ПРЕДИСТОРИЯ НА ПРЕВРАТА
На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.
На 2 септември е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Междувременно негови представители започват подготовка за сдаване на властта. На 4 септември 1944 г. началниците на полицията в София канят представители на НОВА на преговори.
Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5 септември 1944 г. обявява война на България.
На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт“.
Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 Народно събрание.
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕВРАТА
Деветосептемврийският преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.
Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращатите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.
На 8 септември сутринта Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не и? оказват съпротива. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит. На същия ден в София в дома на Кимон Георгиев се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт и е определен съставът на правителството след преврата, като от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев.
През нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация, офицери лоялни към политическия кръг „Звено“ превземат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна: „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел”.
На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково са съкрушени с въоръжени средства. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев, генерал Иван Маринов, за главнокомандващ.
Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където партизаните превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември. В отговор партизаните организират „кървава баня“. Избити са 7 офицери, командващи 2-ри артилерийски полк, начело с командира на гарнизона в града — полк. Маринов.
В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части.
На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8 130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.
На 9 септември съветските войски не са в София, а все още настъпват в Северо- и Югоизточна България.
ЖЕРТВИ ОТ ПРЕВРАТА
Извършването на Деветосептемврийския преврат е последвано от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.
Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
ПОСЛЕДСТВИЯ
След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. На България не е признат статут на съвоюваща страна, но е разрешено да запази освободената през 1940 година Южна Добруджа.
ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ
Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо-селска червена армия (на руски: Рабоче-Крестьянская Красная Армия, съкр. РККА), а след това е преименувана на Съветска армия. За неин основател се счита един от главните дейци на т.нар. „ленинска гвардия“ — Лев Давидович Троцки. На въвеждането на червената петолъчка като военен символ още при създаването на РККА се дължи преминаването на звездата и в държавната символика на младата съветска държава, а по-късно и на целия съветски блок. До разпадането на СССР през 1991 г., Съветската армия е най-многочислената в света с 5 100 000 редовни военнослужещи.
В повечето областни центрове в България са издигнати паметници на Червената армия, по-известни като паметници на Съветската армия.
През септември 1917 г. В. И. Ленин пише: " Налице е само един начин да се предотврати възстановяването на полицията и той е да се създаде народна милиция ,която да се слее с армията (постоянната армия да се замени с въоръжаването на целия народ) "
По това време Руската Императорска армия е в състояние на колапс. 23% от мъжкото население на Руската империя, наброяващо около 19 млн. е мобилизирано. Въпреки това повечето от тях са имали спомагателна роля в поддръжката на линиите за комуникация и не са разполагали с оръжия.Генерал Николай Духонин пресмята, че 2 милиона са дезертьори, мъртвите са 1,8 милиона, 5 милиона ранени и 2 милиона затворници. Той оценява останалите войски като численост на 10 милиона.
Съветът на народните комисари решава да се сформира Червената армия на 28 януари 1918 г. За подходящи се считат всички граждани на Руската република над 18-годишна възраст. Основна нейна роля е отбраната " на постиженията на Октомврийската революция, съветската власт и социализма. Постъпването на военна служба е ставало след препоръки от военен или граждански комитет... " Когато цяла група иска да се присъедини към Червената армия са необходими - " колективна гаранция и положително гласуване от всички нейни членове".
Съветът на народните комисари, делегира командването и управлението на армията на Комисариата за военните работи и на Специалния Всеруский колеж.Николай Криленко е върховен главнокомандващ с Александър Мясникян като заместник.
На съвместно заседание на болшевиките и левите Социал-революционери, проведено на 22 февруари 1918 г. Криленко отбеляза: " Ние нямаме армия. Деморализираните войници бягат панически веднага,след като видят немска каска на хоризонта, изоставяйки своята артилерия , конвои и военни материали на триумфално напредващия враг .Червените стражи са пометени като мухи.Нямаме сила да удържим врага. Само незабавно подписване на мирен договор ще ни спаси от унищожение”.
СИМЕОН II
Симеон II е цар на България от 1943 до 1946 г. Заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет. От 28 август 1943 до 9 септември 1944 в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след деветосептемврийския комунистически преврат, от 1944 до 1946 – представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тримата регенти, голяма част от министрите на последените 3 правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща през войната класа на България са екзекутирани, след присъди от така наречения „Народен съд“ през февруари 1945 г. („Кървавия четвъртък“). Царското семейство живее в двореца „Врана“ под домашен арест. Екзекуциите на представители на висшата и средната класа на България продължават до средата на 1950-те години и броевете на „Държавен вестник“ от онова време са пълни със съобщения за хиляди хора като „безследно изчезнали“.
Още събития от 09.IX., четете тук. 
