Доц. д-р Димитър Петков е съдов хирург, началник на отделение „Съдова хирургия” в МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора. Преподавател е в Медицинския факултет на Тракийския университет в града. Той е сред най – изявените специалисти в областта на диагностиката и лечението на съдови заболявания. Доцентът ще консултира пациенти в Бургас на 23 януари, сряда, в МЦ „Лайф Хоспитал”. Предварително записване на тел.056/ 87 50 50
Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е изключително разпространено и опасно заболяване. Всяка година в Европейския съюз се регистрират 648 000 случая на ДВТ, като при 67% от тях се развива белодробна емболия (БЕ). По данни от проведени аутопсии при 500 000 починали пациенти се установява наличие на дълбока венозна тромбоза, т.е. заболяването не е открито приживе.
Белодробната емболия е най-тежкото усложнение на дълбоката венозна тромбоза. Тя е причина за над 25 000 смъртни случая в Европа всяка година, като 90 на сто от тях се дължат на предхождаща ДВТ.
В България липсва точна информация относно данните за развитие на ДВТ и БЕ, но по аналогия на данните от Европейския Съюз всяка година би трябвало се регистрират около16 000 случая на дълбока венозна тромбоза, последвани от над 5500 смъртоносни белодробни емболии. Тези факти превръщат дълбоката венозна тромбоза в едно от водещите заболявания, предизвикващи преждевременна смърт в нашата страна.
Дълбока венозна тромбоза може да се развие след обездвижване, травми и счупвания на крайниците, обезводняване, след големи оперативни интервенции, продължителни пътувания със самолет и автобус, злокачествени заболявания. Болестта започва с образуване на тромби най-често във вените на подбедрицата, като постепенно се засягат и други дълбоки вени, дори и тези в таза. В началото тромбите не са фиксирани към венозната стена и опасността от откъсването и попадането им в белия дроб с последващо развитие на белодробна тромбоемболия е много голяма.
Първият и най-честият симптом е появата и прогресирането на оток в засегнатия крайник. Постепенно се появяват дискомфорт,напрежение, болка, синкаво оцветяване на кожата. Подкожните вени могат да са разширени.
И най-малкото съмнение за развитие на дълбока венозна тромбоза задължително изисква консултация със съдов хирург! При необходимост се извършва доплерсонография на вените в засегнатия участък. След поставяне на диагнозата болните трябва да се лекуват в специализирано съдово-хирургично звено.
Лечението се провежда с ниско молекулярни хепаринови препарати, прилагани инжекционно. Обездвижването на легло в първите часове е изключително важно предвид опасността от откъсване на формираните във вената тромби и попадането им в белия дроб. С напредването на лечебния процес част от тези тромби „се разтварят” (реканализират), а друга част от тях постепенно се фиксират за венозната стена и така риска от развитие на БТЕ постепенно намалява.
Едновременно с това се прилагат и венотонични препарати (най-често Детралекс 2х1 т. дневно). Елевацията на крайника и налагането на външна еластокомпресия са задължителна част от лечебният процес. В последствие се прилагат и антикоагуланти (лекарства, предизвикващи промени в съсирването на кръвта) под формата на таблетки за различен период от време, като контролът върху степента на „разреждане” на кръвта трябва да се извършва от съдов хирург.
Неадекватното лечение и неразпознаването на болестта могат да доведат до развитие на белодробна емболия, която да е с фатален изход или до посттромбофлебитен синдром (ПТФС), при който кожата на подбедриците потъмнява и постепенно се отварят изключително болезнени рани, които не зарастват и водят до тежка инвалидизация на пациентите.
В заключение трябва да подчертаем, че въпреки коварността на дълбоката венозна тромбоза, тя се лекува изключително успешно, стига да бъде диагностицирана навреме и лечението да е проведено адекватно и компетентно. 
Доц. д-р Димитър Петков е съдов хирург, началник на отделение „Съдова хирургия” в МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора. Преподавател е в Медицинския факултет на Тракийския университет в града. Той е сред най – изявените специалисти в областта на диагностиката и лечението на съдови заболявания. Доцентът ще консултира пациенти в Бургас на 23 януари, сряда, в МЦ „Лайф Хоспитал”. Предварително записване на тел.056/ 87 50 50
Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е изключително разпространено и опасно заболяване. Всяка година в Европейския съюз се регистрират 648 000 случая на ДВТ, като при 67% от тях се развива белодробна емболия (БЕ). По данни от проведени аутопсии при 500 000 починали пациенти се установява наличие на дълбока венозна тромбоза, т.е. заболяването не е открито приживе.
Белодробната емболия е най-тежкото усложнение на дълбоката венозна тромбоза. Тя е причина за над 25 000 смъртни случая в Европа всяка година, като 90 на сто от тях се дължат на предхождаща ДВТ.
В България липсва точна информация относно данните за развитие на ДВТ и БЕ, но по аналогия на данните от Европейския Съюз всяка година би трябвало се регистрират около16 000 случая на дълбока венозна тромбоза, последвани от над 5500 смъртоносни белодробни емболии. Тези факти превръщат дълбоката венозна тромбоза в едно от водещите заболявания, предизвикващи преждевременна смърт в нашата страна.
Дълбока венозна тромбоза може да се развие след обездвижване, травми и счупвания на крайниците, обезводняване, след големи оперативни интервенции, продължителни пътувания със самолет и автобус, злокачествени заболявания. Болестта започва с образуване на тромби най-често във вените на подбедрицата, като постепенно се засягат и други дълбоки вени, дори и тези в таза. В началото тромбите не са фиксирани към венозната стена и опасността от откъсването и попадането им в белия дроб с последващо развитие на белодробна тромбоемболия е много голяма.
Първият и най-честият симптом е появата и прогресирането на оток в засегнатия крайник. Постепенно се появяват дискомфорт,напрежение, болка, синкаво оцветяване на кожата. Подкожните вени могат да са разширени.
И най-малкото съмнение за развитие на дълбока венозна тромбоза задължително изисква консултация със съдов хирург! При необходимост се извършва доплерсонография на вените в засегнатия участък. След поставяне на диагнозата болните трябва да се лекуват в специализирано съдово-хирургично звено.
Лечението се провежда с ниско молекулярни хепаринови препарати, прилагани инжекционно. Обездвижването на легло в първите часове е изключително важно предвид опасността от откъсване на формираните във вената тромби и попадането им в белия дроб. С напредването на лечебния процес част от тези тромби „се разтварят” (реканализират), а друга част от тях постепенно се фиксират за венозната стена и така риска от развитие на БТЕ постепенно намалява.
Едновременно с това се прилагат и венотонични препарати (най-често Детралекс 2х1 т. дневно). Елевацията на крайника и налагането на външна еластокомпресия са задължителна част от лечебният процес. В последствие се прилагат и антикоагуланти (лекарства, предизвикващи промени в съсирването на кръвта) под формата на таблетки за различен период от време, като контролът върху степента на „разреждане” на кръвта трябва да се извършва от съдов хирург.
Неадекватното лечение и неразпознаването на болестта могат да доведат до развитие на белодробна емболия, която да е с фатален изход или до посттромбофлебитен синдром (ПТФС), при който кожата на подбедриците потъмнява и постепенно се отварят изключително болезнени рани, които не зарастват и водят до тежка инвалидизация на пациентите.
В заключение трябва да подчертаем, че въпреки коварността на дълбоката венозна тромбоза, тя се лекува изключително успешно, стига да бъде диагностицирана навреме и лечението да е проведено адекватно и компетентно. 
