Дрон е навлязъл тази сутрин в българското въздушно пространство от Румъния и се е взривил само на около 100 метра след границата край село Кардам. Няма жертви и материални щети. Този път.
Инцидентът обаче поставя далеч по-сериозен въпрос от произхода на конкретния апарат. Българската система за наблюдение не е открила дрона преди навлизането му, а страната ни в същото време предоставя своя територия за присъствие на американска военна авиация в условията на продължаващ конфликт с Иран.
Премиерът Румен Радев съобщи, че дронът е навлязъл в 08:10 часа от румънското въздушно пространство и се е взривил в непосредствена близост до бившия ГКПП край Кардам.
Мястото също буди тревога. Взривът е станал приблизително на 200 метра от румънска компресорна станция и на около километър от българската компресорна станция на Трансбалканския газопровод.
Районът е отцепен. Екипи на МВР и Министерството на отбраната установяват типа и произхода на апарата.
Най-същественото в изявлението на Радев е друго.
Дронът не е бил засечен нито в румънското, нито в българското въздушно пространство.
„Откриването и идентифицирането на дроновете продължава да бъде голямо предизвикателство“, призна премиерът.
Това признание има особена тежест. Румен Радев е генерал-майор от резерва, бивш командир на Военновъздушните сили и военен пилот. Когато човек с подобна професионална подготовка публично признава проблема с откриването на нисколетящи безпилотни апарати, въпросът вече не е политически спор, а въпрос за реалните способности на националната противовъздушна отбрана.
Според премиера след свалянето на три дрона „Шахед“ от румънските ВВС през последните седмици България е усилила радиолокационното наблюдение в региона и е пребазирала сили и средства за противодействие на нисколетящи въздушни цели.
И въпреки това днешният дрон е преминал незабелязан.
Радев призна и друг отдавна известен проблем. България години наред забавя придобиването на модерни цифрови трикоординатни радари. Според него сегашният инцидент за пореден път показва необходимостта от тях.
Тук възниква неудобният въпрос.
Ако не успяваме своевременно да открием един дрон, каква е реалната ни готовност при целенасочена атака с десетки безпилотни апарати?
Въпросът става още по-сериозен заради американското военно присъствие у нас.
През юли беше съобщено за разполагане в авиобаза „Безмер“ на американски самолети KC-135, до 250 американски военнослужещи и съответното летищно оборудване за период до 1 октомври.
Темата не съществува във вакуум.
Иран вече е предупреждавал България по дипломатически път във връзка с присъствието на американски военни самолети на българска територия. През пролетта информация за иранска дипломатическа нота до София беше публикувана именно в контекста на американската военна авиация у нас.
Техеран многократно заявява през настоящия конфликт, че американските военни обекти и инфраструктурата, подпомагаща американските операции срещу Иран, се разглеждат като цели. Това вече не е само реторика. През юли Иран нанесе ракетни и дронови удари по американски военни обекти в Кувейт, Бахрейн и Йордания в отговор на американски удари срещу Иран.
Това не означава автоматично, че България ще бъде атакувана.
Означава друго.
Рискът вече трябва да бъде обсъждан публично.
А днешният случай край Кардам поставя неприятен въпрос пред правителството и военното ръководство.
Ако България предоставя военна инфраструктура за американски самолети в период на пряк военен конфликт между САЩ и Иран, какви допълнителни способности за защита получава страната ни срещу риска, който поема?
Как се защитава авиобаза „Безмер“ срещу масирана атака с нисколетящи дронове?
Как се защитават стратегическите газови, енергийни, транспортни и военни обекти?
С какви системи се откриват малки безпилотни апарати?
Колко време е необходимо от откриването на подобна цел до нейното идентифициране и поразяване?
И кой носи отговорността, ако следващият дрон не падне в поле на 100 метра след границата?
Днешният инцидент завърши без жертви.
Това е добрата новина.
Лошата е, че един неидентифициран летящ апарат е пресякъл държавната граница и се е взривил, без предварително да бъде открит.
В същото време България участва в съюзнически военни договорености, които поставят американски военни сили и техника на наша територия в период, когато американски бази в други държави вече са обект на ирански ракетни и дронови атаки.
Затова спорът не трябва да бъде „за“ или „против“ САЩ.
Въпросът е далеч по-прагматичен.
Когато една държава приема на своя територия военни сили на страна, която води реални бойни действия, тя трябва да разполага и със способности да защити собственото си население и инфраструктура от последствията.
Днешният дрон край Кардам постави точно този въпрос.
И този път България имаше късмет.