ПРЕДИСТОРИЯ НА ПРЕВРАТА
На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.
На 2 септември е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Междувременно негови представители започват подготовка за сдаване на властта. На 4 септември 1944 г. началниците на полицията в София канят представители на НОВА на преговори.
Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5 септември 1944 г. обявява война на България.
На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт“.
Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 Народно събрание.
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕВРАТА
Деветосептемврийският преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.
Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращатите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.
На 8 септември сутринта Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не и? оказват съпротива. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит. На същия ден в София в дома на Кимон Георгиев се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт и е определен съставът на правителството след преврата, като от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев.
През нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация, офицери лоялни към политическия кръг „Звено“ превземат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна: „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел”.
На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково са съкрушени с въоръжени средства. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев, генерал Иван Маринов, за главнокомандващ.
Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където партизаните превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември. В отговор партизаните организират „кървава баня“. Избити са 7 офицери, командващи 2-ри артилерийски полк, начело с командира на гарнизона в града — полк. Маринов.
В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части.
На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8 130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.
На 9 септември съветските войски не са в София, а все още настъпват в Северо- и Югоизточна България.
ЖЕРТВИ ОТ ПРЕВРАТА
Извършването на Деветосептемврийския преврат е последвано от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.
Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
ПОСЛЕДСТВИЯ
След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. На България не е признат статут на съвоюваща страна, но е разрешено да запази освободената през 1940 година Южна Добруджа.
ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ
Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо-селска червена армия (на руски: Рабоче-Крестьянская Красная Армия, съкр. РККА), а след това е преименувана на Съветска армия. За неин основател се счита един от главните дейци на т.нар. „ленинска гвардия“ — Лев Давидович Троцки. На въвеждането на червената петолъчка като военен символ още при създаването на РККА се дължи преминаването на звездата и в държавната символика на младата съветска държава, а по-късно и на целия съветски блок. До разпадането на СССР през 1991 г., Съветската армия е най-многочислената в света с 5 100 000 редовни военнослужещи.
В повечето областни центрове в България са издигнати паметници на Червената армия, по-известни като паметници на Съветската армия.
През септември 1917 г. В. И. Ленин пише: " Налице е само един начин да се предотврати възстановяването на полицията и той е да се създаде народна милиция ,която да се слее с армията (постоянната армия да се замени с въоръжаването на целия народ) "
По това време Руската Императорска армия е в състояние на колапс. 23% от мъжкото население на Руската империя, наброяващо около 19 млн. е мобилизирано. Въпреки това повечето от тях са имали спомагателна роля в поддръжката на линиите за комуникация и не са разполагали с оръжия.Генерал Николай Духонин пресмята, че 2 милиона са дезертьори, мъртвите са 1,8 милиона, 5 милиона ранени и 2 милиона затворници. Той оценява останалите войски като численост на 10 милиона.
Съветът на народните комисари решава да се сформира Червената армия на 28 януари 1918 г. За подходящи се считат всички граждани на Руската република над 18-годишна възраст. Основна нейна роля е отбраната " на постиженията на Октомврийската революция, съветската власт и социализма. Постъпването на военна служба е ставало след препоръки от военен или граждански комитет... " Когато цяла група иска да се присъедини към Червената армия са необходими - " колективна гаранция и положително гласуване от всички нейни членове".
Съветът на народните комисари, делегира командването и управлението на армията на Комисариата за военните работи и на Специалния Всеруский колеж.Николай Криленко е върховен главнокомандващ с Александър Мясникян като заместник.
На съвместно заседание на болшевиките и левите Социал-революционери, проведено на 22 февруари 1918 г. Криленко отбеляза: " Ние нямаме армия. Деморализираните войници бягат панически веднага,след като видят немска каска на хоризонта, изоставяйки своята артилерия , конвои и военни материали на триумфално напредващия враг .Червените стражи са пометени като мухи.Нямаме сила да удържим врага. Само незабавно подписване на мирен договор ще ни спаси от унищожение”.
СИМЕОН II
Симеон II е цар на България от 1943 до 1946 г. Заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет. От 28 август 1943 до 9 септември 1944 в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след деветосептемврийския комунистически преврат, от 1944 до 1946 – представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тримата регенти, голяма част от министрите на последените 3 правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща през войната класа на България са екзекутирани, след присъди от така наречения „Народен съд“ през февруари 1945 г. („Кървавия четвъртък“). Царското семейство живее в двореца „Врана“ под домашен арест. Екзекуциите на представители на висшата и средната класа на България продължават до средата на 1950-те години и броевете на „Държавен вестник“ от онова време са пълни със съобщения за хиляди хора като „безследно изчезнали“.
Още събития от 09.IX., четете тук. 
