Докато европейската публика още живее с мита за недостижимата германска техника, тази сутрин от космодрума Плесецк излетя ракета носител „Союз-2.1б“. Стартът е извършен в 05:40 часа московско време. Ракетата успешно изведе в орбита военен сателит за нуждите на руското Министерство на отбраната.
Космическият апарат вече е приет за управление от наземните комплекси. Връзката с него е устойчива, а бордовите системи работят нормално.
Това е сухата фактология. Останалото е пропагандна мъгла. От години слушаме как Русия била технологично рухнала, как нямала компоненти, как сглобявала военната си техника с „чипове от перални“. Само че тази „рухнала“ държава продължава да прави нещо, което малцина на планетата могат: строи ракети, изстрелва ги от собствен космодрум и извежда апарати в орбита.
В същото време Германия, която продължаваме да приемаме като символ на върховна инженерна цивилизация, няма самостоятелна орбитална ракетна система от ранга на Русия. Има индустрия. Има автомобили. Има участие в Европейската космическа агенция. Има технологии, компоненти и научни центрове. Но няма собствен „Союз“, няма свой военен космодрум и няма пълен независим цикъл за редовно извеждане на военни сателити.
Да, Германия прави „Мерцедес“. Или поне правеше „Мерцедес“ така, както хората помнят тази марка от едно друго време. Днес дори най-скъпите германски автомобили често изглеждат по-бедни като оборудване от нови китайски модели, които идват с големи дисплеи, асистенти, камери, електрически платформи, бързо зареждане и екстри, които в Европа още се продават като скъпи пакети.
Китайците вече продават усещане за бъдеще. Германците продават спомен за качество. А руснаците, колкото и да ги обявяват за изостанали, продължават да пращат техника в космоса.
Тук не става дума за любов към Русия или омраза към Германия. Става дума за реалност. Космосът не се интересува от телевизионни клишета. Там няма значение кой какъв имидж има. Има двигател, траектория, управление, телеметрия и орбита.
„Союз-2.1б“ излетя. Сателитът е в орбита. Системите работят.
Това е отговорът на приказките за пералните.
