Два месеца. Толкова време беше необходимо на Община Бургас, за да съобщи нещо, което е можело да бъде казано още в деня на подаване на документите.
След подадено заявление за издаване на Образец 3 гражданин чака с очакването, че преписката се разглежда. Оставя телефон за връзка, както се изисква. Разчита, че ако има проблем или е необходимо допълнително действие, администрацията ще го уведоми.
Нищо подобно.
След два месеца чакане, при посещение на гишето, отговорът е кратък: „Качете се на четвъртия етаж да говорите с госпожа Офилова.“
Възниква логичният въпрос. Защо това не беше казано още при подаването на документите? Ако разговорът с конкретен служител е задължителен, защо гражданинът трябва да губи два месеца, преди някой да му съобщи този факт?
Още по-абсурдно е обяснението, получено на място: „Не очаквайте някой да ви се обади.“
Тогава защо администрацията изисква телефон за контакт? Защо гражданите попълват данни за връзка, ако никой няма намерение да ги ползва? Какъв е смисълът от електронни регистри, входящи номера и срокове, ако в края на процеса човек сам трябва да обикаля по етажите и да търси кой служител да благоволи да разговаря с него?
Администрацията съществува, за да обслужва гражданите, а не гражданите да обслужват администрацията.
Подобно отношение показва липса на организация, липса на контрол и липса на уважение към времето на хората. Всеки изгубен ден означава забавени проекти, пропуснати срокове, допълнителни разходи и часове, прекарани по гишета и коридори.
Община Бургас има законови срокове за административно обслужване. Когато те не се спазват или когато след изтичането им единственият резултат е указание да се търси определен служител, възниква въпросът дали администрацията работи ефективно или гражданите са принудени да участват в безкрайна бюрократична процедура.
Време е ръководството на общината да даде ясен отговор. Защо подобни случаи се допускат? Кой носи отговорност за забавянето? Защо никой не уведомява гражданите навреме? И какви мерки ще бъдат предприети, за да не се повтаря подобна практика?
Уважението към гражданите не се измерва с обещания, а с работеща администрация. Когато човек чака два месеца, за да чуе единствено „качете се на четвъртия етаж“, това не е административно обслужване. Това е пример как бюрокрацията превръща една елементарна процедура в изпитание за всеки, който има работа с общината.
