веднага ви отговарям - малкото си свободно време. Вероятно ще загубя удоволствието да работя професията си, защото аз обичам работата си като процесуален адвокат. Но ще спечеля ангажимента, който искам да поема. Всъщност кметството и кметуването е едно истинско предизвикателство. Защото отговорността за една община като Бургас, за ежедневните грижи към 220 хил. население е сериозно предизвикателство, убеден съм. И човек, когато тръгне в такава надпревара трябва да е наясно със себе си, със своите възможности и с това, което иска да постигне.  Кметът работи 24 часа в денонощието. Признавам, Николов демонстрираше сериозно ниво на работоспособност, на което аз мога да отговоря със същото ниво. И това е задължително за всеки кмет. Всеки, заставайки на такова място обикновено си поставя и амбициозни задачи. Аз вече казах, че съм амбициозен. Но вижте – това е по-личната страна на проблема.  На мен ми се струва, че градът трябва да стане една общност и да се обедини. Ние изживяхме първия програмен период. Николов упрялваше в детските години на усвояването на еврофондовете, когато местната администрация работеше на принципа на Мечо Пух – „Колкото повече – толкова повече“. Да участваме по всички проекти, колкото може по-мащабни, с повече нули зад цифрите в евро, да усвояваме, да усвояваме.. Да строим живота нов! Сега вече сме във втория програмен период. Трябва да си зададем въпроса за целите, ползите и ефективността. Има европроекти, които са добри и имат своя позитивен ефект – примерно проекта с остров „Света Анастасия“. Да, бургазлии посетиха острова, който са виждали само от брега. Макар, че и там има един въпрос с ефективността с оглед на малкото време, в което може да се посещава острова, но това е друга тема. Ние в момента проверяваме ефективността на проектите на Николов. Изминаха 5 години от първите му начинания и знаете ли какво констатирам аз ,че някои от първите неща са доста добре направени,за разлика от тези, които се правят сега и демонстрират дефекти много бързо. Тоест – занижен е контролът, занижето е качеството, лоши са проектите. Стана въпрос  за Банево и Ветрен. За там истината е много тривиална. Взет е един стар проект, в който двата квартала са в по-малки очертания, не са съобразени нови улици. Използват се скъпи керамични тръби внос от Германия със старо ценообразуване от преди няколко години и така два елитни квартала с около 8000 хиляди души попаднаха в този капан. Кварталите стоят разкопани, а хората не могат да стигнат до къщите си. Там лятото имаше бунт  на населението. Бунт, който не е политически, а е бунт на ежедневнието. Защото да не можеш да си стигнеш до дома, особено през лятото не е никак приятно. Ето в тези моменти кметството започва да изтърва точното чувство, което може би имаше в началото в своите инициативи. Днес в 18:00 часа организираме протест , анонсиран предварително в една група във Фейсбук , за спасяването на една пешеходна пътека пред ТОХ-а.  В интернет стана интересна дискусия " За" и "Против". Аз поставих на общественото внимание и една друга дискусия за закриването на спирката на ул. „Христо Ботев“ 70. Това е първата автобусна спирка след Централната . Всичко важно в Бургас трябва да бъде дискутирано. Бургазлии станаха зрели хора със собствено мнение. Това е най-хубавото, което виждам в живота на града ни. А какво се получи на практика -  събраха Общинския съвет преди две години с една докладна на кмета, в която се казва, че консултантите по Интегриран градски транспорт решиха мястото и да бъде до университета на бул. „Сан Стефано“ между две светофарни кръстовища. Тогава целият общински съвет не се съгласи, дори колеги от ГЕРБ гласуваха против и докладната не се прие. Защото консултантите от Лондон гледали картата на Бургас и решили там да бъде спирката. Но това не е традиционната Централна автобусна спирка за бургазлии. Те знаят гарата, операта и спирката в началото на комплекс „Лазур“... Наложи се втори път да ни свикват и да има молба „Ще провалим проекта, ако не гласувате, нямаме друг шанс.“ Тези неща могат да бъдат дискутирани с гражданите на Бургас. Ето, аз приветствам една инициатива на кметството за идеята да се строи втора подземна улица, там където бул „Богориди“ влиза в Морската градина. Хората обаче трябва да бъдат питани, защото там се засяга и сериозна жилищна част. На това трябва да се научи – да питаме хората.Преди три години  кметството искаше да въведе такса Синя зона около Морската градина 2 лв.,  защото много им беше харесал този източник на свежи пари.  Тогава по моя инициатива Общинския съвет сложи една анкета в сайта си, където 80% казаха „Не“, което показва, че много често властта започва да се разминава с общественото мнение и с масовата нагласа на бургазлии. И това е една от моите идеи. Бургазлии да бъдат питани – колкото повече, толкова по-добре. "    
Коментари

Още от последните новини