Ако има нещо по-кошмарно от дългото обикаляне и пазаруване по магазините, то това е да попаднеш на кофти продавачка. На такава, която е крива, че няма клиенти, че има много клиенти, че е студено, че е топло. На такава, на която светът й е крив. Но има и такива, които за да продадат стоката са в постоянна екзалтация. Те също спадат към кофтия тип.
Давам примери, влизате в магазина и още от входа ни залива студ, от погледа на продавачката, която ви презира, че сте отворили вратата на търговския обект. Че трябва да стане, да се усмихне, да дава различни артикули, пък ако не купите-светът се обръща с краката нагоре.
Най-честото обръщение към клиента е „ Ко ши искаш?”. След което следва: „Ши купуваш ли, че да ти дам да го видиш.”
Много често клиентът приема или не обръща внимание на диалекта на продавачката , но обръщението на ТИ- трудно се преглъща.
Ето и другият тип продавачки-сякаш са родени с лицемерната усмивка на лицето и от първия ден на раждането си знаят израза: „Мммм…..Много добре Ви стои”. Евтин трик, който се прилага, само и само, да купите стоката, нищо че изглеждате като плашило с новата одежда.
Има и такива, които пък мълчат, само мълчат, няма емоция, никаква емоция. Това са ония продавачки, които спокойно може да ги объркате с пластмасовите манекени. Които и дума няма да ви кажат. В такива моменти нахлува носталгията по ония, които може и сърдито, но все пак питат „Ко ши искаш?”
Разбира се, че това не е никакво социологическо проучване за типовете продавачки, просто са извадки от реалния ни живот. Приликата с действителни лица не е случайна. Но се извиняваме на всички, които се припознаят в текста…..
