Бургаската рафинерия е на 30-то място сред всички компании в Централна и Източна Европа

Бургаската рафинерия е на 30-то място сред всички компании в Централна и Източна Европа - E-Burgas.com
  Лукойл-Нефтохим Влошаващата се икономическа ситуация и геополитическа нестабилност оказват сериозно влияние върху представянето на най-големите компании в Централна и Източна Европа. Такива са основните изводи от данните в осмата поредна класация на най-големите 500 компании в региона, изготвяна от консултантската компания Deloitte.

Подреждането за 2013 г. на Deloitte CE 500 показва, че общите приходи на всичките корпорации в подреждането са се свили с 0.4% до 712 млрд. евро, спрямо растеж от 3.8% през предишната година и 9.8% през 2011 г. Общо класацията е разделена почти поравно между компаниите, които реализират растеж на приходите и тези, чиито резултати намаляват (виж прикачения файл с цялото подреждане). За трета поредна година е отчетен ръст на фирмите с намаляващи продажби - от 97 през 2010 г. до 227 през 2013 г.

При печалбите картината е още по-черна - 67% от водещите 50 дружества са на загуба. Спадащи приходи и печалби се видяха и в българската класация "Капитал 100" (виж карето).

Трудностите в региона продължават и през тази година, отчитат от консултантската компания. "Данните за първото тримесечие на 2014 г. показват, че икономическото забавяне продължава, като приходите се понижават с 3.1%", казва Томаш Охримович, партньор и финансов съветник в Deloitte – Централна Европа.

И през последната година водещите компании в региона бяха повлияни от нестабилното икономическо възстановяване. Държавите в Централна и Източна Европа се развиваха неравномерно. Повиши се БВП на държави в Югоизточна Европа като Унгария, Румъния и България, се казва в анализа на Deloitte. В същото време се забави растежът в Полша, Словакия и балтийските държави, а се свиха икономиките на Чешката република, Словения и Хърватия. Според данните на МВФ най-важният икономически фактор в региона остава износът, който се движи от съживяването в еврозоната. Въпреки ниското потребителско търсене и неясни сигнали за бъдещ растеж проучване на Deloitte сред водещите мениджъри показа, че те остават оптимисти за тази година.

Най-големите

Тройката на най-големите компании в Централна и Източна Европа остава непроменена за поредна година. На първо място е полският петролен гигант PKN Orlen (въпреки спада от 5.8% на резултатите), следван от унгарската MOL и чешката Skoda Auto.

В топ 50 има и две български групи - "Лукойл Нефтохим Бургас" пада с три позиции до 30-о място със спад на приходите от 6.7%. Бургаската рафинерия вече години наред е лидер в страната по показателя приходи. Другата компания сред първите петдесет е публичният холдинг "Химимпорт", чиито консолидирани приходи от 3.1 млрд. евро му отреждат 41-ва позиция (едно място надолу спрямо 2012 г.).

Най-големият скок в класацията е отчела румънската Ford Romania, която се е издигнала с 258 позиции до 170-то място. Тя е увеличила приходите си двойно до 1097 млн. евро. Покачването се дължи на нарасналото производство на модела Ford B-Max и двигателя EcoBoost. Скок от 156 позиции до 74-то място има и друг представител на автомобилния сектор - Mercedes-Benz Manufacturing Hungary, която през миналата година разшири производствените си мощности.

По държави
Полша продължава да е страната с най-много представители в класацията със 161 компании. Те носят около 34% от приходите в подреждането. Румъния пък е увеличила най-много броя на компаниите си в Deloitte CE 500: с шест до 42. България има седем представители, с един повече от 2012 г. В същото време средните им приходи са се свили с 2.7% през миналата година спрямо 2012 г., като единствено на Латвия средният спад е по-голям: -4.6%. Лидер по ръст на приходите е Литва с 6% среден скок.

Водещите позиции сред корпоративните гиганти традиционно са окупирани от представители на петролния и енергийния сектор – седем от най-големите 10 компании в региона идват от тази индустрия. Общият им брой в класацията е 146. Секторът е и лидер по продажби с 41.6% от общите приходи. С най-многобройни представители е сборният сектор "Потребителски бизнес и транспорт", от който са 179 от 500-те дружества. От производствения сектор са 114 от корпоративните гиганти в региона. Най-висок среден растеж на приходите е реализирал именно производственият сектор: 2.9%, следван от фармацевтичния сектор с 2.6%. На другият полюс са имотите, които отчитат среден спад на приходите от 15.7%. Те имат седем представители в класацията.

Собственост 

В Deloitte CE 500 намалява броят на контролираните от държавата компании до 92. В същото време се увеличават фирмите със собственост на физически или юридически лица от региона - от 114 през 2012 г. до 129 през миналата година, като става въпрос най-вече са компании от енергийния сектор. Все по-малко компании в класацията са и под контрол на лица извън ЕС. От седемте български представителя в подреждането три се държат от компании извън региона, три са собственост на лица от ЦИЕ и един е държавен.

