Загърбили дом и дечица и тръгнали смело напред! Нарамили вехта торбица, отиват сами на гурбет…
Оставили всичко най мило, със поглед измъчен и плах! Сърцето кървящо се свило! Мечтите разбити на прах..
Там надалеч да слугуват, за шепичка жълти пари! Там надалеч да робуват, за нови ,,прекрасни” мечти.. Тъгата в очите им виждам..
ълзите им капят в нощта.. Българио, без да обиждам към теб се обръщам сега: -Защо, ми кажи, ти допусна, да скитат със сълзи в очи?
Жените ни наши що пусна да бродят в Европа сами? Да чистят, да мият чинии! Да гледат старчоците зли! Т
ук бяха цветя във саксии, а там вече са просто слуги! Защо го допусна Българио? Какво стана с теб ми кажи?
Толкова много ли пречеха, тези наши прекрасни жени? Тези майки, и нежни съпруги. Тези борбени, смели моми.
Че, в Европата ти ги прокуди за да търсят късмет и пари? Те загърбили дом и дечица! Гледат смело към чуждия ,,Рай”
Вехта снимка и мила душица, им напомнят за родния край…
Автор Добромир Радев
Загърбили дом и дечица и тръгнали смело напред! Нарамили вехта торбица, отиват сами на гурбет…
Оставили всичко най мило, със поглед измъчен и плах! Сърцето кървящо се свило! Мечтите разбити на прах..
Там надалеч да слугуват, за шепичка жълти пари! Там надалеч да робуват, за нови ,,прекрасни” мечти.. Тъгата в очите им виждам..
ълзите им капят в нощта.. Българио, без да обиждам към теб се обръщам сега: -Защо, ми кажи, ти допусна, да скитат със сълзи в очи?
Жените ни наши що пусна да бродят в Европа сами? Да чистят, да мият чинии! Да гледат старчоците зли! Т
ук бяха цветя във саксии, а там вече са просто слуги! Защо го допусна Българио? Какво стана с теб ми кажи?
Толкова много ли пречеха, тези наши прекрасни жени? Тези майки, и нежни съпруги. Тези борбени, смели моми.
Че, в Европата ти ги прокуди за да търсят късмет и пари? Те загърбили дом и дечица! Гледат смело към чуждия ,,Рай”
Вехта снимка и мила душица, им напомнят за родния край…
Автор Добромир Радев
