Заглавията гръмят: „Русия извърши терористичен акт, като удари цивилен кораб, превозващ зърно, а не военна цел.“ Ако това е критерият, той трябва да важи еднакво за всички.
От месеци украинските власти и редица медии съобщават за атаки срещу руски търговски кораби, танкери и плавателни съдове, свързани с износа на петрол и газ. Тези действия често се представят като успешни операции срещу руската икономика и логистика. В подобни публикации рядко се срещат определения като „тероризъм“. Напротив. Те се описват като смели удари и повод за поздравления.
Когато ролите се разменят, речникът също се променя. Едната страна е обвинявана в тероризъм, а другата получава похвали за същия тип действия. Ако нападението срещу граждански търговски кораб е недопустимо, това правило трябва да важи независимо под чий флаг плава корабът и кой натиска спусъка.
Проблемът не е в осъждането на атака срещу цивилно корабоплаване. Проблемът е в двойния стандарт. Международното право и моралът губят смисъл, когато се прилагат според политическите симпатии. Един и същ акт не може в единия случай да бъде наричан героизъм, а в другия тероризъм.
Ако светът иска да бъде последователен, трябва да съди действията, а не знамената. Иначе думите се превръщат в пропаганден инструмент, а не в описание на реалността.