Deloitte разглежда и структурата на управителните съвети на 500-те компании в класацията. Средният брой на членовете им е 4.75, от които 17% са жени (спрямо 12.2% през 2012 г.) и 33.5% са чужденци (в сравнение с 23.8% през 2012 г.). 

Пазарна капитализация
CEZ е компанията с най-голяма пазарна капитализация в региона към юли 2014 г., показват данните на Deloitte. Борсовата стойност на чешкия гигант е 11.4 млрд. евро. След него е полската финансова група PKO Bank Polski. Осем от водещите десет компании в тази класация са листнати на Варшавската фондова борса.

И отделно подреждане на банките
За поредна година Deloitte изготвя класация и на петдесетте най-големи банки в региона. В топ десет има пет представители на Полша, три чешки институции, една унгарска и една украинска. Лидер отново е полската PKO BP, дори и без последните активи, които е прибавила след сливането си с Nordea.
Уникредит Булбанк е единственият български представител в класацията, като се изкачва със седем места до 37-а позиция. Печалбите в банковия сектор в региона са се понижили през 2013 г., като най-печеливши остават финансовите институции в Полша и Чешката република. В същото време южните пазари са отчели забавяне. Словенските банки са загубили 3.6 млрд. евро. Хърватия остава на печалба въпреки понижението от 70%. Според Deloitte възвращаемостта на капитала в България е стабилна, но може да бъде повлияна през тази година заради случилото се с КТБ.      

Повече иновации
Според анализа на Deloitte компаниите от Централна и Източна Европа се променят. "Те все повече бягат от евтиния труд и залагат на икономика на знанието и иновациите", казва Алистър Диъри, изпълнителен директор на Deloitte Central Europe. Според него местните фирми все още отделят по-малко средства за развойна дейност от средното европейско ниво и така изостават по конкурентоспособност и тепърва ще увеличават разходите си.  

В търсене на нови пазари
Въпреки оптимизма на мениджърите първата половина на 2014 г. показва, че икономическата прогноза за региона не изглежда много благоприятна, се казва в анализа на Deloitte. Нестабилната геополитическа ситуация в Украйна създава рискове за компаниите в Централна и Източна Европа. Икономическите санкции ограничават търговията между държавите и Русия, което може да доведе до големи загуби и да принуди компаниите да търсят нови пазари. Бизнес лидерите са принудени да развиват различни сценарии за бъдещето на фирмите си, което може да доведе до нови промени в класацията през следващата година.   

Трудна година и за България За България 2013 г. също е трудна - приходите на най-големите компании падат, а загубите се увеличават. Класацията "Капитал 100" показа, че продажбите на стоте дружества се свиват с близо 3%. Все пак това не е най-тежката година от десетилетието за големите фирми. Най-кризисно изглеждаше класацията за 2009 г., когато приходите на дружествата от топ 100 се свиха с почти 17%, а 60% от компаниите отчетоха спад в бизнеса си. През 2013 г. 26 компании от "Капитал 100" завършват на минус. За сравнение, през предходните две, също не блестящи години отрицателен финансов резултат са имали 20% от дружествата. Учудващо, но дори в центъра на кризата - през 2010 г., когато оборотите бяха почти на дъното, едва 13 от фирмите в подреждането бяха без печалба. Още по-неприятен е фактът, че загубите са хронични за голяма група компании - 14% от стоте лидера имат минуси три поредни години. Данните за служителите показват, че оптимизациите продължават - персоналът на българските сто най-големи компании се свива с почти 8% през 2013 г. Годината не е еднаква за всички сектори. Най-големи са дефицитите в енергетиката, като по-слаби са резултатите и в черната металургия, която страда от падащи международни цени. За други браншове годината е силна - дружествата за търговия със зърно имат ръст на приходите от близо 44%. Новите производствени фабрики, които са ориентирани почти изцяло към външни пазари, също имат силен период. Машиностроителни предприятия като АВВ, "Монбат", "Интегрейтид микроелектроникс България" (бившето ЕПИК), "Магна", "СКФ Берингс" имат ръстове от 20-30% и нагоре. Традиционно добре са и фармацевтичните компании. А текстилните фабрики отчитат рекорден износ. Естествено продължава възходящият тренд и при IT фирмите. Някъде по средата са компаниите, които продават стоки и услуги на местния пазар. Приходите на телекомите падат малко, но това е заради регулаторното намаление на цените. Веригите за храни, техника и играчки по-често растат, но заради отварянето на нови обекти, а не заради ръст в потреблението. Някъде по средата е резултатът и на търговците с горива.
Коментари

Още от последните новини