Голям американски военнотранспортен самолет Boeing C-17A Globemaster III кацна изненадващо на московското летище „Внуково“ и предизвика поредната вълна от догадки около тихата дипломация между Вашингтон и Москва. Машината е на Военновъздушните сили на САЩ, летяла е с позивна RCH4555 и е пристигнала в руската столица от Рига.
Преди това самолетът е кацнал в латвийската столица след полет от Joint Base Andrews край Вашингтон, една от най-важните американски военновъздушни бази. Това не е туристически чартър, не е заблуден бизнес джет и не е самолет, който случайно е сбъркал терминала. C-17 е стратегически военнотранспортен самолет, с който САЩ прехвърлят техника, екипи, специално оборудване и хора за мисии, които рядко попадат в официалните програми.
Официално обяснение за посещението няма. Москва твърди, че няма информация. Вашингтон също мълчи. Точно това мълчание прави случая по-интересен от самия полет. Когато американски военен самолет кацне в Москва в момент на война, санкции, прекъснати канали и напрежение около Украйна, никой сериозен наблюдател не приема това като рутинна логистика.
Първоначалните версии тръгнаха към възможна мисия на американски преговарящи за Украйна. Името на Стив Уиткоф веднага се появи в коментарите, защото той вече е свързван с контакти по линията Вашингтон-Москва. По-сериозната версия към момента сочи към директора на ЦРУ Джон Ратклиф, който според американски медии е бил в Москва за необявени срещи.
Какво точно се договаря, не е ясно. И тук честният отговор е: не знаем. Може да става дума за Украйна, за размяна на задържани, за разузнавателен канал, за предупреждение, за Иран или за комбинация от няколко теми. При такива посещения дневният ред рядко излиза на светло в реално време. Първо лети самолетът, после мълчат говорителите, а истината обикновено се появява на порции.
Интересното е и друго. Самолетът идва през Рига, тоест през държава от НАТО, след което каца директно в Москва. Това показва, че каналите между САЩ и Русия не са прекъснати, колкото и шумно да се твърди обратното. Публично двете страни си разменят обвинения. На практика оставят отворени врати за разговори, когато залогът стане достатъчно голям.
И тук няма как да не се сетим за нашата местна евроатлантическа тревожна система, която се включва на сирена при всеки руски самолет. Когато руски самолет-цистерна прелетя към Сърбия, у нас веднага се намериха хора от типа на Тагарев да съзрат почти въздушно разузнаване над България. Ако следваме тази логика, сега американският C-17, кацнал в Москва, сигурно е бил на културен обмен и е носил брошури за демокрация, сгънати между палетите. Само че геополитиката не работи с истерия, а с интереси.
Истината е по-проста и по-неудобна. Големите държави говорят помежду си дори когато публично се кълнат, че няма за какво да говорят. САЩ и Русия са противници по украинския фронт, но не са престанали да бъдат ядрени сили, които трябва да държат поне някакъв канал отворен. Понякога този канал не минава през пресконференции, а през военно летище, тъмни стъкла и самолет, който се появява на радара за няколко часа.
Кацането на C-17 във „Внуково“ не означава непременно пробив. Но означава контакт. А в сегашната ситуация дори самият контакт е новина. Русия, САЩ, Украйна, Иран, размяна на пленници, предупреждения, нови условия за преговори. Всичко това стои на масата като възможен мотив.
Докато официалните власти мълчат, остава само видимият факт: американски стратегически военен самолет влезе в Москва, остана достатъчно дълго, за да породи въпроси, и показа, че зад шумната публична сцена дипломацията продължава да се движи по свои маршрути. Понякога най-важните разговори не започват с изявление. Започват с кацане.
